Реклама / Ads
Frognews
1| 2808 |22.05.2019

Проф. Румен Гечев: Престъпление е България да усвоява едва 1,56% от фондовете за наука на ЕС

.
”България усвоява едва 1,56% от фондовете за наука на Европейския съюз. Този факт има само едно определение – престъпление!” Това заяви кандидатът за евродепутат от ”БСП за България” проф. Румен Гечев по време на среща с ректори на висши училища и ръководството на БАН, организирана от Градския съвет на БСП – София.

“Очевидно е, че Министерството на образованието трябва да има различна структура, да е организирано по друг начин, да няма „калинки“ в него, защото 1,56% усвояемост на европейските средства ясно показва, че нещо не е наред там", коментира проф. Гечев. Той подчерта, че във „Визия за България“ и „Визия за Европа“ има предложение за държавно финансиране на дефицитни специалности. "Не би трябвало да даваме парите на данъкоплатците, за да обучаваме специалисти, които да подаряваме на други страни. Това е тема, която обсъждаме вече 15 години и решение няма. От 100 завършващи в България, 80 души напускат страната. Нека да видим какво можем да предложим на държавата като решение на този проблем. Разбира се, ние по никакъв начин не трябва да спираме нашите младежи да ходят, където пожелаят. Но нека да награждаваме тези, които остават тук", каза още той. По неговите думи  вариантите за това са различни – не само с покриване на таксата за обучение и със стипендии, но и с договори за 7 или 10 години. "Държавата ги издържа, докато учат, след това им гарантира работно място и те остават тук. Българската държава има възможности да стимулира такива младежи“, категоричен е кандидатът за евродепутат.

Според проф. Гечев въпросът за поръчките от бизнеса и от държавата е много сложен. „В крайна сметка, държавата трябва да си напише домашното – да разработи и да публикува програма с хоризонт 10-15-20 години на развитие, за да видим какви специалисти ще са необходими", посочи той. Според него трябват общи рамки, не детайли, защото да разчитаме само на това какво ще поръча бизнесът в понеделник или другия месец, не е нормално. "Важно е да бъде направена комбинация, защото е прекалено рисково да подчиним цялото образование на изискванията на бизнеса. Ние ще настояваме, като депутати, и в европарламента да бъде формулиран принцип, чрез който да се стимулират учените и преподавателите. В България това може да стане чрез въвеждане на минимални работни заплати, така както изисква европейската квалификационна рамка“, обясни проф. Румен Гечев.

Проф. Мариела Модева: Корупционните практики в управлението лишават българското образование и наука от свеж ресурс

"Корупционните практики в управлението лишават българското образование и наука от свеж ресурс". Това заяви проф. Мариела Модева, кандидат за евродепутат от листата на „БСП за България“ по време на срещата. “Моя кауза в тази кампания, а и ако имам възможност и в ЕП, е преодоляване на академичното неравенство. То се изразява в различните ставки на българските учени, които участват по проекти на различни европейски програми. Това е допуснато още при договарянето на критериите, които България е поставила като участник в тези европейски програми", каза още тя. По нейните думи във “Визия за България” са заложени мерки и предложения, които правят възможно български учени и изследователи да са равнопоставени на европейските си колеги в европейското образователно научно пространство. "Ще настояваме за увеличаване на средствата по програма "Хоризонт 20/20" и за двойно увеличаване на бюджета на успешната програма “Еразъм +”, като тук обаче това трябва да бъде съчетано и с национални мерки", допълни кандидатът за евродепутат. Тя поиска да се отделят и повече средства за Фонд научни изследвания, като сега те са около 14 млн. лв. "Нека да станат поне 25-30 милиона, което е напълно постижимо, както и увеличаване на процента от БВП, който се отделя за научни изследвания, развойна дейност и иновации", каза още тя.

Като друг проблем кандидатът за евродепутат посочи усвояването на средствата по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Друг важен елемент, според проф. Модева, е да бъде направена много сериозна проверка и мониторинг на системите за управление и контрол на европейските средства. “Това са публични средства. В момента, в който се индикират корупционни практики или тези средства се отделят и се дават на определени кръгове само, ние лишаваме мнозинството от българските и научни изследователи, и разбира се преподаватели във висши учебни заведения. Изследователите от БАН са лишени от един свеж ресурс, без който ние не можем да бъдем конкурентоспособни", коментира проф. Модева. Тя е категорична, че е нужно засилване на връзката между науката и бизнеса. "В България участието на бизнеса в научно-изследователска дейност е изключително ниско. В този смисъл ние предлагаме и една друга мярка, която може да се доразвие на базата на това, което и във "Визия за Европа" сме казали. За докторантските стипендии ние можем да разделим нещата по равно - 50% публично финансиране и 50% финансиране от бизнеса. И следователно обвързване на научните изследвания, които те провеждат, с директно приложение в практиката. Това също е голяма слабост”, посочи тя.

Проф. Модева обърна внимание и на темата за иновациите. “Те няма как да станат без равнопоставеност на всички елементи от триъгълника на знанието, което означава образование, наука и тогава иновации", обясни тя. По нейните думи трябва да се намерят формули за стимулиране на този вид изследвания. "Защо да не отворим нашите изследователски организации и за учени от чужбина, което първо ще повиши качеството, второ ще създаде възможност за много добри интеграционни връзки и съвместни изследвания, а ще даде възможност и на българските учени да работят на международно ниво в такива екипи”, коментира кандидатът за евродепутат.

Калоян Паргов: Трябва да работим за създаване на Балкански център на висшето образование

"Трябва да работим за създаване на Балкански център на висшето образование", заяви лидерът на БСП – София Калоян Паргов.  „За 2021 година европейските политики предполагат стимули за създаване на мрежи от висши училища в Европа. Чрез представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен аршин при съвместната работа на отделните университети", каза още той. Според него за Балканите е изключително подходящо, чрез различни инструменти и програми или директно по линия на „Еразъм+“, да бъде създадена Балканска мрежа от университети. "Например, български университети, които работят в областта на българската култура, биха могли да потърсят свои партньори и да създадат мрежи с университети от балканските държави, дори не само с членки на ЕС“, обясни Паргов.

Според лидера на БСП – София връзката между образованието, науката и икономиката е изключително важна. “Процесът на масовизация на висшето образование означава да потърсим и развием традиции на неуниверситетския вид висше образование", добави той. Паргов обясни, че този вид висше образование е по-практически ориентирано и се структурира върху практически краткосрочни програми. "Сега предстои да се обсъждат образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното признание тепърва трябва да се решава и ще продължава да бъде дискусионен най-вече с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в рамките на общия европейски пазар", допълни той. Калоян Паргов изрази съжаление, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата по отношение на българското образование. „Отчитам този факт като много голяма грешка. В рамките на общия европейски пазар е много важно всяка държава да отчита своите предимства и чрез образованието да ги изразява, за да бъде конкурентна на този пазар“, коментира Калоян Паргов.

На срещата присъстваха още кандидатът за евродепутат Петър Витанов, зам.-председателят на Градския съвет на столичните социалисти проф. Ваня Добрева и народните представители Анелия Клисарова и доц. д-р Николай Цонков. В дискусията се включиха председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, зам.-ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет, проф. Стоян Денчев, ректорът на Химико-технологичния университет проф. Митко Георгиев, проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище, проф. Тодорова, ректор на Висшето транспортно училище, проф. Елена Баева, ректор на колежа „Любен Гройс“, и други.  

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Румен Гечев: Правителството на Борисов обслужва чужди интереси, затова спря „Белене“ 1| 2824 |21.05.2019 . Румен Гечев : Българите искат промяна 1| 2896 |20.05.2019 . Румен Гечев: Битката за Европа е битка за България 2| 3040 |18.05.2019 . Проф. Румен Гечев: Няма как да искаме увеличаване на субсидиите, когато властта в България краде парите 2| 3093 |17.05.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ