Реклама / Ads

0| 6016 |23.06.2008 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Шизофренна регулация на пазара на мобилни услуги*

.
Най-много варианти на планове предлагат трите оператора на цена 32 ст. на минута. ЕК и европейските регулатори търсят възможност за понижаване на цените в порядъка на 5 до 8 евроцента на минута.

 

Има ли неофициално картелно споразумение между трите мобилни оператора в България? Този въпрос изникна неотдавна, когато Комисията за защита на конкуренцията обяви, че ще събира данни и доказателства за това. Картелно споразумение означава, че трите мобилни оператора, казано накратко, са се споразумели негласно да поддържат еднакво високи цени. Това, че цените са сред най-високите в Европа, е очевидно. Но дали има споразумение? Бърз преглед на тарифите на операторите показва интересна картинка. Най-разпространената цена на минута разговор с абонаментни програми е 0,32 лв. на минута и при трите оператора. Има абонаменти и с по-високи цени – по 38 ст., по 40 ст. и повече на минута. Но най-много варианти на планове предлагат трите оператора на цена 32 ст. на минута. Толкова струват разговорите с абонаментните планове „Фикс”, „Лайт”, „Тайм”, „Комфорт”, „Екстра Адванс”, „Ремикс 100”, „Ремикс 500” на МТел. Същата е цената на плановете „Глобул 50”, „Глобул 100”, „120”, „240”, „Глобул Смарт”, „Глобул 30+” и др. На тази цена на минута са Платинена, Сребърна и Златна тарифа на Вивател. Някои от тези планове си имат изключения от тези цени за разговори в група – с 1, 2 или 5 номера в групата (а Вивател – и към стационарните телефони на БТК) или за разговори вътре в мрежата. Според плановете има включени различни пакети т. нар. безплатни минути, но има съвпадение и в месечната сума за абонаментите. Няколко абонаментни плана и при трите оператора са по 19,90 лв. или 20 лв. на месец. Подобни съвпадения има и при по-ниските месечни абонаменти (около 10 лв.), и при по-високите (40-80 лв.). Подобно е и при по-евтините, наричани младежки планове, като „Лууп” на МТел, „Фрог” на Глобул и „Планета” на Вивател. Това съвпадение на цените е озадачаващо, защото при наличие на конкуренция е нормално компаниите на пазара да предлагат различни цени.

КЗК събира доказателства

Картел между Мтел, Глобул и Вивател може и да няма, но цените им са в горната граница на европейските и трябва сериозно да бъдат намалени до края на годината. Това стана ясно от коментарите на специалисти в областта на телекомуникациите и пазара пред e-vestnik. В деня, когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви условията за търга за четвърти GSM-оператор, се разбра, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) събира данни за картелно споразумение между трите мобилни оператора МТел, Глобул и Вивател. Председателят на КЗК Петко Николов заяви пред национални медии, че няма как да не се забележи, че техните тарифи са “почти сходни”. Към настоящия момент в КЗК няма производство, образувано по реда на Закона за защита на конкуренцията за евентуално нарушение на чл. 9 от ЗЗК от страна на мобилните оператори, отговориха от комисията. Наблюдаваме и събираме данни и доказателства, но още не сме започнали процедура на разследване, казаха от КЗК.

За да бъде образувано производство, е необходимо събирането на достатъчно данни, подкрепени с конкретни и относими доказателства, които дават достатъчно основания да се смята, че на определен пазар е вероятно да се извършва нарушение, поясняват експертите на КЗК. Наблюдението е текущо и има за цел проследяване на прояви, които са индикации за евентуални забранени от закона споразумения и/или съгласувани практики между фирмите, или забранени решения на техни сдружения, се казва в отговора на комисията на въпрос на e-vestnik. Сигнали, наблюдения, публикации и др. източници на информация могат да бъдат използвани от КЗК. Наблюдението на пазарните тенденции в другите европейски държави също служи като индикация за евентуално осъществяване на забранено поведение на операторите на българския пазар. „КЗК има задачата да следи пазара, но мисля, че няма основание да се счита, че има картелно споразумение между мобилните оператори за цените и тарифите”, твърди Валентин Хараламбов, зам.-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Той обясни, че всеки мобилен оператор си има своя политика как да развива услугите си в конкурентната среда. Той следи пазарното поведение на другите двама и съответно реагира на него. Единият като пусне една услуга, другите веднага го следват, особено ако тя е привлекателна за потребителите. По-скоро има картел на първите два срещу третия оператор и срещу потребителите, твърдят някои експерти от телекомуникационния бранш. 

Намаление на цените

До края на годината се очаква да бъде направен анализ на мобилните пазари. От него ще стане ясно кои са мобилните оператори, които имат значително въздействие на пазара и след това Комисията за регулиране на съобщенията ще има възможност да осъществява контрол дали цените им отговарят на разходите за услугата. Изискването е заложено в Закона за енергийните съобщения. КРС, със съгласието на самите мобилни оператори, в началото на годината направи успешна стъпка към понижаване на цените за взаимно свързване и обективно не считам, че съмненията за създаване на картел или договаряне между тях имат сериозно основание, каза Хараламбов. КРС се споразумя с мобилните оператори да намалят на няколко стъпки до юни 2009 г. цените за взаимно свързване. Но след влизане в сила на изискването на ЕС за изготвяне на анализи на различните видове пазари в областта на телекомуникациите, е възможно комисията да предприеме допълнителни стъпки за понижаване на цените. Такива са в момента и действията на Европейската комисия и европейските регулатори – да се търси възможност за понижаване на цените в порядъка на 5 до 8 евроцента на минута, които са средните цени на взаимно свързване на пазарите в Европа, обясни Хараламбов. 

В България от 1 юли тези цени трябва да слязат до 16 евроцента. Експертите на КРС работят усилено върху анализите на няколко телекомуникационна пазара, които трябва да са готови не по-късно от края на годината. Възможно е да изготвим по-рано – към септември-октомври - анализа за мобилните пазари, тъй като цените там са доста високи, каза зам.- шефът на КРС. Постоянна практика на КЗК е да отчита т. нар. ценови паралелизъм като косвено доказателство за възможно наличие на ценова координация. Сам по себе си обаче, той не е достатъчен да се приеме, че е извършено нарушение. Необходимо е по категоричен начин да се установи съгласуване, както и да се прецени доколко е възможно наблюдаваният ценови паралелизъм да се дължи единствено на обективни икономически фактори, свързани с особеностите на пазара. Това е постоянната практика и на останалите национални органи по защита на конкуренцията в страните – членки на ЕС, както и на Европейската комисия. Операторите, когато са два или три, могат да престанат да бъдат конкуренти, в гласно или негласно споразумение срещу пазара, срещу потребителите. Картелът не е гласно подписано споразумение. Форма на картел е и мълчаливият картел. Единият оператор пуска дадена тарифа, услуга, другите го следват с подобни, каквато практика се наблюдава на българския пазар на мобилни услуги, обясниха експерти. От Глобул казаха, че нямат практика да коментират изказванията на регулатора. Мтел и Вивател запазиха пълно мълчание по въпроса дали се договарят мълчаливо или не за цени и тарифи. 

Гроздан Караджов: Шизофренна регулация

„Българският телекомуникационен пазар се намира в някаква шизофренна регулаторна система, заяви Гроздан Караджов, юридически консултант на “Прозрачност без граници” (Трансперанси Интърнешънъл) и председател на борда на БТК, по времето, когато беше държавна. „От една страна в България има обществен регулатор по въпросите на конкуренцията, каквато е КЗК. От друга - въпросите за монополите, картелите и господстващото положение на пазара се гледат от Дирекцията по конкуренцията към Европейския съюз. И от трета страна имаме специализиран регулатор – КРС. КРС не можеше като административен орган да извършва арбитраж между операторите, не можеше да се намесва при текущи нарушения на господстващите на пазара монополи, да предпазва от различни технология, регламенти, трикове на фирмите във вреда на потребителите. КРС нямаше правата, каквито имат регулаторите във Франция, Германия и други европейски държави да се произнася по нарушенията, а само можеше да влезе като разследващ орган и да събере доказателства за тях”, обясни Караджов. Тези права на специализирания регулатор КРС бяха орязани заради обществения регулатор КЗК, на когото бе дадено правото да се произнася и издава наказателни постановления. Неговите решения обаче обикновено не издържаха в съда и биваха отменяни. И така в България се получи, че досега никой сериозно не регулира мобилния телекомуникационен пазар, коментира Гроздан Караджов. Докато не се промени законът и не се увеличат правата на КРС да прилага временни мерки, да спира картелирането веднага, още преди произнасянето на съда, никой оператор няма да се чувства застрашен, коментираха от бранша. 

Ще има ли наказателно регулиране

Западноевропейските държави решиха въпроса с телекомуникациите чрез по-бърза либерализация на пазара. Те премахнаха основния оператор чрез приватизацията му или чрез раздробяването му. Вторият метод беше чрез бързото пускане на по-голям брой оператори и всички се развиха що годе равномерно. В България се получи диспропорция – вторият GSM-оператор беше пуснат на пазара 6 години след първия - МТел, което му даде възможност да стане монополист. Третият беше пуснат също с голямо закъснение след втория. Така сега има два големи оператора и трети малък. Така според някои експерти първите два работят очевидно в картел срещу абонатите и срещу третия. На фона на тази картина е похвално решението за пускане на четвърти оператор. Но на практика държавата не е формулирала как ще го защити, откъде ще вземе той клиенти, след като стъпва толкова късно на пазара. Не може да разчита само на предплатени карти, никоя банка няма да му отпусне пари, ако той няма действителни абонати. Ако се направи четвърти, без да има политика на държавата за извеждане на третия и четвъртия на конкурентно ниво с останалите два, те са обречени. В Европа има пример, когато за срок от 1 до 3 години на стартиращи оператори е даден пазар, например от националния роуминг. Това става чрез технологичен софтуер. Например 40% от всички обаждания да отиват в най-малко развития оператор, 25% в предпоследния и останалите в двата оператора с господстващо положение. Това регулиране се нарича наказателно и целта му е да се изправи изкривеният ствол на дървото на пазара. Иначе се получава, че потребителите плащат свръхпечалбите на господстващите на пазара компании.  

Таня Киркова, е-vestnik

*Заглавието е на Frognews.bg

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 1| 7031 |19.11.2007 "Аутлети" по български завладяват пазара . 0| 4605 |13.11.2007 Инвестиори се обръщат към пазара на имоти на Балканите . 3| 8791 |01.11.2007 Ски на половин цена примамват клиенти на пазара на стадион Юнак . 0| 5218 |26.03.2007 Ваканционните имоти в планински курорти са хит на пазара

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ