„В старо време край града Анхиало, село Бургас в колиби е живяло.”

Ана Кочева 

„На 20 км от Бургас
сияеше едно градче пред нас.
Едно градче със себе си заето,
Поморие се казваше градчето”

  Този мега-шлагер на Стефка Берова и Йордан Марчинков все още може би звучи в съзнанието на поколението над 35 години. В Поморие обаче го знаят и най-малките. Защото, от момента, в който е изпята, тази песен е станала нещо като химн на града, кацнал на живописен полуостров, на равно отстояние между Бургас и Слънчев бряг; на града на виното, на солта, на поезията; на града, който води особен живот, спазвайки някои от традициите на древното Анхиало, чийто наследник е днес. Доста несправедливо е, Поморие да се асоциира с Бургас. Най-малкото, защото историята му е и по-дълга, а и далеч по-славна. Затова съвсем резонно звучат други едни стихове, написани от човек, дълбоко свързан с Поморие:

„Така сега във песните се пее,
че без Бургас Поморие бледнее,
Но в старо време край града Анхиало,
село Бургас в колиби е живяло.

  В Поморие разказват, че, когато преди години Недялко Йорданов чул тези стихове, подскочил от ярост, че любимият му Бургас е поставен в сянката на градчето наблизо. Истината боли, естествено, затова реакцията на поета е обяснима.
Поморие, със старо име Анхиало, наистина има хилядолетна история, с начало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, като гръцка колония, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Разцветът е по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време е Тракийската куполна гробница. През IX в. Анхиало влиза в пределите на българската държава. А на 20 август 917 г. точно край Анхиало на брега на река Ахелой византийската армия яде страхотен пердах от войската на цар Симеон Велики в прочутата битка.
Историческа съдба на Поморие е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история. На 30 юли 1906 година големият гръцки град е запален и напълно унищожен за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават свои селища. През 1934 г. древното име Анхиало е заменено със сегашното - Поморие.
Днес Поморие е едновременно и туристическа цел, и място, в което се усеща градския дух, независимо от неспирните потоци от хора, които се изсипват през юли и август. Голяма грешка! Най-приятното време за почивка там е през юни и септември – слънчево и спокойно е, морето е синьо, гладко и топло. Впрочем в Поморие рядко вали, има уникален микроклимат и най-много слънчеви дни в годината. Често се случва от слънчевия плаж да се наблюдават дъжда и гръмотевиците в Несебър или в Бургас. Нали е полуостров, та действат други закони, тези на морето, а не на сушата. И на злорадството: „Хак им е на бургазлии и несебърлии, нека ги вали!” Съперничеството между градчетата тук е нещо нормално. Най-силно се проявява точно през лятото. Къде туристите са повече, кой има повече да предложи, къде ракията е по-хубава. И ако по първите два параграфа Поморие леко изостава, по въпроса за ракията, спор няма. И от Несебър, и от Бургас, а и от доста по-далеч прииждат мераклии за марковия еликсир. Затова в последните години започнаха да се увеличават частните винарни, съответно и виненият туризъм взе да процъфтява. Редом с другите видове – спа, например. Тук е в най-чистия си вид, защото прочутите поморийски кални бани предоставят възможност не само за лечение, но и за здравословни глезотии. Лугата лекува каквото се сетите, а калолечението облекчава всякакви ставни болежки, вкл. и други, свързани с потентност или безплодие. Както и черният поморийски пясък, богат на желязо. Плажната ивица е километрично дълга, а плажчетата са обособени от вълноломи. Не ги е създала природата, а човешката мисъл в началото на 20 век. Тогава държавата плаща на италиански специалист, за да проектира така ивицата, че да не се наводнява непрекъснато града от север. И той изгражда каменните вълноломи. Построяват жп линия и от близкото село Каменар докарват грамадните камъни, които днес естествено се вписват в плажния пейзаж. (Завидна държавническа мисъл! Къде е сега?)
В този пейзаж, век по-късно, хич не се вписват новопостроените блокове. Те са един до друг, без зеленина, досами плажа, върху който след 4 часа следобед хвърлят сянка. Скриват от поглед морето, а нали то е целта на лятната почивка. Както и необходимостта да се почине от урбанистичния пейзаж, на който сме се наситили през годината. Явно поморийци, не познавайки недъзите му, сега упорито се опитват да си го докарат в града. Добре, че по крайморския булевард все още има една чудесна алея за разходки, напомняща на бежанците от Македония за стружкото стъргало край Охридското езеро, а на по-вещите из Европата – за крайезерната ивица на швейцарския град Монтрьо, точно, където е паметникът на Фреди Меркюри. И поморийци си имат паметник. Не на велик музикант, а на велик поет. Пейо Яворов е написал тук най-красивите си стихове, него са увековечили жителите на Поморие на брега в „Яворовата градинка” и всяка година традиционно устройват Яворови дни. Приятно и много естетско събиране на творци – именити поети, художници, актьори, музиканти. А когато тях ги няма, в Поморие си имат собствен театър. Самодеен, но именит. Без своя сцена, но титулуван от множество фестивали. Без професионални актьори, но с много талант. Те изнасят „Седмицата на морето” всяка година на плещите си. Струва си човек да я посети точно тук: и Нептун излиза от морето, и градската духова музика те тонизира, и всевъзможни музикални банди гостуват. После пък започва Седмица на виното – „Море от вино”. Налага се да напомня за нея, защото опиянените едва ли имат спомени...
  Грехота е, че читалището в града се строи вече повече от 20 години и то точно в центъра, който трябва да е визитната картичка на града. Сградите наоколо са премерени, красиви, храмът е наблизо, липсват само читалището и едно зелено петно, за да „прогледне” сърцето на Поморие. Добре, че лятното кино не е станало жертва на бизнес-интереси. То е атракция само по себе си, защото екранът му е почти в морето и ако филмът не се окаже достатъчно интригуващ, зрителите могат да се наслаждават на морски пейзаж в самия център на Поморие. Градът, който през август се пука по шевовете от туристи. Цените на единично легло варират между 10 и 20 лв. в зависимост от екстрите, които се предлагат. Има и много частни хотелчета, да не говорим за ресторантчетата по брега и във вътрешността. Пържен сафрид е най-вкусният рибен деликатес. Ако са дребни сафридчетата, значи са черноморски. А традиционалистите могат да хрупат цаца с бира по капанчетата всяка вечер. Все пак юнската цаца е по-вкусна, августовската – най-гранясала. И тук икономисват от мазнина във фритюрниците. Но и това е до време. Туристическите стандарти стават все по-строги, ще стигнат и до тук. Поморийци са хора възприемчиви, нали светът им идва на крака. Ако искате да се почувствате в европейското езиково семейство – тук ви е мястото. Немска, чешка, полска, словашка, руска, сръбска реч се смесват с гръцка (тя е на местните, макар и да е далеч от книжовния гръцки), а македонският диалект е двупластов – веднъж се носи от старите бежанци, заселили се в Поморие в началото на 20 век, втори път от сегашните туристи от Вардарска Македония, някои от които вече са и с български паспорти. Знайно е, че лятото събира и помирява, слънцето и морето са велика сила, а в Поморие си ги имат предостатъчно. Иди и виж!