Грешните политически решения в енергетиката може да струват милиарди долари на българските данъкоплатци

Проблемите в енергетиката продължават вече трето десетилетие и макар през последните две години да има добри стъпки към финансова стабилизация и ускорена либерализация, средата за бизнес в сектора остава трудна.

Сумата само за консултантските услуги по международните арбитражни дела към края на 2016 г. е за близо 36 млн. лв., според тогавашния отчет на финансовото министерство. Отделно и многократно по-големи са санкциите за държавата при загуба на арбитража, което е правилото, поне досега. Това са огромни разходи, които плащаме всички ние - като потребители на енергия и като данъкоплатци.

Като най-пресен пример за политически натиск Галина Александрова посочва

опитите за спиране на сделката за активите на ЧЕЗ в България.

След отказа от идеята за влизане на държавата в сделката, ЧЕЗ и компанията купувач трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, създадена беше и временна парламентарна комисия за разследване на обстоятелствата около сделката за ЧЕЗ.  Междувременно парламентът реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да има правомощия да се произнася по търговски сделки. Част от депутатите - основно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да спира сделки между частни търговски дружества и сега се опитват да пренесат това право върху сделката за ЧЕЗ, въпреки че там вече има подписан договор. И след като стана ясно, че това не може да стане без разписани правила кога, как и коя сделка да бъде спирана, сега предстои да се пишат критерии. А понеже те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се предположи каква огромна територия за субективизъм ще се отвори при подобни оценки в бъдеще, смята енергийният експерт Галина Александрова.

Според нея намесата на регулатора в сделката с ЧЕЗ, която в правен смисъл е приключена с подписване на договора, би било още най-драстичната до момента намеса в делата на частни компании и ще бъде силен коз за чешката компания, която, вече е ясно, в случай на прекратяване на сделката ще заведе арбитражно дело срещу българската държава за стойността на сделката. По неофициална информация става дума за 360 млн. евро. Отделно компанията купувач Инерком също ще заведе арбитражен иск за понесени щети в резултат на направени разходи и пропуснати ползи. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на управляващите скача над 1 млрд. лева и ще бъде платена от бюджета, т.е. от българските данъкоплатци.

Важно е да се припомни, че когато се продаваха остатъчните дялове на държавата в електроразпределителните дружества, нямаше никакви критерии - продажбата стана през борсата с единственият критерий най-високата цена. При сделки между две частни компании обаче държавата ще налага критерии - това е пълен нонсенс, смятат експертът.

Ефектът от тези самодейни инициативи е точки в полза на бъдещи претенции на ЧЕЗ и гарантира загуба за българската държава в евентуално ново арбитражно дело.

В същото време популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор.

Най-потърпевши са електроразпределителните предприятия. И трите дружества са преструктурирани, разходите и персоналът им са оптимизирани, а инвестициите в разпределителната мрежа - средно и ниско напрежение нараснаха. Проблемът, обаче, е, че в резултат на рестриктивната ценова политика и честите промени в регулаторната рамка печалбите на фирмите изчезнаха. Преди време от EVN коментираха, че ако през 2008 г. от 100 лв. сметка на потребителите дружеството е било отговорно за 17 лв., през 2013 г. то е трябвало да осигурява дейността си с 13 лв., а към този момент този дял е паднал още повече. От ЧЕЗ изчисляват, че делът на компанията в сметка от 100 лв. е едва 9 лева. Намаляването на този дял беше за сметка на увеличаването на цените за производство на електроенергия и на доставките и преноса от държавните НЕК и ЕСО. За да постигне това, регулаторът - преди ДКЕВР, сега КЕВР, просто свиваше признатите разходи за инвестиции на дружествата - само за три години те бяха свити с над 17%. Това доведе до необходимостта дружествата да теглят заеми, за да осигурят необходимите средства за инвестиции. Защото междувременно регулаторът налага глоби /които съдът най-често отхвърляше/ и дори започна производства за отнемане на лицензи.

Така след години на ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата, проверки и заплахи за отнемане на лицензи трите електроразпределителни компании заведоха арбитражни деля в ICSID - Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон.

Прегледът на документите на финансовото министерство сочи, че още през 2016 г. в отчета за изпълнението на бюджета е посочен рискът от огромни разходи за държавния бюджет при загуба на трите арбитражни дела, заведени от електроразпределителните дружества ЕВН, "Енерго-Про" и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева.

Над 3 млрд. лева ще плати държавата при едностранно прекратяване на договорите с американски централи.

Преди повече от година НЕК с активното съдействие на енергийното министерство проведе преговори с ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“, в резултат на което бяха предоговорени някои от условията по договорите, свързани със заплащането на студения резерв. отпреди няколко години. Резултатът е намаляване на разходите на НЕК със 100 млн. лв. годишно за 10 годишен период. Работодателските организации обаче натискат правителството да прекрати предсрочно дългосрочните договори с двете централи. Това искане се подкрепя и заявява и от председателя на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова нееднократно обяснява, че ако страната ни едностранно прекрати дългосрочните договори с двете американски централи, според експертни изчисления ще трябва да понесе финансова щета от около 3 млрд. лв. Тъй като централите в Маришкия басейн произвеждат около 40 – 45 % от електроенергията в България, в случая т.нар. големи потребители на еленергия може да нанесе щети на целия електроенергиен пазар. Така ефектът от тяхното искане за прекратяване на договорите може да доведе до сериозни проблеми - не само финансови щети за държавния бюджет, но и до криза в сектора, от която някои от индустриалните потребители също може да понесат тежки загуби.

Примерите могат да бъдат продължени, а сумите да нарастват, смята енергийният експерт. При всички случаи става въпрос за милиарди. Това, че ще ги плати държавата, означава че плащаме всички като данъкоплатци, означава също, че тези разходи ще "изядат" пари, които иначе ще отидат за социално подпомагане, за инвалидите, за пенсии, за образование, за здравеопазване и за култура - сектори, които се финансират от държавния бюджет и за които все не достигат средства.