Крах на зимния туризъм в България

Въпреки уникалните природни дадености, условия за развитие на зимни спортове, термални извори, самобитна национална кухня и заявени инвеститорски интереси в тези общини нищо не се случва. Въпреки твърденията, че нашите закони са хармонизирани с европейското право и ние сме длъжни да се съобразяваме с регламентите и директивите на Брюксел, у нас е създадена непоносима законодателна и административна среда. Това предопределя, че всеки проект в българските планини е обречен на провал. За разлика от нас, в другите страни членки не е никакъв проблем изграждането на ваканционни селища, лифтове, ски писти и друга спортна инфраструктура. Годишно в Алпите, Доломитите, Карпатите се подменят и изграждат стотици нови лифтове и писти. Правят се нови ски зони в Македония, Румъния, Сърбия, Чехия. Дори и Турция активно развива зимен туризъм, като в момента в източната част на страната едновременно се строят четири курорта.

Виновникът за блокажа на зимния туризъм у нас е Министерството на околната среда и водите. Преди повече от две десетилетия ведомството бе създадено с функция опазване на чистотата на въздух, води и почви, съхранение на природата, здравето на хората и създаване на предпоставки за развитие на икономиката. За жалост от самото начало, вместо да изпълнява основните си задължения, ведомството се е фокусирало приоритетно върху изпълнение на програми, свързани с биоразнообразието. Това, разбира се, не е лошо, но под претекста „защита и съхранение на флора и фауна“ се харчат стотици милиони евро от фондове и от държавния бюджет с много съмнителен ефект. Средствата се усвояват от няколко „зелени“ неправителствени организации, срастнали се с администрацията на МОСВ, създавайки предпоставки за корупция на всички нива. Фрапантните случаи за многомилионно финансиране на кампании за червеногуши гъски, лешояди, лалугери, костенурки, са ярко доказателство за колаборацията между МОСВ и тези организации.

Блокирането на този дял от икономиката, който може да носи стотици милиони приход, е по няколко направления.

Първото е противоречията между законите - едни дават възможност за инвестиции, а други ги спират. Второто е липсата на координация между Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и Министерството на туризма, която води до хаос в нормативната уредба. Така наречените съгласувателни процедури между отделните ведомства са само формален акт на администрацията.
Пример в това отношение са плановете за управление на националните и природните паркове. В тях са най-добрите места за развитие на зимен туризъм и спортна инфраструктура. Тези планове се възлагат, финансират и одобряват от Министерството на околна среда и водите и Министерския съвет. Другите министерства освен формално участие във Висшия експертен екологичен съвет нямат никакво влияние върху изработването на плановете.

Новите планове за Пирин, Рила и Витоша са разработени от авторитетни научни колективи, но в момента са блокирани от МОСВ и се очаква да бъдат осакатени от чиновниците в министерството, за да се угоди на така наречените прородозащитници. Това вероятно ще доведе не до развитие, а дори до упадък на зимния туризъм.

Министърът на околната среда и водите има по-силно влияние върху икономиката от парламента, правителството, президента и общините, взети заедно. За подпомагане на дейността му са създадени безброй комисии и съвети в МОСВ, които са се превърнали в място за разпределение на различни лобистки интереси. Такива са Висшият експертен екологичен съвет и специализираните комисии към него. Те одобряват или отхвърлят проекти, подложени на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка. Има още - Съвет по водите, Съвет по биоразнообразие, Съвет по климата, Комитет за наблюдение на оперативните програми, който е органът, разпределящ парите от еврофондовете.

Всичките изброени структури със съдействието на МОСВ са окупирани от зелените активисти, които в зависимост от интересите си приемат или отхвърлят даден проект. Влиянието им е толкова силно, че те определят политиката и приоритетите на цялото ведомство, превръщайки министъра в свой заложник.

Публично е известно, че зелените НПО-та, освен че източват европрограми, имат и чуждестранни донори. Те са основно от страни, които се явяват конкуренти на българския зимен туризъм. По тази причина са особено яростни и негативно настроени към всяка възможност за развитие на зимния туризъм в България.
Фрапиращ пример за вредите върху него от саботажа на тези организации е Банско. Въпреки увеличаващия се ежегодно интерес към ски зоната от български и чужди туристи и очевидната необходимост от втори кабинков лифт, вече осем години това не се случва. Защо ни е нужно Министерство на туризма, което няма никакви правомощия, като всъщност министър на туризма е не Николина Ангелкова, а шефката на ековедомството Ивелина Василева.

Нима в МОСВ не виждат репортажите в електронните и печатните издания за огромните опашки пред единствения кабинков лифт в Банско. Защо трябва да се допуска стотици чужди туристи да си тръгват разочаровани, вместо догодина отново да се върнат и да оставят парите с тук.

Какъв министър трябва да си, ако обричаш 500 000 българи, живеещи в планинските райони, на мизерия и бедност и лишаваш държавата от огромни приходи, за да угодиш на петдесетина души, хрантутници от европрограми.