50 години ЕС: салюти за всички от семейството, сивота и бурени за нас

 

снимка Вяра Йовева
 50 години Европейски съюз! В Германия канцлерът Меркел посрещна
гости, връчи подаръци, имаше прегръдки, имаше и сълзи, както си е редно на подобни тържества.
В България малцина разбраха за какво точно става дума. Годишнина някаква.
Такива вече сме почитали, когато бяхме във Варшавския договор и СИВ.
Тогава медалите ги раздаваха на килограм. После се отрекохме. От 1 януари
2007 сме в ЕС. Беше голяма радост: повече за политиците, по-малко за нас. Но още помним
големите напъни, обещанията, пълни с хелий, имитационните
команди, които опъваха килимчетата под свещените нозе на еврокомисарите. И горещите мъжки сълзи
на Соломон Паси, стичащи се по обветреното му министерско лице.
Помним и бутаницата кой да тури подписа си под декларацията за
присъединяване. Самолетът едва побра свитите на Първанов,
Сакскобургготски и Паси. Помним и преките предавания на БНТ от
издигането на знамената на страните членки на ларгото между
президентството и Министерски съвет. Ден преди това армия от озеленители
посадиха цветенца около пилоните, а звездата на НАТО бе запълнена с
камъчета, взети сякаш от съседен строеж. Напръскаха ги в синьо и бяло. След това ни грабна
ежедневието и позабравихме фамфарните трели.
И ето днес научаваме сияйна новина, че външният министър Ивайло Калфин и
чужди дипломати в понеделник ще засаждат дръвчета пред Националната
художествена галерия в чест на юбилея на ЕС. Много мило, но не го правете, ако
след година ще изглеждат като опърпаните и клюмналите няколко теменужки пред президентството.
Ако е само заради фотосесията и пиара, спестете си труда и този на десетки репортери и
оператори. Или поне идете да оплевите онзи нещастен, обрасъл с плевели и осеян с бетонни
отломки триъгълник. Доскоро мислех, че чужденците най-много се
отвращават от кенефите и пътищата ни. Списъкът обаче бе щедро разширен от самите нас и вече
включва курорти в ремонт, ужасно обслужване, намръщени продавачки, боклуци
на всяка крачка. Прибавям и мизерните градинки. Това, че сме били в
СИВ, не означава, че сме поклонници на сивото, нали? В съседна Гърция,
например, пред всяка селска къща вместо втвърден хоросан и купчини стар пясък,
найлонови пликчета и кучешки лайна, има десетки саксии и цели туфи пищни цветя.
Къщите на комшиите са боядисани в бяло, жълто, оранжево. Погледнеш ги,
настроението ти подскочи нагоре и ти се припие узо. Да вземем и Холандия. Ниска земя,
хладно време, на слънцето хората се радват като деца, защото не им гостува така често,
както на нас. Но от цветя не можеш да се разминеш. Какво правят тия хора, незнам, но парковете и
градините им като ботанически оазиси. В Германия също климатът не е
южен, но по прозорците на къщите греят саксии с всевъзможни растения.
Тук като че ли мразим цветята, мразим да ни е свежо и бодро, мразим да
е красиво и чисто, да е подредено и пъстро. Мистерия някаква.
И понеже идва април, се сещам, че през този месец преди години се
провеждаха Ленински съботници. Нали помните почина на вожда, който
носил една греда заедно с работници на първия съботник в Москва. После
гредата се оказала надуваема да не му тежи, но това е друга тема. У нас
години наред излизахме на съботник, за да пометем боклуците в двора на
предприятието, пред блока или из кварталните улички. Имаше полезен
елемент, ако се замислите ... Сега съботници няма, няма го и Ленин. Но
вождове - колкото щеш. Предлагам на един от тях, президента Първанов,
да организира някакъв неделник ли, петъчник ли или великденник. Да излязат
хората от екипа му (които още не са заминали посланици някъде...) с по
една мотичка в ръка, да отешат триъгълника, посветен на ЕС и НАТО. Срамота е.
От ДСБ ще писнат, че връща октомврийско-революционните недомислия, но
те и така си пискат за всяко нещо.
Има и друга възможност. Известно е, че собственикът на ЦУМ, бизнесменът Георги
Гергов, е добър приятел на президента. Няма ли кой да му подскаже да поеме
шефство над клетата градинка. Както някога войниците се грижеха за ученичките
от местната гимназия. Добър пиар ще се получи, да знаете. А и не е толкова скъпо та
да се отрази на връщането на кредитите към банки. Но пък удовлетворението,
че си помогнал на президента да не черви бузи пред чужденците, е голяма морална
награда.
Трета възможност е обраслото пространство да се даде на кмета-генерал Бойко Борисов.
Той ще се справи за минути с проблема: градинката като в приказките може да се превърне в
един модерен и бляскав петзведен хотел. Както жабата в принц, нали помните приказката, но
да не се разсейвам. Понеже Гайтански-Вълка си продаде бизнеса с боклука, не брои кофи и
лопати, вероятно разполага с повече свободно време и може да построи въпросната сграда - нещо
като изкупуване на грехове пред софиянци. На покрива ще бучнат еврознамената и
работата ще заспи. Както заспаха някои на концерта в зала "България" послучай евроюбилея.
Между другото, защо Първанов, Станишев, Сакскобургготски, Доган и останалите партийни
величия не бяха там, да се поомешат с чуждите дипломати? А, да, президентът беше на мача
България - Албания... Всеки си има приоритети.