Реклама / Ads

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

2| 7012 |15.05.2017 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

НСИ: 1 006 лева била средната заплата през първото тримесечие на 2017 г.

.
През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 006 лева и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 1.6 на сто, съобщава Националният статистически институт.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: "Административни и спомагателни дейности" - с 6.8 на сто, "Операции с недвижими имоти" - с 5.5 на сто, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 4.7 на сто. Средната брутна месечна работна заплата за януари 2017 г. е 995 лв., за февруари - 987 лв., и за март - 1 036 лева. През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.1 на сто спрямо първото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Професионални дейности и научни изследвания" - с 13.4 на сто, "Операции с недвижими имоти" - с 12.6 на сто, и "Административни и спомагателни дейности" - с 12.5 на сто.

 

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2017 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 347 лева, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 701 лева, "Финансови и застрахователни дейности" - 1 687 лева. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 611 лева, "Други дейности" - 713 лева, "Строителство" - 742 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г. в обществения сектор нараства със 7.3 на сто, а в частния - с 9.7 на сто.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата през 2017 г. Това беше обявено днес. На специална дискусия бяха изложени мненията за това искане. председателят на АИКБ Васил Велев представи факти, свързани с тревожната тенденция за това, че заетостта расте, безработицата спада, но състоянието на човешките ни ресурси е критично.

 

Според представените от него данни, работната сила в България намалява със 73 хиляди души през 2016 г. Общият брой на хората извън работната сила достига 2 900 000 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят. По данни на МВФ, България е сред най-потърпевшите страни от емиграцията. Към 2012 г. около 16% от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на Брутния вътрешен продукт (БВП) със 7%.

 

Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 на сто. Сравнителните данни за страните от Европейския съюз и България показват, че през 2013 г. производителността на труда у нас е била 15% от средната производителност на труда в 28-те страни членки. В същото време СРЗ за България отнесена към СРЗ в ЕС28 е 21%. България изостава спрямо средната за ЕС производителност на труда, но възнагражденията у нас изпреварват с няколко процентни пункта достигнатата производителност на труда. В ЕС има и страни без регламентирана МРЗ. Данните сочат, че доходите на работещите в тези страни са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се в тези страни, където има регламентирана МРЗ, както е и в България. Безработицата в страните без МРЗ е с 40% по-ниска от безработицата в страните с МРЗ.

 

Затова мерките, които предлага АИКБ са да се развие колективното договаряне на ниво икономическа дейност. МРЗ за страната да бъде заменена от комплекс от минимални работни заплати по икономически дейности, договаряни на отраслово равнище от представителните организации на социалните партньори. Очакванията на ръководството на АИКБ са свързани с това правителството да преосмисли държавната политика по отношение на човешките ресурси в две посоки. Първо, хората, които получават висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимента да работят в България. За техническите специалности трябва незабавно да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии за учащите, както за висше, така и за средно професионално образование.

 

Тази стипендия също да е свързана с ангажимент за работа в България или за български компании, или институции за определен, по-продължителен период от време. Второ, досегашната политика, без пазарен тест (с така наречената „Синя карта“) да се приемат високо квалифицирани специалисти само в IT сектора е необоснована. Необходимо е незабавно да се разшири обхватът на действие на „синята карта“ в България и за ред други, крайно необходими за индустрията специалности. Трето, необходимо е да се пристъпи към подписване на двустранни спогодби със страни с българска диаспора за облекчен достъп на наши сънародници до българския пазар на труда.

 

Според АИКБ са наложителни и следните административни действия: Законодателни промени за премахването на Минималния осигурителен доход и „класовете“; Отмяна на временно въведената мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични; Реформа в медицинската и трудовата експертиза и прекратяване на злоупотребите с пенсии за инвалидност; Преглед на режима за извънреден труд, с оглед допускане на по-голяма гъвкавост при полагането му.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 4263 |14.02.2017 990 лв. била средната заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г., сочи НСИ . 6| 4533 |28.01.2017 Средната работна заплата минава 1000 лв. тази година . 0| 5140 |23.07.2015 Минималната заплата до 55% от средната?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ