Мистерия с „Из делниците на един луд”

Звъняха познати и непознати, да си искат любимото четиво. Е, да, но доктора, който е също известен журналист и социолог (къде е НАП, о, НАП не види ли?) го няма. Няма ги и веселите му закачки, които уж са безопасни, а току те фраснат в диафрагмата.

Някои другари от журналистическата колегия веднага се зарадваха, убедени, че сайтът Фрог нюз вече е купен и новите собственици са окачили на ченгел д-р Филипов. Ах...

Други питаха шепнешком дали цензурата от техните издания не е стигнала и до нас. Не е.

Трети, малко е неудобно и просташко, но помислили, че докторът се е нафиркал в неделя и е дезертирал от задълженията си на седмичен хроникьор. Тези са по-близо, по принцип...

Имаше и разплакани жени, на които сме записали телефоните и адресите за всеки случай. Обещаха да изпратят и снимки, ама не точно като в сайтовете за запознанства, а истинските. Олеле...

Звъняха и такива, които питаха дали д-р Филипов не влиза в политиката. Яне Янев обаче не знаел нищо по въпроса. Амии...

Истината е по европейски прозаична: дописникът наш е на частно посещение в една от готините членки на ЕС, където виното се лее като вода, мадамите са върховни, мафията си е само мафия, а премиерът й е приятел на нашия премиер и малко повече от приятел на една заможна българска вдовица. Познахте...

Имайте търпение, драги читатели. Като се върне, д-р Филипов ще ви разкаже всичко както си е било, какво е видял и какво не. Не се косете, не ни е изоставил, нито има нов идеологически отдел на ЦК, който се грижи за морала в медиие, макар второто да не е много сигурно...

Освен това у нас се навъдиха толкова луди, че „Из делниците на един луд” вече има не само литературно, историческо и социално, но и медицинско значение. Здравната реформа може да закъса, болниците да спрат приема, но д-р Филипов винаги ще е насреща. Ало, кандидат-пенсиите, няма да вдигаме и осигуровките. За Дянков не отговаряме...

Щяхме да забравим: докато д-р Филипов се отдалечаваше от Калотина, в един вестник, на който той преди време беше главен редактор, платили на колегите със сирене, кашкавал и шише вино. Те помислили, че е някаква възстановка на Жан-Виденовата зима, но се оказала голата истина... През 2010-а – представяте ли си? Хайде смейте се, де... Не, не е смешно.

А сега довиждане и прощавайте за неудобството. Друг път ще съобщаваме по-отрано, защото не всички са хладнокръвни.

От редакцията