Плашилото на инфлацията вече се вее!

Преди 2007 г. годишната инфлация в страната достигна рекордните 12,5% за периода след финансовата криза. В основата на инфлационния скок тогава стоеше повишаването на цените на храните. По това време се появи и терминът „агфлация”, т.е. инфлация, породена от повишаването на цените на селскостопанските продукти. Пет години по-късно цените на храните в света отново тръгват нагоре. В световен мащаб те са се повишили с 1.9% само през първия месец на тази година. Това е най-голямото поскъпване за последните 11 месеца според съобщение на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Дали отново надвисва плашилото на инфлацията и поскъпването ще се окаже най-големият проблем за българина по-голям от безработицата и корупцията, така както бе преди 5 години! Това обаче не е само проблем за редовия български гражданин. Преполовило своя мандат, управляващото мнозинство също изпитва опасения от подобен развой на движението на цените. Ако то изпусне духа от бутилката и инфлационните очаквания завладеят електората, спечелването на изборната битка след година и половина може да остане химера за тях. Какво подклажда подобни очаквания?

На първо място, това е световната тенденция за поскъпване на храните. Още през 2008 г. в доклада „Глобални рискове 2008” на Световния икономически форум се отбелязва, че сигурността на хранителните доставки вероятно ще е новият голям проблем на века. Глобалните запаси на храни са най-ниски от 25 години насам, нарасналата употреба на хранителни продукти за биогорива и пр. процеси могат да вкарат световната икономика в цикъл на по-непостоянни и по-високи цени на храните. Това неминуемо ще се отрази и на ценовите равнища на храните у нас. А като се има предвид, че близо 40% от потребителската кошница на българските домакинства са такива стоки, става ясно защо повишаването на световните цени ще качи родната инфлация.

Тук трябва да прибавим и вътрешните фактори: Заради есенното засушаване половината от посевите са засети късно, което ги прави неустойчиви към ниските температури. Според земеделците това почти сигурно означава, че 50% от засетите площи могат да измръзнат. В бедстващите райони, където преляха язовирите, стопаните вече не очакват никаква продукция;
Според Цветан Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), поне 30-40% от прасковите и кайсиите са измръзнали, а на места се очаква да има напълно унищожени градини. Огромни загуби се предвиждат и при лешниците и орехите. Това лято почти 100% от плодовете по пазарите и магазините може да са вносни заради очакваната по-слаба реколта; Според НСИ индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2011 г. нараства с 3.4% спрямо същото тримесечие на 2010 година. В растениевъдството цените са се увеличили с 3.6%, а в животновъдството - с 2.7%. Ръст е отчетен при зърнените култури - с 5.7%, техническите култури - с 4.3%, живите животни - с 2.1%, и животинските продукти - с 3.2%. Като прибавим към това и факта, че индексът на цените на средствата за производство, влагани в селското стопанство, за четвъртото тримесечие на 2011 г. е със 7.6% над равнището на същото тримесечие на 2010 г. (по-високи са цените на посевния и посадъчния материал - с 3.1%, електроенергията и горивата -  с 10.8%, минералните торове - с 27.0%, и фуражите - със 7.6%), ще видим, че очакванията за ръст на цените на селскостопанската продукция не са без основание. Първите симптоми вече са налице и се проявяват чрез индекса на тържищните цени (ИТЦ), който се повиши миналата седмица от 1,450 пункта до 1,474 пункта. До началото на февруари цените на хранителните стоки бяха стабилни и ИТЦ беше средно 1,410 - 4,15 пункта (краставиците поскъпнаха миналата седмица със 7,3%, оранжерийните домати - с 6%, зелето - с 13,6%).

На второ място, “либералната” правителствената икономическа политика по отношение на т.нар. администрирани цени също може да надуе реално стойността на стоките от потребителската кошница. От следващата година се очаква ново увеличаване на акциза на горивата, което според някои разчети може да провокира скок дори от порядъка на 10-15% за някои стоки. “Силният натиск” върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ вероятно няма да позволи задържане на сегашните сметки на ел.енергията и цената на тока също може да се увеличи между 5 и 10% (от 1 юли българинът ще плаща за ток с 10% повече). Заявки за поскъпване на водата валят от всички ВиК дружества в страната. Цените на природния газ вече нараснаха от януари с 4.34%. В крайна сметка прав беше Емил Хърсев, който още преди години заяви: “Какви спекуланти? Държавата вдига цените.”

На трето място, зад ценовия тероризъм надвиснал над българския потребител, стоят и други фактори извън сезонните, като политическия. Опитите да се накарат българските данъкоплатци да си отговорят на въпроса “Има ли живот в отвъдното?” продължават, макар и с променлив успех, от страна на родната политическа класа, особено около избори. Винаги след гласуване “неуспелите” политици започват да размахват плашилото на “инфлацията”, опитвайки се да разбунят задрямалите инфлационни очаквания на граждани и фирми. Българската икономическа практика досега показа, че стопанските кризи, съпътствали страната през последното десетилетие, са по-скоро криза на доверието отколкото криза на пазара. Ако предприемачите не вярват нито един на друг, нито на държавата, нито на законите, а безразборното бръщолевене на политиците за скок на цените е капакът на всичко това, за пазар трудно може да се говори и просто икономиката престава да бъде пазарна;

На четвърто място, важен фактор, водещ до надуването на цените, особено що се касае до плодовете и зеленчуците, незаконният внос. Според анализа “Корупция, контрабанда и институционална реформа” плодовете и зеленчуците са група стока, обект на мащабна контрабанда, която има сезонен характер. От месец октомври до май вкл. това са около 60-70 камиона на месец от Турция и около 20 тира от Сирия, както и около 8-12 по-малки камиона дневно от Македония. Липсата на българска стока през този период позволява на вносителите “монополно” да завишават цените, мотивирайки се с повишеното търсене, особено по празниците;

На пето място, фактор за големите ценови колебания при плодовете и зеленчуците е и значителният дял на натуралното производство. В подкрепа на това твърдение е фактът, че в последните години натуралните доходи на домакинствата нарастват. По данни от изследването на домакинските бюджети остойностените натурални доходи на домакинствата възлизат на 20-25% от общия им доход. Над една трета от всички анкетирани лица отделят всеки ден време за отглеждане на селскостопански култури или животни. От икономическа гледна точка “натурализацията” на родната икономика е показател за обедняване на домакинствата и отдалечаване от принципите на пазарното стопанство. В структурата на потреблението на хранителни продукти средно за страната делът на самозадоволяването в средата на 90-те години е 35%, а за селските домакинства надхвърля 60%. Пет години по-късно стойностите на този показател гонят съответно 40% и 65%. За информация – делът на домашното стопанство през 1990 г. е бил едва 15% въпреки любовта на българина към домашно приготвената туршийка, лютеница, компоти, ракийка, вино и пр.

Опасностите:
При фиксиран курс от макроикономическа гледна точка определени опасения може да предизвика наслагването на инфлация в няколко последователни години. Това важи особено когато тя започне да надхвърля инфлацията в еврозоната “Здравословното” поскъпване, според теоретичните конструкции за дозираната инфлация спира до 2-3%, но то важи за икономики работещи извън параметрите на валутния борд.

Опасения би трябвало да има от факта, че “високата” инфлация е налице при тенденция на евтина щатска валута, което би трябвало да означава, че внасяните стоки ще са евтини. И ако изходим от презумпцията, че евтиният долар допълнително е потиснал инфлационните тенденции в българската икономика, то при поскъпване на долара можем да очакваме нови по-високи цени. Трябва обаче да се има предвид факта, че при повечето стокови групи разчетите преминават от доларови позиции в евро.

Най-губещи от инфлацията
ще са хората, които разчитат на бюджетната ясла: държавни служители, пенсионери, безработни и пр. Реално техните доходи намаляват при по-висока инфлация. В същото време възниква въпросът дали в условията на финансова стабилизация опитите за нов “ценови тероризъм” не целят провокиране на необходимостта от “здрава ръка” в тази област. Цените са своеобразен фокус, в който се концентрират всички противоречия на икономиката през последните години. Неслучайно преди години българското законодателство се обогати със Закон за цените, който регламентира държавното вмешателство в ценовата сфера. “Контролът и санкциите” в тогавашния закон заемаха 2/3 от него. В крайна сметка вече 15 години икономическа демокрация показаха, че българинът има имунитет към “ценовия тероризъм”. Всеки скок на цените кара родния данъкоплатец да преминава на диетичен режим на хранене, или го тласка към нудизма. С други думи изводът е един: ”Пазарът е виновен” за всичко. Цената обаче е такава, каквато могат да дадат купувачите и ако някой иска да стопира подобни негативни процеси на поскъпване, трябва да стане част от пазарната игра.

Тоест и държавата да се яви в ролята на редовия купувач и продавач. Засега обаче механизмът е само един – чрез държавния резерв. Няма създадени никакви институции и фондове, гарантиращи успешното държавно участие в покупко-продажбите. Над последното трябва да помислят управляващите. Защото всичко друго е административен произвол и сила прикрити зад буквите на закона. Време е да се разбере, че “предсказването” на подобни ценови скокове е по-скоро от една страна трикове за вдигане на тиража, на зрителския и слушателски интерес, отколкото реална бъдеща картина, а от друга – опити търговските вериги да пораздвижат позадрямалата страст у българина за покупки, защото продажбите на редица стоки са под миналогодишното ниво. А иначе казано, ваксина срещу ценовия тероризъм има и тя се нарича икономически растеж!