Тишината около президента или защо ген. Атанасов не е ген. Кутинчев

А не печено агнешко или пак „агнешко", но с лек загар, до теб под завивките (да ме прости Господ за фантазиите по време на пости)... Така е на Балканите, би казал Жозе Барозу, бързайки към самолета за Брюксел. Дали от президентството са се сетили да му дадат сертификат с печат за ордена „Стара планина", с който го удостоиха, щото ако попадне на някой заядлив митничар, ще му се разкаже играта... Нашите митничари не си попляват. Направо се изпотих, като ми щукна тази мисъл...

На Барозу му е лесно: посрещат го на червената пътека, водят го в тържествени зали и скъпи кабинети, кланят му се докато докладват, дават му обяд, после вечеря, а той казва учтиво няколко думи, където всичко е написано между редовете и се оттегля. „Някои българи ни притесняват", бе червената нишка на изказванията му в София. И нас, и нас - отдавна, можехме да му кажем ние, но никой не ни пита. Но не това ме смущава, защото сме свикнали чужденци да ни казват това, което отдавна знаем, но не можем да споделим на глас, камо ли да оправим. Защото нашите величия си имат теория: едно нещо като не съществува, какво ще го оправяме. Желязно правило. „Смущаващите" българи можем да му ги дадем на списък, с трите имена, с ЕГН-тата, с поредните им бракове и любовниците, с бизнеса и партиите, на които плащат, с марките коли и яхти по ценоразпис, заведенията, които посещават, държавите, където имат къщи и имения. Но никой не ни пита нас. Питат политиците, МВР и прокуратурата, които са бетон: работим по въпроса, води се разследване, събираме доказателства, имаме ясна позиция, няма политически чадър, правим всичко възможно, решени сме да се справим. Не знам дали някой им вярва, но номерът всеки път минава. Странна работа. Да не би в Брюксел всъщност да не искат нещата да се оправят у нас, за да изпъкват останалите държави на българския лайнян фон? Това би могло да е мотив... Иначе и ние ако се оправим, ще излезе, че от всяко дърво става свирка, а не е така. Трябва да помисля в тази посока някой път. Днес е събота и съзнанието ми е заето единствено с разрастването на скандала Куйович (Уйович, според Р. Петков) - Илия Илиев - Атанас Атанасов - Валентин Петров - Иван Иванов - Ваньо Танов - бандероли - петролни босове - Румен Петков - Алексей Петров - Виктор Вълков - Ангел Александров - „братя Галеви" - БСП - Татяна Дончева - Георги Първанов. Ако съм пропуснал някой не е нарочно и моля да бъда извинен. Президентът се появи последен с посредничеството на колегите от в. „168 часа". Казвам с посредничеството, защото познавам занаята и знам, че отговорни хора са им посочили следата и името. Стопроцентови съчинения в медиите не се публикуват. Винаги има и 50 на сто истина. Е, някой път може и по-малко, но това си е отговорност на източниците. Ако питате какви са мотивите на тези отговорни фактори да захранват общественото пространство с информация, ще ви кажа - пари. Понякога и власт. А най-често пари и власт. Ролите постоянно се сменят - обвинителите стават жертви и обратно. Обикновено това са хора от един приятелски кръг, от една партия, дори съдружници в различни бизнеси. Напъследък сред елита се говори, че вече няма „обръчи от фирми около партиите", а „обръчи от партии около фирмите". Не че разликата е голяма, но все пак.

 снимка Вяра Йовева

Президентът хаджи Георги Първанов вика на летището: „Не съм информиран за ставащото в МВР. Това вече трябваше да е станало". Направо им бръкна под лъжичката на тия, дето е трябвало да му ударят един телефон. Президентът каза още: „Смятам, че за едно общество, в което идеалът не е ген. Вазов или ген. Кутинчев, а ген. Атанасов, това общество трябва да се замисли за своите ценности". Не знам дали тази реплика ще остане в историята, но днес си струва да погадаем около нея.

Става ясно, че докато е бил на посещение в Израел Първанов не е и чул дори за скандалите в България и МВР в частност. Дори хората, които би трябвало да са най-близо до него - Румен Петков, Сергей Станишев (той май не е съвсем близо) и Борис Велчев не е счел за нужно да го уведоми. Това може да означава три неща: 1. не го бръснат за слива;  2. смятат скандала за незначител; 3. има проблем с мобилните телефони. Има и четвърти вариант - МВР да не комуникира с НСО, което май не е нещо ново. За GSM-те всеки сам да прецени. Но тогава какво става дипломатическата поща и кодираните послания, които би трябвало Външно да праща до посолствата, особено когато в дадената държава на посещение е държавният глава. Иначе за какво получават заплати шифровчиците и офицерите за връзка? Първанов трябва много сериозно да се замисли. Неотдавна бях на ГКПП „Илинден", което е между Гоце Делчев и Драма. Докато разглеждаха личната ми карта служителите от българската страна си разказваха някаква история, в която герои бяха президентът и някаква сродница на говорителката му Башлиева от Хаджидимово. Обикновени хора, а си говорят за Георги Първанов. Казвам го, защото бях впечатлен и от разказа и от героите и от мястото, където се водеше. А първите, след него, мъже в държавата не се сетили да му ударят един телефон за крамолите в София и той не разбрал как една Запалка може да подпали царството, царството-господарството... Не са хубави тези работи. Не се сетили и стоте интелектуалци (да не се бъркат със 100 каба гайди). Къде изчезна тяхната бдителност и гражданско чувство? Добре, писателите имат договор с МВР да отразяват епичната битка с престъпността, ама другите какви ги вършат?! Не ми се вярва да са още в траур заради признаването на Косово... Замирисва на изгоряло с елементи на заговор. Като остане насаме в резиденция „Бояна" президентът трябва хубавичко да се замисли.  Несправедливо е някак свои хора да „забравят" да те информират за територията и населението, на които си президент. Това ако се беше случило по времето на Аспарух... Друг е въпросът, че и от МОСАД можеха да изплюят камъчето, а не само да викат колко ни уважават нас българите, че сме спасили 50 000 от тях. Щото други пък може и да не се радват толкова. ХАМАС например.

Но да се върнем към казаното от президента при завръщането си от Израел и Божи гроб. Първанов спомена ген. Вазов и ген. Кутинчев. Първият го знаем покрай брат му Иван Вазов. За втория обаче вчера у нас може би знаеше освен Първанов само още един човек - турският премиер Ердоган. Кутинчев бил герой от превземането на Одрин през 1913 г. Дори медиите, които са цитирали президента са обяснили този факт в скоби, защото им е ясно, че никой не помни ген. Кутинчев. Но Първанов понеже е историк завъртя работата около скандала през героите от Одрин, та белким уцели струнката на националното ни самосъзнание. По-скоро несполучлив опит. Образователната система, не само от последните години, но и от онези 45 в соца, се погрижи да изтрие имена като Вазов и Кутинчев не само от мозъчните ни гънки, но и от сърцата. За да вкара там сегашните политици, които имат самочувствието на строители на нова България, без да ни питат дали поне малко приличат на такива. Не, не приличат. Самият президент също има пръст в тази работа, колкото и да не му се иска това да личи. Тъкмо той и цялата политическа класа у нас правят всичко възможно всичко, което става по върховете да остава на тъмно, да не се шуми около безобразията. Мотивът най-често е да не се излага името на България, сякаш самото вършене на тези безобразия не е стократно по-излагащо, гадно и тъпо. И нямаше нужда  да ни противопоставя Атанас Атанасов на онези двама генерали, за които историята се е произнесла, макар и не особено по подобаващ начин, сякаш той не е част от това общество и моралът му е по-различен. Това, че той знае генералите Вазов и Кутинчев, не го извисява над останалите, а го прави по някакъв начин отговорен за пробойните в паметта ни. Иначе защо е искал да става държавен глава? И като е почнал с Атанасов, нека каже дали Валентин Петров или Румен Петков са днешните Вазов и Кутинчев. В техните очи чоже и да са, ако приемем, че престъпността у нас е като една Одринска крепост... Вероятно тогава „братя Галеви" от Дупница са може би героите майор Павел Коняров и капитан Александър Горанов? А офицерът Алексей Петров е майор Ангел Тодоров?

И накрая: защо журналистите от избраните от пресцентъра на президента медии не му казаха, че България се тресе от скандали за корупция докато той открива фонтан в Израел? Да не би освен в самолета, да им е било забранено да говорят по мобилните си телефони и през останалото време и да са предавали информациите си с пощенски гълъби? Когато Първанов лтеше към Мексико и закъса по средата заради колесник, елитните дописници в аероплана се скъсаха да предават шифровани грами и да приемат позивни, а този път не обелили и дума. Чакайте да помисля: тогава продаваха „Кремиковци". А сега какво продават? А бе знам какво, но ще си затрая, защото всички знаят. Да не би пък аз да съм единствения луд, който да казва това, което знае цяла България, но си мълчи. Може, но друг път.

Ето на това аз му викам разрастване на скандала. Очевидно президентът не е бил готов с подобаващи отговори за случващото се и е искал да спечели време. Снощи вероятно е привикал замесените в скандала от квотата на властта и са умували как да се измъкнат от тресавището на МВР-гейта. Маньовърът не е сред успешните, според мен. Освен това единствен о.р. ген. Атанасов защити Първанов, като заяви категорично, че в записите не се споменава неговото име. Някогашните съпартийци и съветници на президента мълчаха. Което сигурно ще захрани поне още една версия за любителите на политически трилъри. Дано да не е вярна. Но пък и у нас кой ли би могъл... Това да не сме Чили, Гърция или Турция? Освен това Карлос Чакала е в затвора и незнам дали нашите служби още поддържат връзка с него. Не сте познали. Ние сме членки на ЕС, както потвърди и Барозу в София вчера. Аз лично бях почнал да се съмнявам. Вярно, че нашите първенци ни надуха главите, че сме членове и то благодарение на тях, ама те твърдят и че живеем добре. Друго си е когато го потвърди човек като Барозу. Излиза, че все пак политиците са ни казали нещо на 50 процента вярно - че сме в ЕС. Което си е направо мноого яко!

 

Огнян Стефанов

 

Текст към снимки:

1. Георги Първанов - президент 2008 г.

2. Ген. Вазов - герой от боевете за Одрин 1913 г.

3. Ген. Кутинчев - герой от боевете за Одрин 1913 г.