Сънната ни артерия е пред пръсване; тик-так, тик-так - 4-5 минути

Връщам ви към тази ужасна част от трагичния случай, защото сме в ситуация, когато нервите се оголват и истината настоява да бъде изречена. Дали ще бъде чута е съвсем друг въпрос. „Аутопсията“ на случилото се е крехка надежда за оцеляване и справедливост в бъдеще време. Подчертавам надежда, защото не съм сигурен, че ще се случи. Но някакъв шанс има.

На българския гражданин се нанасят тежки травми от политико-нравствено и социално естество десетилетия наред. Налягането в каротидната артерия на обществото е на предела и всеки момент можем да се окажем в кола, към която се е засилил супер джип - на властта, на мафията – все едно. Ударът изглежда безмилостно близко, а реанимационният екип – отчайващо далеч. Какво от това, като в него има чудесни специалисти. Стрелките летят фатално бързо…

Времето на този модел изтича. Няколко поколения бяха опитни мишки. Няколко поколения сатрапи си играха на учени върху тях. (Товарищ Сталин, вы большой ученый)

Те знаят своето си: Съдбата и Господ са им дали властта в ръцете, защото именно ТЕ/ТОЙ заслужават тази привилегия. Всички клишета от сорта кой кара влака, кораба, пилота в самолета, Кормчията, Вожда, Командира, Главния, Кралят Слънце, Първия и пр. са верни. И работят. Върху нас! Като лабораторията на д-р Менгеле.

Но все очакваме промяна - на Орлов мост с хляб и сол. Дори този път повече отвсякога. Който й да я донесе. Като не можем да се вдигнем и защитим, като ги няма днес Дякона, Миткалото, Ботев, Караджата, Хаджията, Бенковски, Волов и другите луди глави, ще се надяваме на COVID-19 да свърши онова, което бе започнато на Оборище. Тези пък, които вярваха, че от американската амбасада г-жа Херо Мустафа ще се държи като Макгахан някога – да си сложат на челото кърпа с оцет. Мента, глог и валериан да пият и онези, които си мислеха, че Брюксел гледа и ще реагира. Няма такъв филм.

Тези, които са част от модела #Кой ще спечелят. И от коронавируса. Извънредното положение ще им осигури извънредни свежи милиони. И не защото са силни и смели - страхливци са. Ние сме отчайващо слаби. Срамно слаби и безволеви!

Днес бях в съда по едно от делата, които ми бяха заведени след като не подкрепих прокурорската и на Пеевски позиция по фалита на КТБ. Знаех каква ще е цената. Сега я плащам. Изпитах всички методи и средства на системата за пречупване, смазване и унищожаване. Разбира се всичко е в името на закона. Както медиите на Пеевски хулят всеки несъгласен с него под лозунга за свобода на словото. Шеста година имам усещането, а и познати юристи го потвърждават, че “мачът е свирен“. Всякакви юридически аргументи и доказателства остават глас в пустиня. Не се оплаквам. Упорствам в надеждата. Все още вярвам, че несправедливостта и справедливостта имат равни шансове дори тук. Сигурно съм луд…

Всички сме на червен светофар и знаем какво ще се случи. Много от нас се надяват, че Господ или нещо друго ще ни спаси в последния момент. Не вярваме на властта, правосъдието и политиците, но не предприемаме нищо. Милен се опитваше да прави нещо в посока промяна, някои от нас също, но болшинството предпочита да се сниши. Да отмине бурята, да се отбележи събитието с напиване пък после ще му мислим. Тази философия на първобитните хора се изповядва и днес. Някакво божество ще ни закриля от саблезъбия тигър и от мълниите. Еволюционен абсурд за хора от XXI век. Но факт.

Какъв е поводът за тези редове? Това, което преживяваме отдавна и което, сигурен съм, мнозина не харесват. Това е поводът.

Бавна смърт. Живот под чужд контрол. За себе си знам: системата се готви да ме нокаутира, но все пак се качих на ринга и се опитвам да дам отпор. С журналистически умения. А на публиката и харесва кръв и отброяването на рефера. Стойте тогава на място и се надявайте да не връхлети джипа на системата, който отдавна е без спирачки. Нямате шанс, да го знаете. 4-5 минути. Тик-так, тик-так, тик-так…

Огнян Стефанов