КОЙ ИЗБИВА РИБАТА?

Едно от най-красивите езера в света е Босумтви и се намира в Гана, в тропическата африканска гора. То е известно като най-непредсказуемата и странна природна забележителност в света. През по-голямата част от годината в него и около него цари пълна тишина и спокойствие и после изведнъж започват да ехтят взривове. В глъбините му сякаш се спуква някакъв гигантски въздушен мехур, нагоре излитат огромни каскади вода, повърхността на езерото ври и кипи. След поредния екшън започва обичайното успокоение. Не съм бил там, но се доверявам на пътеводителите.

От взривовете загива или се зашеметява много риба, която ганайците събират с чували. Хем туристи и парички, хем храна – кеф. Разказвам ви всичко това, защото ми се струва, че България е като езерото Босумтви – много красива и на пръв поглед спокойна страна, но мине се не мине и току проехтят гърмежи. С частните партита и зари вече свикнахме, но експлозивите все още са в „златния” новинарски поток. Като тези пред офисите на РЗС и ДСБ, а преди това и пред в. „Галерия”. Има обаче една малка, но съществена разлика: в Босумтви канонадата е естествена прищявка на природата, феномен някакъв, а у нас взривовете са плод на болни мозъци.

Да се пали фитилът по политически причини у нас е традиция макар и мазохистична. Тази практика не е от вчера, нито от онзи ден. Над 500 са жертвите в взривената църква "Света Неделя". През 1941 година Централната военна комисия на Българската работническа партия-комунисти обявява курс на въоръжена борба. Създадени са първите бойни и диверсионни групи, които получават задача да взривяват железопътни линии, военни складове, вагони с храни и дрехи, отиващи на Източния фронт, селски кметства и мандри. Излиза в Пиринско и първата партизанска чета на Никола Парапунов с пръв четник Иван Козарев. Знаете от историята какво следва: палежи, убийства, арести и много жертви, част от които абсолютно невинни. И все пак онази въоръжена борба е имала своите аргументи, идеология, теоретична обосновка и цели. Добри или лоши, не е моментът сега да се коментира.

Модерният тероризъм в лицето на Ал Кайда, Хамас, Международен ислямски фронт и други също имат своя философия, задачи и цели. Може да са непонятни за останалия свят, но ги има. Членовете на „17 ноември” в Гърция пък изповядват краен марксизъм-ленинизъм. ЕТА в Испания взривяваше заради „Свободата на Баското отечество”. Както се казва, много патриотизъм и много жертви. Списъкът е дълъг. На този фон взривовете пред РЗС и ДСБ изглеждат като бракониерски опит за сплашване (избиване) на рибата, разбирай електората. Болният мозък, който си самовнушава, че е измислил гениална политическа конспирация, всъщност унищожава наченките на гражданско общество у нас. Но това е и неговата цел. Нали не се заблуждавате, че погледът и въображението на подобни хора може да прескочи блатото на личния им интерес.

В България се създаде и отгледа своеобразна „школа“ от бомбаджии които в последните 10-15 години изпълняват всякакви „мокри” поръчки. Част от тях са кадри от армията и полицията. Тези частни сапьори извършват „услуги” вероятно с единствения аргумент, че времената са трудни и трябва да се яде. Още по-спокойна е съвестта им, когато си лягат с мисълта, че заложените 150 г тротил трябва да вдигат голям шум и натрошат прозорците, но да не убиват хора. Дали близките и децата им знаят с какво се занимават? Съмнявам се, а и не ми се иска да си мисля, че да си извратен е дело само на гените...

Зад взривовете у нас обикновено стои организираната престъпност и само в отделни случаи те са плод на лично отмъщение. Понякога политици също се възползват от гърмящата услуга, използвайки ударната вълна, за да отправят нечутите си или неособено интелигентни послания. Това го знае всяко дете. Въпросът е, че заловените, разобличени и осъдени извършители и поръчители се броят на пръсти. Което дава кураж на въпросните болни мозъци да се гаврят с обществото и държавата по един перверзен начин: най-силно крещят за нарушени права, полицейщина и хаос. Всъщност искат власт. Не съм сигурен, че някои от тях вече могат да сънуват нещо друго, освен че са незаслужено изолирани от властта, разбирай схемите за лапане. И като няма с какво друго да го примамят електората, понеже стръвта им не струва и от километър личи, че са ментарджии и нечистоплътни особи, те прибягват до бракониерството. Взривяват и зоват с цяло гърло: „Свобода на народа!”, „Нова конституция!”, „Долу тиранина!”, „Нов ред”, „Промяна на статуквото!” и прочие дивотии. Арсенал, познат до болка, в буквалния смисъл, още от 30-те години на м.в., когато щурмови отряди на „Кафявите ризи” в Германия вилнеят по улици и площади. Макар че и онези са имали някаква идеология и логика в началото.

Посланието на родните шашки тук е само едно: „Пречиш ми, махни се, за да седна аз” И понеже им липсват политически аргументи и идеи, те палят фитила в потайна доба. Изглежда толкова първобитно, грозно и просташко, че ти идва да отпъдиш нахалниците като досадни мухи. Само че те не са така безобидни като мухите, не се заблуждавайте. Пъпната им връв е хвърлена в двора на мафията, оплетена е в схеми с други партийни центуриони и те се чувстват недосегаеми. Присъствието им в политическия живот, независимо по какъв начин е постигнато, ги прави още по-арогантни и нагли. Агресивността е любимата им енергийна напитка. На всеки разобличителен факт отговарят с нападки и вдигат олелия, че им се нарушават правата, запушват устата и връзват ръцете. „Помощ”, пискат те, а очичките им се оглеждат за плячка.

После отново поръчват самоделки, пъплят из медиите, плащат за реклама и медиен комфорт, говорят от името на народа, обществото и отечеството. Флашки, СРС-та, подслушани разговори, компромати и секретни материали, изчоплени от някой плесенясал чиновник в службите, са тяхното оръжие. Размахват ги и се бият в гърдите, че са истинската опозиция. Междувременно лидерът на БСП, който вместо да се готви за вота, прави признания, че жена му го взела от съжаление... Е, как да не го съжалиш, че и партията му. А през 1941 година баща му, отряда „Чавдар”, партизанския епос... Май тази тема я минахме. Странно и необяснимо е и присъствието на политик като Иван Костов в подобен сюжет. А може и да има обяснение, но да е тайна.

Как да измерим щетите от взривовете? 

Например известният пластичен С4 отделя газове и енергия със скорост осем хиляди метра в секунда. Именно такъв е използван в терористичния атентат срещу американския военен кораб „Коул“, в залива на Аден, Йемен, преди години. Тогава с лодка и материали на стойност около хиляда долара бойците на Аллах, както се нарекли извършителите, успяват да убият 17 моряци и да нанесат щети за над 200 млн. долара. Като инвестиционно начинание резултатът е колосален, ако е морално да се прави въобще подобна аритметика.

Нещо подобно се получава и у нас. Малки терористични формирования, в които влизат шепа кресльовци с етикет „политик”, няколко клавиатури и микрофона с етикет „журналист” и готови на всичко за – те си знаят за какво, няколко бандита с лепенка „политическа жертва”, нанасят на страната неизчислими щети. Всички ги знаят, но се ограничават дотам да ги коментират с погнуса. В резултат бракониерството продължава и дори процъфтява. В Бразилия бракониерите мечтаят за арапаймата
наричана още пираруко – най-екзотичната, голяма и вкусна риба в Амазонка. Рискуват, даже когато знаят, че армия и полиция дебнат в засада. Тръпката е голяма. Който успее, е на почит.

Българските политически бракониери обаче, с присъщата им липса на стил и мярка, избиват „рибата” наред. А щетите, колкото са повече – толкова по-добре. И не материалните, а другите. И тук стигаме до най-важния въпрос: Защо търпим това да се случва и защо държавата, която разполага с ресурс и капацитет да се справи, е толкова внимателна и толерантна към подобни явления? 

”Демокрацията е поносима само при едно условие: да имаш мнозинство...”, е казал Шарл де Гол. А ако полицията не е достатъчна, да се мобилизират и санитари. Крайно време е. Сам сутрешните блокове колко арбота ще им създадат...

П.П. Не ви занимавам с версиите кой има полза и кой - вреда от тези взривове, защото би било обидно и досадно. Ако все пак има хора, които не се сещат, значи не им трябва и да знаят. Такива обаче май отдавна няма, ама кой да каже на бракониерите...

Огнян Стефанов