Хепиенд за Вълка във войната срещу него

Войната с боклукочистача на София Румен Гайтански-Вълка, ще завърши с хепиенд за него, преди да е започнала. Розовият изход бе заложен още в яловите атаки срещу концесионера. Нападките, че фирмите на Вълка не се справяли с извозването на сметта и риненето на снега, увисваха всеки пък, защото бяха контрирани от договорите му със Столична община. През годините Гайтански смени кожата си на средна класа момче с лъскавите атрибути на елитния бизнесмен. Всички ние чинно му купихме първо костюмите, после резервациите в баровски ресторанти, прищевките на любимите му жени-маникенки, както и зашеметяващите коли, които реализираха и най-смелите му сънища от детските години. Баща му, бившият служител в МВР, може да бъде горд с момчето си: може да не е научило много, но е научило най-важното – как се правят пари от балъци. Балъците, драги съграждани, сме всички ние. А Вълка е един готин млад мъж, който всички политици денем презират и нападат, а вечер, когато изгаснат светлините на града, пушат с него пури „Кохиба” и си хортуват кротко за бъдещето. Ще кажете, че това е несправедливо. Ако пушехте „Кохиба” обаче нямаше да мислите така, но това е друга тема. Като пресмятах тези дни какви са ползите на Вълка от концесията, от дяловете му в МОЛ-а срещу хотел „Хемус”, от покупко-продажбата на атрактивни имоти в София и страната, стигнах до извода, че ще е заслужено, ако му издигнем паметник. Така ще изразим отношението си към успелия предприемач и ще покажем на следващите поколения, че сме широко скроени хора, които тачат таланта, а не му правят черна магия, колкото и да ни подканя вътрешния ни глас. После се сетих, че паметник нерукотворен Вълка сам ще си издигне в лицето на нов проект за петзвезден хотел досами НДК, върху тревните площи. Ако беше жив поета Пеньо Пенев, вероятно щеше да възпее в строфи този строител на новия живот. Но Пеньо Пенев е мъртъв отдавна, затова на Вълка му се налага сам да се погрижи за личната си слава. Предложението за комплекса било анонсирано пред общинските съветници в пакет с някаква трудносмилаема идея за преместване на паметника на загиналите във войните. Четат съветниците за паметника и гласуват по инерция, защото им се види, че е нещо неважно. Така покрай загиналите, се промъква и точката за новия хотелски комплекс. Колко умно! Злите езици допълват, че освен хотел, там ще се накипрят и два луксозни ресторанта. В начинанието Вълка имал сериозен дял. Дялове имал и някогашния сикаджия Румен Николов-Пашата. Той пък се славел като близък човек с Бойко Борисов, още от времената, коагато сегашния кмет прохождал в охранителния бизнес. Затова и войната на Бойко срещу Гайтански била по-скоро димна завеса, която трябвало да скрие нещо друго. На финала на драмата „Вълка продава „Волф”, „Дитц” и „Чистота”” идва Бойко, който посредничи в сделката, за да отърве столичани от досегашния концесионер. Ние пък се чудим дали да викаме двамата актьори на бис или да обърнем палци надолу.
Ето такъв паметник ще си издигне Вълка в центъра на София. Новото творение със сигурност ще е по-лъскаво и впечатляващо от творението на Валентин Старчев „1300-годишнината на България”, което е оставено да се руши от дъждовете и слънцето. Не защото Старчев не е талантлив, но е гледал назад в историята ни, а Вълка и & гледат напред. Дали нас ни има в тяхното бъдеще обаче, това е друг въпрос.