Мароко - градините Мажорел

Маракеш не може да се опише с думи. Атмосферата е неповторима. Той е необикновен - хаос, ухания, аромати, билки, екзотика, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци. Хора с пъстри премени със забулени лица се разминават сякаш на магия с магарета, камили и мотори. Една тайнствена и различна култура, за която екипът на Професия турист с удоволствие ви разказва.

На този фон някъде там, притихнало сгушени в този хаос, са градините на Мажорел. Изключително място, където  човешката намеса е създала невероятна природна красота. С първата крачка попадаме в бамбукова горичка, чува се чуруликане на различни птички и весело напяване на водата във фонтан. Отрупани с плод портокаловите дървета радват очите, а уханието пренася в света на мечтите – лекият и сладък аромат на жасмин.

Особен колорит внасят наредените покрай пътеките глинени кашпи в ярки цветове - синьо, жълто, оранжево, изпълнени с живот.

Малки басейни, сини водоскоци и канали поддържат висока влажност, осигуряваща тропически климат за над 350 уникални вида дървета и растения, дошли от всички краища на света. Градината е малка - само 10 декара, но е събрала ароматите на бугенвилии, лилии, кокосови палми, бананови дървета, юка, различни видове папрат, непознати красиви цветя и забележителна колекцията от кактуси.

Историята на градините започва през 1920 година, по времето когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. В Маракеш се заселва известен френски художник – Жак Мажорел. През 1924 г. купува градината с идеята да й вдъхне нов живот. И успява. Вдъхновен от арабските градини, започва осъществяването на своя мечта - да събере от 5-те континента редки растителни видове и да направи ботаническа градина. Цели 23 години от живота си посвещава на това дело. Превръща се в един от най-големите колекционери на редки растителни видове на епохата, в която живее. Градината е отворена за посетители през 1947 г., а днес вече я посещават над 600 000 души годишно.

В центъра на градината Мажорел прави басейн, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред парещото слънце на пустинята. Цялата атмосфера е допълнена и от един специален цвят – кобалтово синьо. Той придава контраст в градината и един особен колорит на обстановката.

Запазено е и ателието на художника. Сгушено между редките видове, на които художникът е посветил живота си, днес е превърнато в музей на берберското изкуство. Както всичко в тази градина, и ателието е в невероятно синьо, създадено специално за това място.

След смъртта на художника през 1962 г. "Градината на Мажорел" започва да запада. Оставена без грижа, растенията залиняват, други избуяват. Местните власти дори решават да построят жилищни сгради на нейно място. Спасява я френският дизайнер Ив Сен Лоран. Не само това, а продължава да я развива и обогатява с нови видове. Днес градините на Мажорел са сякаш оазис на спокойствието и арабската хармония на фона на хаос и нестихващия шум на града. Прекрачвайки прага на това магическо място, забравяте за парещото слънце, праха по улиците и носеният от вятъра пустинен пясък. Обгръща ви само зеленина, песен на стотици птички, намерили дом сред редките видове и това кобалтово синьо.

По-късно в градината е построен и малък музей, посветен на ислямското изкуство.

Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. Предстои да ви разкажем за мароканското злато – арган, да берем фурми в оазис и още много интересни неща.

Автор: Адриана Русенова