Мисирки се римува със свирки и не са само в журналистиката

Сигурен съм, че експертът по белодробни заболявания и впечатляващи публицистични изяви отдавна е забелязъл пропадането на мисирките и снишаването на СБЖ, но деликатността му го е възпирала да изрази позицията си публично. Разбира се от съюза ще изброят някакви декларации, но те винаги са след събитието. Те вървяха след войниците – описа ги Уго Пиро – войнишките момичета. Онези бяха принудени от ужасите на войната, а днешните чочарки-мисирки са използвани за интереси на определени кръгове и лични такива.

Честно казано, Борисов има основание да се държи по този начин, защото не среща никаква съпротива. Само мазни усмивки и удобни въпроси. Ако поне един репортер му бе върнал топката с имитация на грухтене и какво вижда в огледалото - щеше да се стъписа и замисли. Такъв журналист щеше да се запише в съвременната история на медиите, но се записа Борисов с унизителния скеч...

Журналистиката е в упадък, свободното слово мина под ножа на политиката на опростачването. Това, което ще кажа по-долу е тъжно, но вярно - без претенции за изчерпателност.

В България има супер журналисти, които не легнаха на статуквото, отстояват гражданската си позиция, понасят репресии и обиди. Не са много, но никъде и никога не са били. Само те обаче могат да измъкнат професията от кочината на посредствеността, страха, корупцията и моралния разпад. Затова не са долюбвани от управници и колеги.

Но за мисирките и свирките… Те са готови на всичко, за да изкопчат някаква полза: за началниците, за определени кръгове, за себе си. Често разпределението по ресори в редакциите се базира на уменията на мисирката да е добра на свирките.

Този разрушителен феномен изкачи своеобразен връх по времето на президента Георги Първанов. По вече споменатите подбуди, а не заради неустоимия му чар, ако Гоце така си е мислил...

И не са само журналисти в графата с мисирките. Певици, актриси, шоу звезди, миски, плеймейтки, икономисти, юристи, политици, ченгета и пр. Жени, но и мъже.

Борисов покори нови върхове още като стана главен секретар на МВР. Много мисирки, „вкусили“ от имиджа му на мачо, залитаха с размътен мозък като преяли с пращина. Една видна представителка на съсловието и до днес въздиша и я обливат горещи вълни само като спомене или чуе името му. За нейно съжаление природата е поставила естествена преграда пред сбъдване на мокрите й сънища…

Мисирките често правят успешна кариера именно чрез свирките. Не само в медиите. Погледнете списъка на трите кабинета на Борисов. В него има екземпляри, които какъвто и гаф да направят, колкото и да ощетят държавата – си остават недосегаеми. Защо ли?

В парламентарната група на ГЕРБ също има изтъкнати представители на породата мисирки-свирки. Някои от тях постигнаха позиции и благосъстояние, които са несъвместими с умствената им посредственост.  

А държавната администрация? София отвя Содом и Гомора. Сексът в институциите е движеща сила, стимул и едно от условията за кариера. Именно тази практика роди „калинките“, плъзнали навсякъде като коронавирус.  

С мисирки са пълни и редица работодателски и творчески съюзи, съсловни организации, асоциации. Бедна ни е фантазията на какво са способни, за да получат сочна обществена поръчка, например!

Навремето една медийна мисирка след няколко разговора „на четири очи“ с влиятелен политик, получи сериозни облаги и дори заживя с него. Пред приятели споделила: Всички усилия си заслужаваха, има много по-гадни неща.

В записите от „Яневагейт“ се говореше за шумни сюжети, развиващи се в кабинета на премиера, за които служители от охраната се обзалагали колко време ще продължат… Повечето от тези истории са слухове, естествено, но нали не очакваме участниците да се разприказват? И това се случва, но когато нещо се обърка. Световната история изобилства с примери за подобни практики. Берлускони в Италия е ярко доказателство. Смешно е да мислиш, че сме изключение. Островът на морала. Егати!

Има и мъже мисирки (дори не са пуяци…), които владеят свирките до съвършенство. В цялото им разнообразие. Сигурно веднага ви изплува образът на Барни Ръбъла в чинопреклонна поза, но това е ваш проблем, не съм го казал аз. Силна е конкуренцията във ВСС, прокуратурата, НАП, ДАНС (там историите за мисирки и калинки преливат), митниците, Външно министерство, вътрешното ведомство, армията, Здравното министерство, МРРБ, АПИ, АДФИ, ДНСК, Министерството на младежта и спорта, икономическото, Търговския регистър… Списъкът е дълъг.

Да се върнем към мисирките в журналистиката. Писателят Робърт Силвестър е казал: Журналистиката е толкова древна професия, колкото и…, накратко казано – втората по древност професия. Цяла книга написал човекът по темата, защото материал - колкото щете.

Днес журналистика звучи… жалко. Сама се се срина дотам. И отдавна не е четвъртата власт, защото често подгъзува на другите три власти.

Борисов би се защитил, че не е обидил журналистите, а се е пошегувал добронамерено. И може да е така, защото мисирките са му ценни. За тях би въвел Ден на благодарността, в който ще играят важна роля...

Има много начини и възможности дереджето на журналистиката да се промени. Трагедията е, че политици и издатели не желаят, а повечето журналисти не могат.

Би трябвало да съм оптимист поне в края, но не мога. Ако чуя самокритични думи на колеги, ако се появят нови Гео Милев и Йосиф Хербст, ако достигнем иронията на Алеко Константинов - тогава ми кажете, че не съм прав. Ще се съглася, защото ще знам, че чрез словото и нацията ни ще има бъдеще. Сега няма.

Огнян Стефанов