Минетът - нова философска форма за укрепване връзката ГЕРБ-ДПС

Доган или Прилепът, както отдавна някои наричат почетния председател на движението заради откъсването му от светлината на действителността, наистина  обяви такъв отказ. И го аргументирал с това, че нямало кой да управлява. В смисъл, че ако не е ДПС и ГЕРБ – други просто не влизат в сметките.

Ето това успял да сътвори напудрения нос на Доган. Нещата обаче са достатъчно прозрачни и цинични и не се нуждаят от завъртяни ескамотирания.

За какво става дума?

-         ДПС не е във властта от времето на Орешарски. Това означава изолация от: обществени поръчки, европари и влияние, което може да се осребри.

-         Общините на ДПС получават по-малко от общините на ГЕРБ и местните феодали на движението отказват да плащат лепта на „високата порта“.

-         ДПС няма сили да се раздели с Делян Пеевски, който е воденичен камък за партията. С него трудно, но без него още по-трудно, щото ще се обърне срещу Доган, а в х-л „Берлин“ има компромати да зарежда медийните си лайномети дълго време.

-         Доган няма подкрепа от Ердоган, за да показва мускули на Бойко. Това налага да промени тактиката и да търси келепир чрез ухажване и дори предлагане на секс услуги по занижени тарифи.  

-         Доган дори не може да даде смислено обяснение какъв е хотелът, в който той се подвизава от години. На кого е, какъв е наемът и кой го плаща. Какъв е произходът на парите на наем?

-         Доган не е в състояние да обясни също кой и защо го заплашва, та години наред 23-25 служители на НСО да са ангажирани с неговата охрана. Това струва на българските данъкоплатци над 3,5 млн на година.  

-         „Прилепът“ не е дал досега нито едно смислено обяснение какви са отношенията му с Делян Пеевски. Имат ли общ бизнес? Какви са заслугите на Пеевски за ДПС? А за политиката въобще? Защо той като депутат не е стъпил нито веднъж в парламента? Защо Пеевски е охраняван от НСО години наред и това също струва милиони, които плащат всички българи.  

-         Доган прикрива и истината за тежкото положение на тютюнопроизводителите, които са лъгани години наред именно от фирми, свързани с ДПС. Те бавят изкупуваните но тютюна и свалят изкуствено цените.

-         Доган мълчи и за далаверите около „Булгартабак“, не казва дали притежава дял чрез подставени фирми и лица.

-         Доган споменал в словото си нещо за помирение с отцепниците от ДПС, но преди това трябвало да се разкаят. А дали „отцепниците“ не се отдръпнаха заради превръщането на движението в корпорация, превзета от няколко корумпирани типове, които я употребяват за собствени цели?

Това е кратката версия на причините Доган да бъде като палетата на Борисов, които се въртят в краката му за кокалче. Срещу това получава сделка, която ще му гарантира комфорта още известно време. В сделката влиза и Пеевски, който очевидно ще продължи да властва на територията на обществените поръчки, рекета, в прокуратурата, службите и редица институции. Общественото мнение и отвращение са без значение.  

Доган е преценил, че няма полза да участва в евентуално управление с БСП. Този вариант е обречен. Възможен е само при изчистване на ДПС от Пеевски, Данчо Ментата и подобни на тях, но това няма как да стане. Сега. Затова Борисов получи предколедна сочна свирка като аргумент за мирен договор.

За да поприкрие унижението, Доган споменава в словото си (такова ни представят чрез медиите, но дали го е имало в действителност, никой не знае…) патриотите и езика на омразата. Тази позиция можеше да има шанс, ако в самата сграда на ДПС, в офиса на сдружение „Толерантност“ (сдружение на общините на движението) не висеше голям портрет на Кемал Ататюрк.   

Големият печеливш е Борисов. Късметът продължава да го съпътства, въпреки всекидневните гафове, изцепки и абсурдни действия на правителството и ГЕРБ. БСП не може да го застраши колкото и обоснован да е вотът на недоверие по темата корупция. Да се надяваме, че Корнелия Нинова и социалистите знаят какво се прави в такава ситуация.

Същото важи и за „десните“, които говорят ултра верни неща, но действията им не кореспондират с казаното.

Липсва ни спасителната молекула на добрият, стар, изпитан радикализъм.

И като споменах Ататюрк, да припомня една негова мисъл: Заспал народ или загива, или се събужда роб. Вярно е, но по ми харесва казаното от един голям българин: Всекиму ще се държи сметка за делата! 

Политическите минетчии и мастии все още не знаят, че ще го отнесат първи... Празниците, колкото и дълги да са, ще свършат.

Д-р Димитър Попкутуев