М. Димитров: Ако има нещо работещо, то това е валутният борд

Това бе съветът на депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров пред бТВ по повод рязкото поскъпване на швейцарската валута, след като Швейцарската централна банка неочаквано изостави политиката си да поддържа максимален курс от 1.2 франка за евро, което доведе до сътресения на капиталовите пазари.

В момента левът е вързан към еврото, стабилен е като валута и не би било голям риск хората да взимат кредити в левове. Ако освен да си запазят парите хората искат да рискуват и да спечелят повече средства, то те трябва да преценят в каква валута да вземат кредит, коментира Димитров.

Той бе категоричен, че валутния борд е нещото, което не трябва да бъде пипано под никаква форма. Да, има хора взимали големи кредити, на които този борд им пречи, и биха искали да падне, но ако има едно нещо, което е работело през последните години, то това е той, посочи депутатът.

Георги Кадиев от БСП и Мартин Димитров коментираха и отворената отново тема за смяната на лева с евро, този път от финансовия министър Владислав Горанов.

Първо трябва да е ясно, посочи Кадиев, че към този момент няма как да влезем в Еврозоната, защото има определени условия, които да бъдат изпълнени, а едно от тях е бюджетният дефицит, който няма как тази и следващата година да влезе в необходимите рамки. Кадиев потвърди мнението на повечето финансови експерти, които коментираха темата тези дни, че може да се говори за влизането ни в чакалнята на Еврозоната най-рано през 2018 година.

Еврозоната, ако се използва по разумния и правилния начин, може да спомогне за развитието на икономиката и бизнеса на всяка държава. Но един от лошите примери за използването на Еврозоната е Гърция, така че не трябва да се забравя, че всяко добро нещо може да бъде използвано за лоши цели, каза от своя страна Мартин Димитров.

Според Димитров, това, което може да се промени за България при едно влизане в Еврозоната е, че взимането на кредити ще стане по-изгодно и така повече хора ще имат възможност да развиват по-лесно бизнес. Изследванията на „Евростат" показват, че приемането на еврото всъщност не увеличава цените на стоките и подобни очаквания сред гражданите са по-скоро психологически, посочи той.

Факт е, че при приемане на еврото цените най-малкото ще се закръглят към по-горната си граница - например от 68 цента биха станали 70 цента за дадена стока. Разбира се, има и положителни последствия от влизането в Еврозоната като по-лесно пътуване из Европа, по-лесна и достъпна възможност за развиване на бизнес, коментира Кадиев.