Вторник, 14 Август 2018, 20:31
Frognews
4| 7187 |06.06.2018

Димитър Вучев: Преходът приключва, когато икономическият дебат замени политическия

.
Димитър Вучев e икономист и финансов журналист, автор и водещ на предаването Business Daily по Телевизия Европа. Има опит в сферата на икономическите изследвания и анализите на публични политики. Член е на Института за дясна политика и на Българската макроикономическа асоциация. Бивш главен редактор на телевизия Bloomberg TV Bulgaria. В момента Димитър Вучев разработва докторска дисертация в сферата на икономическите ефекти от Индустрия 4.0 и потенциала на кръговата икономика.

Г-н Вучев, все по-често икономическите теми изместват чисто политическите такива. Ежедневно наблюдаваме дебати по въпроси като влизането на България в Еврозоната или изграждането на АЕЦ "Белене". Превръща ли се икономиката в доминираща тема в българската политика?

 

Прав сте, в известен смисъл има такава тенденция. В обществата, които ползваме за отправна точка за развитието ни това се наблюдава отдавна. Нормално беше да стане и тук в някакъв момент. Мисля, че това е поредният индикатор, че нещото, което дълго време наричахме Преход, е приключило.

 

Все пак е редно да кажем, че дебатът за икономиката често е леко профанизиран. Примери – достатъчно, включително в посочените от Вас казуси с Еврозоната и АЕЦ „Белене“. Обективната истина в повечето случаи не е на една ръка разстояние в социалните мрежи, а изисква малко повече усилия и размисъл, за да бъде достигната.

 

Имат ли държавниците в България достатъчно убедителен коректив по икономическите теми от страна на експертния сектор?

 

Би ми се искало да е така, но реалността е малко по-различна. Корективът се дели на три основни групи – изключително критичен, каквото и да направят политиците, (дори и то да е положително), изключително позитивен, каквото и да направят политиците (дори и то да не е положително) и умерено-балансиран и разсъждаващ според ситуацията. За съжаление последната група е най-малобройна, тъй като хората имаме склонността да залитаме по крайностите.

 

Наскоро с екип от експерти дефинирахме тези три групи и констатирахме за пореден път дефицита при последната. Това е и причината скоро да представим нашия прочит на действията на българските държавници, в който ще бъдем по-скоро критични, отколкото позитивни, но същевременно ще търсим и така лисващата щипка умереност.

 

Какви са наблюденията Ви за икономическата обстановка в България?

 

Намираме се в най-спокойния период за държавата ни във вътрешен план от 1989 г. насам. Икономиката се развива добре, което се вижда и с просто око от основните макроиндикатори, като ръст на БВП, процент на безработицата, инфлация и т.н.

 

Проблемът на спокойните периоди е, че успиват. Рискуваш да станеш леко ленив, муден, неамбициран. А това е безкрайно грешна нагласа, тъй като именно периодите на прогрес и спокойствие са най-удобни за извършване на големи реформи. Бих излъгал, ако кажа, че такива не се случват. Бих го направил обаче, ако кажа и че всичко е идеално. Пред нас като държава тепърва предстоят много големи предвикателства за решаване. Къщичката все още не е напълно подредена.

 

2019 г. ще бъде ключова за България. Предстоят европейски избори, нов състав на Европейската комисия и най-важното - нова бюджетна рамка за периода 2020-2027 г.

Какви са очакванията ви за тези процеси и средносрочните прогнози за влиянието им върху българския бизнес и икономика?

 

Сигналите на този етап са положителни за нас. За добро или за лошо в момента еврофондовете са много важни за нашата икономика. Позитивното е, че ще имаме възможност и в следващия бюджетен период да се възползваме активно от тях.

 

Надеждите ми са насочени към това да се погледне по-смело към някои сектори, реформирането на които вече се забавя твърде много. Най-вече визирам здравеопазването и пенсионната система. Там, както се казва, е заровено кучето. Двата сектора са скачени съдове и дефектите при единия рефлектират пряко върху другия и обратното. Настоящият солидарен модел трябва да отстъпи водещото място на частната инициатива.

 

Въпреки всичко трябва да гледаме и позитивните неща. България няма нищо общо с държавата, която бяхме преди 20 години. Дори нямаме нищо общо със себе си отпреди 5-10 години. Промените се случват постоянно и единственото е, че трябва да сме по-решителни, за да затвърдим положителната насока.

 

Интервюто взе Михаил Кръстев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Димитър Иванов: Евродоклад сочи, че сумата в събираемостта на ДДС за 2017 г. е 21% от истинската 9| 15402 |21.03.2018 . „РЕФАН БЪЛГАРИЯ” подкрепя спортните амбиции на пловдивската ракета Димитър Кузманов 0| 4235 |23.07.2015 . Димитър Радев е новият управител на БНБ, ДПС напуснаха преди избора му 0| 4882 |14.07.2015 . Димитър Гогов: Парното трябва да поевтинее със 7,5 % 4| 5160 |16.11.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ