Синдикални и други алигатори бранят властта, протестиращите били инфантили

По БНР самонадеяният синдикален бос се изказа в стила на Джими Хофа и неговите колеги от „Ирландеца“ на Чарлз Бранд, които  се договарят тайно с работодателите и мафията, но пред бачкаторите се правят на благодетели. Манолов обаче призна, че за последен път синдикатите са организирали национална стачка през 2007 г. 13 години вече нямало повод, нито причина за нещо масово. Сигурно, защото животът върви по мед и масло. Неговият и на пълнещите канчето. Освен това корупцията е превзела цялата държава и вече няма нужда от противодействие. Това ни казва Манолов, който презира „инфантилите“. Д-р Тренчев остави „добър“ кадър в някога славната „Подкрепа“, създадена по подобие на още по славната „Солидарност“ в Полша…

По телевизии, радиа, сайтове и замиращи вестници е плъзнала групата анализатори-алигатори, които, като синдикалните шефове, най-обичат протестиращи срещу властта сутрин за закуска.

Ще припомня една история. Писателят Исак Бабел се оплакал веднъж на Максим Горки, тогава председател на съюза на съветските писатели, че Сталин не го харесва, заради което не му публикуват никъде нищо. Горки поканил Бабел на следващата вечер във вилата си в Подмосковието, където щял да намине самият  Йосиф Висарионович на чаша чай. Горки посъветвал Бабел да поведе разговор за нещо положително, за да се хареса на вожда. Речено сторено. На следващата вечер, когато тримата вече бъркали захарта в чая, домакинът Горки направил знак на Бабел да подхване разговор.

-         Другарю Сталин, наскоро бях в Париж и там се видях с нашия знаменит оперен певец Шаляпин. Световният бас се оплака, че много иска да се завърне в родината, където да пее за всички. Това, др. Сталин би било огромна чест и завоевание за цялата страна, за вас, за народа…

Сталин погледнал Бабел и отговорил:

-         Шаляпин иска, но народът иска ли, др. Бабел?

Исак Бабел, автор на класиката „Одески разкази“ и "Конармия" така и не става симпатичен на Сталин. Нещо повече, през 1940 г. Бабел е разстрелян по обвинение за противодържавна дейност, а смъртната присъда подписва лично Сталин, както сам заявява по-късно: „с истинско удоволствие“.

Нещо толкова гнусно, но с друг знак, се случва преди това тук с Гео Милев, Йосиф Хербст и др.

Днес това поведение се радва на ревностни последователи в България.

Протестиращите искат оставката на Борисов, Гешев и кабинета, но „народът иска ли?“, питат те садистично. Гешев е готов да лепне на всеки инакомислещ обвинение в противодържавна дейност и заговор за преврат. За разчистване на сметки или за удоволствие.

За да е картината пълна, Горанов заявил, че не вижда причина да подава оставка. Премиерът преди три дни го посочи заедно с още двама министри – Маринов и Караниколов – като хора, за които активистите на ГЕРБ смятат, че трябва да напуснат правителството, заради съмнения, че са министри на Пеевски и ДПС, но Горанов е на друго мнение. Докато са „пили чай“ тези дни с Борисов, той му казал: Те и Ти ми искате оставката, но „народът иска ли я“? А „народът“, както ни убеждават отдавна, се намира в двореца в Росенец и в х-л „Берлин“ с изнесени говорители в парламента…

Борисов три дни понася стоически и с козируване презрението и хладния тон на колегите му в Брюксел, които знаят какво е казал за тях в „онзи запис“, видели са и снимките. В България скандиранията за оставка не спират, но и той, когато се завърне от блиц турнето, на извънреден брифинг, ще заяви смразяващото: „А народът иска ли?“.

Главният аргумент на властта е: Ние сме избрани законно. Така е, но проблемът е, че работите зле, управлявате лошо и крадете като за световно. Няма върховенство на закона, корупцията е повсеместна, а страната ни е двойкаджията на ЕС.

Разбира се, днес няма как да се подпишат и изпълнят смъртни присъди, но има и други способи за „размазване“ на неудобните. Моделът #Кой, олицетворяван от Пеевски и Доган, ще използва докрай Борисов и Гешев срещу Гео и Бабел, т.е. срещу хората от тяхната кръвна група по българските площади.

Слава Богу много българи прогледнаха. Не могат да ги излъжат с финтове нито Борисов, нито Дончев, например. Каскетът пък, колкото и да се старае да прилича на Робин Худ, го докарва все на Торбалан. 

Краят на алигаторите е близо. Затова са озверели. Но имат слаби места - ноздрите и очите. Там трябва да ги удряме.

Д-р Димитър поп Кутуев