Антон Тодоров: Ще повярвам на политика, който се откаже да яде печени прасета
-Г-н Тодоров, оставката на правителството вече е факт. Някои ваши колеги прогнозират, че нищо добро не ни чака. Въпреки това хората се радват. Имат ли основание за това?
-Дано да не прозвучи като някакъв тип самохвалство, но още на 1 април м.г., два месеца преди назначаването на Пламен Орешарски за министър-председател във Фрог нюз беше публикуван мой коментар „Чий премиер е Орешарски?”. Съветвам всички да го прочетат отново и да разберат, че много е важна системата за ранно предупреждение. Нещо, което при нас, българите много ни липсва. И тези неща, които ни се случиха щяха да бъдат спестени през тази година и два месеца , ако хората мислеха малко повече, когато гласуват и ако влагаха малко повече услие в своя избор по време на местни, парламентарни и европейски избори.
-Но накъде ще поемем оттук насетне?
-Вече няколко неща са безпощадно ясни. Лично аз се надявам в служебното правителство да не е пълно със секретни сътрудници на военното разузнаване, какъвто беше Марин Райков, назначен от уж борещия се със секретните служби Росен Плевнелиев. Дано начело на това правителство не цъфне един бивш партиен секретар на Юридическия факултет. Дано да не се появи една госпожа, която в момента е в екипа на президента и която дойде от екипа на Джевдет Чакъров, където беше шеф на отдел „Правен”. Моля се в това правителство да не цъфне и транспортният министър , който беше по време на предишното служебно правителство. Той е брат на една скандална бивша областна управителка и за това беше в конфликт на интереси. Казвам не случайно това, защото много от имената на тези хора се завъртяха в публичното пространство. Мога само да кажа, че бих се радвал , ако вътрешен министър стане Йордан Бакалов. Той е един от малкото читави в политиката хора. Най-важното е, че страната е пред фалит, но някои говорят и във фалитно състояние. В тази връзка ще кажа, че има две важни неща-краткосрочен проблем, каквато представлява текущата ликвидност в публичния сектор и има т. нар. стратегически проблем. Аз не вярвам, че на служебното правителство не е работа да се занимава със стратегически въпроси, но аз ги съжалявам за това, което наследяват от куклата на конци на олигархията-Орешарски.
-Хората, обача са разочаровани и смятат, че който и да дойде на власт, нищо хубаво няма да им се случи. Възможно ли е партиите да се поучат от грешките си и да ги видим в нова светлина?
-Не вярвам в себевъздържането на българските партии и ако някой се надява, че те ще си сложат ограничения мисля, че много греши. Ще дам само един пример. В условия на свирепа криза, каквато вилнее, вече няколко години и при тази финансова ситуация , която е на границата на катастрофата, българските публични лица се готвят да похарчат няколко милиона за чисто нови автомобили с луксозни характеристики за да превозват скъпоценните си тела. В същото време в други страни ще дам Бенелюкс за пример, по време на голямата петролна криза всички правителства слязоха от колите и се качиха на велосипеди. Така създадоха една прекрасна традиция в Холандия. Убеден съм, че по времето на национални кризи хората, които претендират да водят трябва да кажат следното нещо: „Намираме се в началото или средата на свирепа криза. Ние, които заявяваме, че ще ви преведем ще направим това до успешен край. По време на този труден, изпълнен с кръв, пот и сълзи преход ние няма да ядем печени прасета, докато вие преглъщате през огромните витрини на ресторант ”България”. Ще водим живота, който вие водите, за да опазим собствените си сетива адекватни за това, което трябва да вземем като решения”. Когато чуя български политик да говори по този начин и да действа по този начин, тогава ще повярвам, че нещо се е променило.
-Вие можете ли да посочите политик, който очаквате да каже подобни неща?
-Има такъв човек, зад който съм застанал с името си и това е Йордан Бакалов. Познавам го от десетилетие от СДС и никой никога не е извадил една прашинка за него. Да, сложен характер е, труден , но в същото време такива като него трябват в сложни времена като сегашното. Знам, че ако той бъде вътрешен министър ще се справи.
-Какво ще се случи с лидера на ББЦ Николай Бареков, след като ВМРО го напусна? Има ли политическо бъдеще за него?
-Тази тема е толкова сочна, както обичате да казвате журналистите, че тя заслужава поредица от интервюта. На първо място се поставя въпроса за безмерната глупост на българите. Казвам го в много директен изказ. Никакви втори не сме по интелигентност след израелтяните. Може би сме някъде на опашката, след като четвърт милион празноглавци вкараха в евпорейския парламент един учител по дудук. Това означава много сериозна деградация на човешкия род. ВМРО се представя на една политическа госпожа, която практикува неотклонно най-старата професия. ВМРО или правилната абривиатура МВРО е кучето на национализма, което не лае, а мяука. Те влязоха в скандални коалиции през годините. Сега МВРО са готови да влезе в коалиция с НФСБ. Тук е времето да кажа на НФСБ, че ще гледат парламента през крив макарон без значение колкото партийни структури ще изградят. Защото в политиката, каквото и да се говори трябва да има базисна принципност и базисна почтеност. Не може националисти да се съюзят със Слави Бинев, който в структурата си в Смолян е сложил начело лидера на Помашката партия. Българският избирател е явно един от най-големите лапни шарани. А що се отнася до Бареков, той не успя да се вмъкне дори в ролята на един Жорж Ганчев, който на президентските избори събра много голям процент и присъства в парламента два пъти. Николай Бареков може да се нарече Пинокио заради лъжите, които непрестанно сипеше. Той може да бъде като лош пример за бъдещи и настоящи политици. Падение за българската политика.
-В тази объркана ситуация вие избархте ли партията, за която да гласувате на предстоящите избори?
-До 2009 г. съм гласувал неотклонно за сините във всичките им варианти. Аз съм от тези, които наричат „сини каски”. Казвам си го и вероятно някой може да ми го вмени като недостатък. От 2009 г. аз не гласувам , защото не мога да се доверя на всякакви бивши, настоящи, прикрити, открити комунисти, за бодигардове на Тодор Живков, за хора работели в ДС. Големият проблем е, че те нарушават основното правило в политиката-практикувай каквото проповядваш. За това не искам да бъда съучастник в изграждането на фабриката на луксозни съдби каквато нашата политика представлява и за участващите в нея от едно ниво нагоре.
Моля, подкрепете ни.