Проституцията на лампаза, кесията на властта и кучето Лайка

Няма нищо лошо в това генерали от армията да гледат към парламента. Но как да им повярваш, след като не направиха нищо за реформирането на армията и за сигурността на държавата като действащи лампази. Сега ли ще го сторят, когато  «желязната» им военна дисциплина ще прелее в политическа зависимост , макар да се кичат с гражданската квота. Ясно е, че "интересът клати феса".

Крушката си има опашка. Да не си мислите, че  генералите са стояли на празни ясли от 9 септември нататък ? Вече сме позабравили, но армейски генерал Добри Джуров като партизански командир бе шест-седем петилетки депутат във всички народни събрания и циментиран в Политбюро на партията. Той дърпаше всички лостове на властта в армията и се бе заобиколил с авери от шумкарството от командир на дивизия, през ГЩ та до МНО. На всички властови постове във войската служеха генерали верни на партията и на бай Добри. По частите мъкнеха каиша на службата и газеха калта народни момчета, които завършваха академия, а после пак бяха връщани по малиновите рубежи с Гърция и Турция. На смяна на някои от престарелите генерали дойдоха техни синове, племенници и роднини. Властта и службата се предаваше по наследство и за някои от своите момчета оставаха огризки от генералските дружинки, които някои от тях по-късно капитализираха.

Помните ли, че в първия парламент след промените през 1989 г. имаше бая генерали начело с Христо Добрев. От трибуната на високия форум  и извън него те защитаваха пламенно БКП и не случайно се роди крилатата партизанско-генералска приказка, че «с бой сме взели властта- с бой ще я дадем». После дойде ред на генералите-приспособленци и ренегати.

Да започнем с най-новата «военна реколта» кандидат-депутати. Общото между Михов, Стойков и Симеонов, е че са рожба на българската армия на зрелия социализъм. И тримата са се формирали като командири  през 70-те и 80-те години на миналия век. Възходът им стартира  години след началото на демократичния преход, когато започва и стремглавото търкаляне на войската и военната ни сигурност по стълбите надолу. Никой от тримата не е кандидат на науките, доцент или професор, такива каквито са повечето от генералите във водещи армии. Не сме запомнили някои от тримата с предложение, проекто-закон или експертиза за тласък на армейската реформа и на военната експертиза . И тримата са завършили академии в СССР.

На пръв поглед генерал Михов от АБВ е най-начетеният от новите кандидат-депутати с лампази. Синият генерал знае английски и руски, удържаше доколкото може фронта на армейското падение. Като излезе в запаса посъбра опит в бордовете на различни комплекси и  предприятия. Понатрупа дипломатически и  политически  опит от  посланичеството си в Македония, кандидат-депутатството си от Габровско през 2009 г. и за евродепутат през тази година, както и като член на партията на Първанов. Но в армията не са забравили, че тъкмо по негово време щиковете ни станаха 75 000, а фразата «Тихо Михов!» на безпрекословно подчинение на политическите военни министри придоби известност и извън воинските портали. По негово време започна и обезличаването на Генщаба, намаляването на военния бюджет, пробойните в армейската сигурност и закотвянето на военната експертиза на ведомството само на хартия

Сега пилотът първи клас ще се опита да  влезе в народното събрание от две листи – Ямболско и Бургаско. Резонен е въпросът, защо пак не кандидатства от родния севлиевско-габровски край? Може би там си го познават и не му вярват? А може би разчита на гласовете на ямболци, които го помнят като командир на несъщестуваващата вече ПВО-дивизията отпреди години. В Бургас направо е хвърлен на кучетата. Тук АБВ едва ли има шанс срещу големите риби от ГЕРБ и БСП. И пред разстрел генерал Михов едва ли ще признае, че влиза в политиката воден от кесията си. Поне на думи и жестове го докарва на родолюбец, който е готов на всичко за родината. Тези пози обаче са отдавна остарели и никой не им се връзва. Но доколко е загърбил личната изгода за сметка на държавата и националната сигурност, ще покаже само времето. В небето няма банкети, но в политиката и в парламента е пълно със  съблазни, на които трудно се остоява.

С предлагането на генерал Златан Стойков на избираемо място за депутат от 23 МИР на София БСП не може да си представи какъв шамар си е ударила. Офицерчето от къстендилското село Църварица, стигнало до самия връх на армейската пирамида, се смята за най-слабият началник на ГЩ за всички времена. Самият той не е и сънувал, че съдбата ще му удари такова рамо и в първите години на военен №1 повтаряше като папагал всяка една дума на предшественика си и негов покровител генерал Никола Колев. През цялото време на върха в ГЩ и отбраната той бе сянка на цариста Веселин Близнаков, а после бе обезличен тотално от министър Николай Цонев. Думата му не се чуваше за нищо, абсолютно безличен бе и на паради и събрания, а военната експертиза тръгна на тотален залез,  Армията достигна скръбните 45 000 души. В коридорите на ведомството се  говореше, че генерал Стойков в ГЩ и МО е като кучето Лайка в Космоса. Ръцете му почервеняват от бой като лапите на песа, посегне ли към някое решение, а конците дърпат министрите и политическите им кабинети, забавлявайки се с генералската простотия. В армейската история Златан се записа с преминавеното на армията от наборна към професионална. Но вече е ясно, че и по  въпроса с платената войска май ще остане като отрицателен, а не положителен герой. Ще се запомни и стова, че при уволнението си спестил 50 хилядарки само от отпуски и командировки.

Генералът не знае бъкел английски. Още бърка «чиърс» с «чипс». Руските падежи са му като висша математика, макар че е завършил академия в бившия СССР. Захласваше се по учените си колеги от НАТО и САЩ,  сърцето му обаче оставаше червеникаво, а ъкълът му примитивен. Няма нито един доклад, студия или лекция на военна тематика. За него важи с пълна сила правилото, че «пехотинецът без каска не е пехотинец». Умно, показателно кашишко правило! 

След уволнението си Стойков се захвана с началническа работа в Съюза на офицерите и сержантите от запаса, където проплакаха от невежеството му. «Хак им е на БСП такъв кандидат депутат !», просъска полковник, бивш негов подминен, разбрал за бесепарската му кандидатура за парламента. Повечето от резервистите в столицата се заканват да не гласуват за Столетницата при такъв кандидат в 23 МИР (кв. Младост), макар че  лявата им ориентация не подлежи на съмнение.

И стигаме до генерала, който само преди два месеца беше начело на армията и отбраната - Симеон Симеонов. Същият, който тези дни премина барикадата откъм страната на ДПС. И видите ли, нямало нищо лошо в това, че е кандидат за парламента от Движението за  права и свободи, та нали то първо подкрепило Соломон Паси за НАТО. Вай, вай, вай!

ОЙ, ой, ой- тюхкат се негови колеги, приятели и неприятели. Приемникът му в ГЩ адмирал Румен Николов направо не можел да повярва на това падение. Представяте ли си някой турски генерал, началник на ГЩ,  да влезе в партия, която да защитава правата и свободите на българите в Измир или Бурса ? Та той ще бъде линчуван с камъни на площада, а ако оживее ще бъде даден съд за измяна...

Още преди назначаването на генерал Симеонов за началник на отбраната един колега определи това като «кадрова грешка и недоразумение». И се оказа напълно прав. За целия си удължен мандат генерал Симеонов не защити с нито едно свое действие  отговорността да е офицер №1 на българската армия. Министър Аню Ангелов го мачкаше като слон буболечка, въпреки че самият той през миналия месец бе изненадан от острата атака на лампазлията към него, макар да го уреди с още три години на белия кон в отбраната. Политикът вдигнал възрастта на пенсиониране на военните, последният посегнал на социалните придобивки, пак той закрил гарнизона във Враца. Началникът на отбраната ни лук ял, ни лук мирисал. И при Ангел Найденов Монката, както мнозина наричат Симеонов, продължи да бъде тих и невзрачен, макар от време на време да оправдаваше бездействието и послушанието си с упреци към Ангелов. Ала явно смирението е било добре планирано и подготвено. Скрито той се е подготвял за новото си поприще при коалиционния партньор на Столетница и министър Найденов - ДПС, забравил че на поста го издигнаха президента Първанов, генерал Колев и БСП. На кого е бил началник на отбраната Симеонов през седемгодишния си мандат? На кого се е отчитал? Та нали ако влезе в парламента, то това ще е с гласовете на сънародниците ни, които днес живеят в Турция! Преминаването на този генерал в депутатската листа на ДПС е най-голямото  морално падение сред българския генералитет въобща. С колко ли жълтици ще напълнят мешката му!?

За три години като командващ на ВВС генерал Симеонов свали Военно-въздушните сили от пиедестала на водещ вид въоръжени сили в армията и срина бойната им готовност до нулата. Не случайно в разсекретените грами на американския посланик Нанси Макълдауни той се описва като «класически късоглед бюрократ», който се е провалил в постигането на натовските стандарти във военната ни авиация. Но за сметка на това се прочу с близката си връзка с мастития бизнесмен Николай Гигов, който се облажи с тлъста пачка от закупуването на бойна техника от «Юрокоптер».

Под «мъдрото» ръководство на декоративния генерал натам тръгнаха  и Сухопътните войски и Военно-морските сили. ВВС не получи така мечтаните нови самолети, фрегатите във ВМС взеха да сдават багажа, а Сухопътни войски намаляха до няколко батальона, които ще съпровождат турската армия до Калотина, ако тя търгне да минава през България. Военната експертиза при Симеонов отиде окончателно и безвъзвратно на кино.

Показателно е, че бившият министър на отбраната Николай Цонев вече нарича Симеон Симемонов Сюлейман Сюлейманов, а Аню Ньойски си скубе косите, че е удължил мандата на един ибрикчия.

По стъпките на тримата е тръгнал и един бивш заместник-началник на Генералния щаб – вицеадмирал Петър Петров. Той е бил и Главен инспектор на БА. Петров е пети във варненската листа на БСП. В тандем с генерал Колев на върха в ГЩ ще ги запомним не само с червените им лампази, но и червени души. Те останаха верни докрай на безсмъртната БСП, за разлика от третия си колега генерал Атанас Запрянов, който след Брюксел прескочи в редиците на ГЕРБ. Адмирал от резерва Петров бе на път да стане първият морски шеф на отбраната. Ще го запомним с недотам прозрачните търгове за нови кораби за флота и с първите контакти на адмиралтейството с небеизвестната групировка ТИМ.

Дали партиите са включили тези четирима висши военни в листите си  водени от очакванията за повишено внимание към отбраната и националната сигурност на България в страната и в парламента? Едва ли. Това е все едно да вярваш във вампири и самодиви. Просто са се срещнали интересите на политиците и лампазлиите. За партиите това е миражът, че ще помогнат за активизиране на електората им. А за лампазлиите - жаждата за власт и пари.

Кандидат-депутати от листата на ГЕРБ са генерал-лейтенант Стоян Тонев- водач в Пазарджик, вицеадмирал Пламен Манушев – втори във Варна и полковник Валентин Радев- на избираемо място в София.

Генерал-лейтенант Тонев е известен у нас и в чужбина. Експертите определят попадането му в листите на ГЕРБ като истинско попадение на партията. Генералът ще е ценен не толкова с военнта си експертиза, колкото със здравната. На него ще се разчита здравната реформа най-после да се отлепи от дъното на блатото.

И вицеадмирал Пламен Манушев се е клел на партията-столетница. Само че и той «обърна палачинката» месеци след като се завърна от аташе от Англия. Хванал «заразата» от острова на Аню Ангелов и той тръгна по неговия път. Отказа се от поста на заместник началник на ГЩ, за да стане заместник-областен управител на ГЕРБ от Варна. После с благословията лично на Бойко Борисов и  Аню Ангелов стана депутат в  предишното Народно събрание. Сега е втори в листата на Варна след Лиляна Павлова. Дли езици твърдят, че в до ма си бат Бойко има по една дузина котви и флотски пилотки, подарени лично от адмирала. Какво повече да добавим. Попътен вятър!

Макар и полковник Валентин Радев е един от най-подготвените офицери кандидати за депутат. Той е на избираемо място в София и единствен от гореизброените е доктор на науките от 1991 г. и старши научен сътрудник II степен от 1996 г. Има над 130 публикации, 17 изделия с военно предназначение, всички внедрени в редовно производство и приети на въоръжение, 6 патента, 2 промишлени дизайна, 1 марка и 17 предложеиня с полезен ефект. През 1989 г. година е обявен за почетен реализатор, а през 1993 г. година - за млад изобретател. Полковник Ррадев бе сред най-активните в предишния парламент по въпросите на националната и военнта ни сигурност.

Кандидат-депутати  от генералитета може да има и от партията на Николай Бареков. За такива по наша информация се гласят бившият командващ на Сухопътните войски генерал Люцкан Люцканов и бившият заместник-командващ на ВВС генерал Димитър Цветков.

Генерал Люцканов е рекордьорът по смяна на партиите сред генералитета. Той е близо до Голям шлем като политическа пеперуда. Ясно е, че е козирувал на червеното знаме, което го е родило като офицер. След уволнението известно време вършеше «апостолска работа» за «Нов избор» на бившия министър Димитър Луджев. После премина без угризения в редиците на СДС и дори стана Главен секретар в министерството на Богомил Бонев, откъдето беше натирен. При ГЕРБ се кротна на ясла като заместник-кмет на софийския квартал Младост. Преди месеци бе  сред организаторите на  онзи голям офицерски банкет на Бареков, на който лично лидерът на ББЦ наливаше щедро порции на ненаситното офицерство. Люцканов е добър на банкетната експертиза, но едва ли ще е полизен за военна

За нея на ББЦ може да помага  генералът от авиацията Димитър Цветков. След БКП той бе заместник-кмет на Пловдив от ГЕРБ, а после изненадващо направи лупинг към Бареков. Генералът е пример, как политиката може да затъмни авторитета на един добър летец и командир. Остава загадка политическата му амбиция. Едва ли нерализирането по самия връх на армейската пирамида са го подтикнали към големи амбиции в политика. И ще остане ли той в ББЦ, след като «приятелите» на Бареков му дръпнаха кранчето на изобилието ?

Десетки са генералите, които след като свалиха пагоните сложиха меките шапки на политици. Някои с политическо твърдоглавия търсеха промяна на партията –столетница, която търсеше легитимация в новите условия. Други се отдадоха на политическа проституция  жадни за власт и слава.

Един от първите началници на ГЩ на БА след промените генерал Любен Петров бе уволнен дисциплинарно от министър Вальо Казака и още през 1994 г. стана депутат от БСП. Завъртя и втори мандат. Накрая бе изгонен от червената партия, защото бе един от тримата депутати, които се запънаха за влизането ни в НАТО. Накрая генералът зачеркна и БСП. Сега живее забравен от свои и чужди със спомените за битките с първите цивилни министри на отбраната, първите срещи с турски и гръцки генерали,  и терзанията за нереализираната армейска реформа.

За Аню Ангелов – Ньойски говори самият прякор, измислен от войската. Делегатът на 14-ия конгрес на БСП, минава през Коалиция на розата на Александър Томов, върти се около СДС, за да акостира накрая в ГЕРБ, където е назначен за заместик, а после и за министър в правителството на Бойко Борисов.  Войската ще го запомни с нереализираната Бяла книга на отбраната, провала със закупуването на нови многоцелеви изтребители за ВВС, закриването на гарнизона във Враца, вдигане на възрастта за пенсиониране на военнослужещите, кадровите секири и орязването на някои социални придобивки. Аню Ангелов е един от най-приспособимите генерали по време на прехода, които успяха да измъкнат лична изгода не само по време на службата си в армията, но и като действащи политици.

Друг феномен в политическия цирк е генерал-лейтенант от резерва Петър Илиев. Преди години той беше финансирал НСКЗВ «За честта на пагона», в което членуваха доста звезди на родната естрада и култура и които получиха тлъсти хонорари за участието си в предизборната агитация. Откъде генералът бе осигурил щедрото финансиране и досега е тайна. После Илиев се загуби за известно време. През 2009 г. атакува парламента с бюлетина №20 на коалиция «За родината» във Враца. А буквално преди месеци 80-годишният запасняк се присламчи към партията на Бареков, плюейки на дългогодишната си служба в армията като политически офицер. Генерал Петър Илиев бе началник на полиототдела на Първа армия в София, после оглавява политотдела на Командването на Сухопътни войски, а на финала бе и заместник-началник на Главно политическо управление на народната армия. Няма празно!

Много още генерали и адмирали са се опитали да влязат в политиката през централни врати или странични входове - все в името на родината. Никола Александров, Никола Колев, Младен Казаков, Съби Събев, Стоимен Стоименов, Стефан Димитров, Кольо Бъчваров и др. Десетки са и полковниците, подполковниците, майорите от резерва, които също са атакували кариера в политиката, след като са свалили пагоните. Такива са и доскорошните министри на отбраната и МВР - Ангел Найдеов и Цветлин Йовчев, възпитаници на морското училище във Варна. Не сме запомнили обаче някой от тях да е направил нещо за войската и народа си.

Накрая ще цитирам абзаци от книги на известен генерал и уважаван полковник. В книгата си «Под сянката на промените и закона»  генерал-лейтенант Кирил Цветков казва: « Военните загубиха битката с политиците, защото останаха сами в тази битка. В хода на съкращенията те загубиха и последната си опора - народа на България». Полковник Христо Каленицов го подкрепя и в същото време добавя: «Според мен генералите не загубиха битката с политиците, а тази за своето отечество, защото преди това загубиха сражението със самите себе си. Те бяха призвани да служат на Родината и на своя народ, но на практика някои се оказаха в една или друга степен «съратници» на определени политици и на олицетворяваните от тях власти..»

Затова май е дошло време капитаните да вземат нещата в свои ръце. И в армията, и в политиката

В областта на отбраната и сигурността има доста кадри, които могат да са полезни не само на себе си, но и на страната. Някои дори не са толкова известни. Съчетаят ли военната експертиза с интересите на България ще се стигне до национално отговорната отбранителна политика. Но изглежда, че моралните поражения от "социалистическите" отношения са огромни и дълготрайни. И като че ли трябва да отмрем, да се сменят няколко поколения,  да дойдат обикновени, не системно и дългогодишно мачкани и смазвани хора, които бавно и полека да доведат нравите в обществения и политически живот до приемливи за обществото и Европа.

Руският генерал Лебед пък беше казал: "Генерал - демократ, е все едно евреин - еленовъд". Дървено желязо един вид...

«Българският парламент не е сбор на мъдреци, на най-големите умове на България, а сборище на болните амбиции на най-злощастните и зловредни хора, влюбени само в себе си, но не и в България.” Казал го е Атанас Буров преди много години. Дано кандидат депутатите от генералитета го опровергаят, когато седнат  зад банките в парламента.
Дано, ама надали!

Милен Джумайски