Днес почитаме жертвите на Холокоста, но искрени ли сме? Защо за някои още важи: Евреите са виновни за всичко?

Дали този ден е формалност – по-скоро да. Напоследък все по-често чувам коментари от сорта: Евреите са виновни за всичко. За войната между Русия и Украйна, за военните действия в Газа…

Старата теория на конспирацията, че няколко еврейски фамилии управляват света е изтръскана от нафталина и отново е пусната в действие. Есхумирана е дори онази брадясала история, че евреите са организирали Октомврийската революция като някакъв гигантски експеримент. И никой не си дава сметка как така стотици милиони съветски граждани, политици, учени, историци и представителите на съветската интелигенция не са се досетили, че са опитни мишки в еврейската социална лаборатория.

Подобна глупотевина е удобна, за да се избегне разговорът за несъстоятелните идеи на комунизма и практическото осакатяване на социализма като обществен строй. Съветската империя се срива, защото няма дори един здрав камък в икономическия си фундамент. Насилието, страхът и пропагандата издържаха има-няма 70 години. Цената – над 60 милиона руски граждани, жертва на репресии, скалъпени процеси, заточение, убийства, психически тормоз и пр. Така твърди руският евреин Александър Исаевич Солженицин.

Шест милиона евреи стават жертва през Втората световна война. Главната вина е на нацистка Германия. Това методично, бюрократично, организирано и като държавна политика изтребване на евреи се нарича Холокост.

Думата е с гръцки произход и означава “жертва на всеизгаряне“. През 1933 г. нацистите идват на власт в Германия. Тази власт обявява германците за висша раса, а евреите за нисша. Евреите били основна заплаха за Третия райх, тръби пропагандата. Нацистите не се ограничават само с евреите. За нисша раса са определени циганите, някои славянски народи, хората с физически и умствени увреждания, хомосексуалните и дори масоните. Комунистите и социалистите също са в графата „вредни“ и „опасни“. Всички тези неелитни общности подлежат на унищожение.

През 1933 г. в Европа са живеели 9 милиона евреи. През 1945 г. те са не повече от 3 милиона.

България спасява своите евреи. Те са около 50 хиляди. Клишето, което охотно се ползва и днес е, че българите са спасили своите евреи. Това не е истина. Една част от българите се застъпват за тях.

Но има и българи, които са изразявали открито антисемитски настроения.

През декември 1940 година Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България. Още при внасянето на законопроекта видни интелектуалци и общественици, сред които Елин Пелин, Елисавета Багряна, Тодор Влайков, Стоян Чилингиров, Людмил Стоянов, Петко Стайнов и др. се обявяват против този закон. Не получават обаче обществена подкрепа.

Законът за защита на нацията е последван от Закон за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него проблеми.

Защо днес премълчаваме, че са били забранени смесените бракове между българи и евреи? Че в България е имало еврейски трудови лагери? Че за евреите е наложен вечерен час. Че имат право да купуват хляб от определени от властта магазини? Че немалко улици са били забранени за тях?

Истината трябва да се знае. Тя по никакъв начин не омаловажава акта по спасяването на българските евреи. Непрекъснатото изтъкване на заслугите на „целия български народ“, най-вече от политици и пишман патриоти, издава примитивизъм и комплексарщина.

Евреите в България са били десетки хиляди. След 9 септември 1944 г. много от тях се преселват в Израел и други страни. Сега у нас те са около 1300…

Чиновниците и войниците, които са товарили евреите във вагони към немските концентрационни лагери от „старите български земи“ в Гърция и Македония са българи. Това трябва да е ясно, да се изговори и осмисли като част от българската история, съзнание и отговорност. Премълчаването на едни факти и натрапчивото изтъкване на други е признак за необразованост и чувство за малоценност.

Иван Хаджийски е описал прекрасно една от най-лошите черти на българския характер – завистта. Тя вирее не само по нашите земи. Затова някои се дразнят от факти като тези, че 54% от световните шампиони по шахмат имат еврейски произход, над 30% от Нобеловите лауреати са евреи – около 140, както и че около 25% от носителите на  най-престижното отличие в света на математиката – Медал на Филдс също са евреи.

Средното IQ на европейците е около 101, а средното на евреите 107 - 117. Това е сериозна разлика.

Арабските селища в Газа и Палестина тънат в мизерия, безводие – сякаш са останали векове назад. На няколко километра  от тази тях са израелските затворени селища, известни като кибуц. Там кипи живот, много от тях са превърнати в истински оазиси, където се отглеждат животни, плодове и зеленчуци. Е, как тази гледка няма да предизвика черна завист? Но трябва малко мозък, за да се досети човек, че всичко това е резултат от къртовски труд, модерно мислене и модерни технологии. Но не, трябва, по нечия воля, да бъдат мразени.

Известни са "аргументите" за "Протоколите на сионските мъдреци" (доказано измислени), за 10-те еврейски фамилии, които държат парите на света и го командват, за намесата на евреите в Ковид-пандемията и ваксинирането и пр. Истории за хора, които не са пораснали и бъркат фантазиите с логиката, науката и реалностите.

Главорезите от Хамас нападнаха Израел на 7 октомври 2023 г. Израелците отвърнаха на терористичния акт, но вече се чуват гласове и се четат декларации на международни организации Тел Авив да спре геноцида в Газа. Къде бяха тези призиви, когато Хамас безчинстваше?

Темата е стара, дълга и трудна за описване или изговаряне за броени минути и редове. Дискусията се води от векове.

Затова е честно на този ден да се замислим за милионите евреи, погълнати от Холокоста, но и за упорството и уменията на този изстрадал народ да оцелява в ужасни ситуации, преследвания, омраза и завист.

Огнян Стефанов