Голямата тайна: Издържаха ли банките у нас стрес теста?

Поне колкото пръстите на двете ръце са банковите институции у нас, които са видяли голям зор с покриването на стрес теста. Колко от тях са успели и колко з не, едва ли ще научим. Провалът и лошото състояние няма да се обявят публично. Това би означавало тежки проблеми за стабилността на сектора и признание за лошото управление на БНБ в ерата Иван Искров. Подобно признание пък ще доведе до извода, че атаката срещу Корпоративна търговска банка е била политически терористичен акт. Факт, който рано или късно ще бъде признат – и от анализаторите и от съда. Сега обаче това едва ли ще стане. Така поне смятат експерти.

По-важно е в момента да се запази доверието в банките, те да вземат спешни мерки за отстраняване на слабостите и най-вече да търсят и намерят пари за запушване на зейналите пробойни. Проблемът не е само български, но правителството е задължено да мисли за ситуацията у нас.

На 13 август Българската народна банка ще обяви своето заключение по този въпрос. Отговор за милиарди левове. Темата е супер деликатна и това обяснява и избора на момента - в последния ден на дадения от парламента срок, в разгара на лятото, в съботния ден. Бирата, мастиката, жегите и отпуските ще изиграят ролята на фотошоп за разкрасяване на картинката.

Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете са без аналог в България. Най-вече като мащаб и изисквания за прозрачност. От тях се очаква да научим в каква степен отчетите и балансите показват реалността каквато е или каквато на ръководствата и собствениците на банките им се иска да е. Чрез фалита на КТБ през лятото на 2014 г. се видя, че има нещо много гнило в БНБ и държавните институции, включително в Министерство на финансите. Предстои да узнаем дали банките управляват добре бизнеса си, дали са устойчиви на международните трусове и дали при спешна нужда могат да осигурят спасителен капитал. Най-важното е да се разбере, доколко всяка банка е майка или мащеха за клиентите си. Оттам и за цялата система.

Сега е моментът да се разбере, че Иван Искров не трябва да почива в охолство някъде на сянка, а да бъде призован да отговаря за действията си, ако трябва и пред прокуратурата.

Ако новият гуверньор Димитър Радев не направи този анализ, рискува след обявяването на резултатите, колкото и пиарски да бъде направено, да възникне напрежение в сектора. Няма да са достатъчни само бързи и адекватни действия за потушаване на „пожара”. Ще трябва нещо повече от това.

Провеждането на стрес теста струва на държавата над 10 млн. лв. Сумата се плаща от банките, но сметката може да скочи рязко, ако се наложи банките да се подкрепят ликвидно или капиталово. Тогава данъкоплатецът ще трябва да се бръкне доста. Това ще е цената на Иванискровото управление.

Ако правителството и БНБ предприемат кампания за премълчаване и замазване на проблемите, ще заложат в институциите поне няколко бомби с часовников механизъм. Рано или късно те ще гръмнат и пораженията ще са ужасни за икономиката, финансите и бизнеса. Оттам и за живота на всеки българин. Страната не само ще запази последното място в ЕС, но ще затъне и под него.

Всеки банкер в страната знае, че практиките, извършвани в КТБ са практики и на другите банки, че и отгоре. Това е публична тайна. Прикриването може да облагодетелства определени кръгове – същите, които фалираха КТБ – но този път пораженията ще са в огромни размери.

Затова цената на „банкова стабилност” е толкова висока. Плащането е започнало още по време на стрес тестовете. Ще продължи и след това. Пикът ще е на 13 август.

Със сигурност се знае едно: резултатите от стрес тестовете, където и да са правени, винаги са финиширали с препоръки за увеличение на капитала. В България обаче всяко съмнение за капиталов дефицит в банките отприщва страхове и трескави действия. Слуховете тук виреят безпрепятствено и често предхождат рекета към определени хора и банкови институции. Затова „банкова стабилност” ще излезе солена за някои банкери, попаднали в полезрението на мафиотски кръгове от типа #Кой. Те няма да се посвинят да шантажират и заплашват, за да прикрият бруталната си намеса в работата на банките. Не биха се спрели пред нищо, за да прикрият следите на престъпленията си, както и невръщането на стотици милиони взети под формата на кредитиране.

За успешно преминали стрес теста ще се считат банки, в които капиталът от първи ред остане над 8% при базовия и 5.5% при утежнен сценарий. Според графика на проверките AQR са приключили още на 6 юли, а стрес тестовете - на 29 юли. До 1 август регулаторът е препоръчвал какво да се поправи и промени. Известно е, че всяка банка е получила резултатите си. Остава БНБ да ги обяви публично. Как – предстои да узнаем.

Десетте европейски банки, които са заели последните места след неотдавнашните стрес тестове в Европа, са платили от 2011 г. насам над 20 милиарда евро. Това е станало под формата на дивиденти на своите акционери. Информацията е на „Файненшъл таймс“. Общо сумата на дивидентите на банките, проверени от регулаторните органи, е близо 170 милиарда евро.

В случай че положението в банковия сектор на Европа се влоши не акционерите, а притежателите на облигации на тези банки и данъкоплатците ще трябва да платят за техния фалит. Това е казано ясно в доклад на експерти от университетите ZEW в Германия, Нюйоркския и университетът в Лозана.

Освен това финансовите експерти са оценили, че дефицитът на капитал в банките в случай на лошо развитие на ситуацията ще стигне 900 милиарда евро. Колосалната цифра е много повече, отколкото оценката от предишните проверки.