Българите в Бостън пред Фрог: Дерзайте, ние сме с вас! Заедно сме в мечтите си каква трябва да бъде България

Демонстрации има освен в Европа, и отвъд океана - в САЩ. Екипът на ФрогНюз се свърза с координаторите на протестите в Бостън.

Ето и интервюто с Надежда, Калина и Андрей

От колко време живеете в Бостън?

Андрей Живея в Бостън от 25 години.

Калина: От 16 години.

Надежда: От 8 години живея в Бостън, но се преместих в САЩ още преди 20 години. През 2002г. се върнах в България с огромни очаквания и надежди.

Какво Ви накара да напуснете България?

Андрей: Липсата на перспектива за развитие и професионална реализация от една страна и любопитство, примесено с известна доза късмет от друга.

Калина: Любопитство, желание за по-добро висше образование и общуване с хора от различни култури и точки на света.

Надежда: Търсех едногодишна новаторска магистърска програма по бизнес администрация, която да насърчава предприемачеството, да има предмети, свързани с хората: емоционална интелигентност, взаимодействие между различните култури, стратегическо мислене в непредвидима среда.

Университетът Бентли край Бостън участва на изложение за МБА в София и ми предложи най-добрите условия от програмите, в които ме приеха. Останах очарована от невероятния дух в този град, любознателност, възможности за стартиране на бизнес и организации, насърчаващи иновациите.

Бостън е град, в който всеки може да намери възможности да развие своите идеи сред съмишленици.

Защо смятате, че е нужно българите у нас да усещат подкрепата на сънародниците си отвъд граница?

Андрей: Защото това, че българите по света оценяват и подкрепят заемането на активна гражданска позиция дава кураж на протестиращите да настояват до пълна победа за изпълнение на основните искания на протеста.

Важно е хората в България да видят, че ги подкрепяме и сме им благодарни, защото го правят за всички нас и в тях е и нашата надежда, че най-после нещата ще тръгнат към законност и защитаване на националните ни интереси.

Калина: Ние също сме българи, нашите близки са там, ние пазим традициите, посещаваме България и следим всичко, което се случва. Това, че не сме в България сега не означава, че никога няма да живеем в България. Важно е да сме единни и да не се разделяме и на българи тук и там.

Надежда: Ние сме едно цяло: независимо кога и защо сме се преместили от България, не прекъсваме връзката си с родината: голяма част от близките и приятелите, с които сме станали хора, са там. Връщаме се често, помагаме с каквото можем, водим с нас и децата и новите си семейства.

Има немалко успешни тукашни фирми, които имат и български офиси. Тук, в Бостън, има голяма и разнородна българска общност и дейни организации. Събираме се за Националния празник на 3 март с общите усилия на гореизброените организации, за празниците на розата в края на пролетта благодарение на няколко казанлъшки семейства. Имаме подготвен деен екип за провеждането на български избори, независимо от непрекъснатите опити да се ограничи правото ни на гласуване в чужбина при парламентарни, президентски избори и референдуми.

На протестите ни тук в подкрепа на протестите в България лично и виртуално участват български граждани, които живеят в различни части на Щатите и които също толкова силно милеят за случващото се в България.

Бързо и лесно се включихме в глобалната мрежа от българи координатори-доброволци, които съдействат за провеждането и популяризирането на протестите в чужбина от Австралия, през Европа до Канада. Ние сме видели и изживели част от живота си в различни държави и знаем, че подредените активни демократични общества не са илюзия, те са реалност. Тази действителност може да бъде постижима и в България с лични и постоянни усилия от всички.

Няма значение къде сме регистрирани по постоянен адрес, от всички точки на света сме на няколко часа път от родния дом. България е навсякъде с нас и няма защо да правим избор между там и тук. Не и през 2020г.

С какво си обяснявате това масово недоволство срещу управляващите?

Надежда: Масовото недоволството е продиктувано от омерзението спрямо управляващата класа в държавните и общински институции, от липсата на достойнство, високи идеали и радетелство в полза на българското общество. Политическият елит в последните повече от 10 години живее сякаш в собствен паралелен свят без мисъл за добруването на хората, за стратегическото развитие на обществото в следващите 20-50-100 години.

Няма как да се намери разумно обяснение защо стандартът на живот, качеството на българската наука и образование, здравеопазване и социални услуги не настигат дори съседните балкански и източноевропейски примери. Няма обяснение защо разполагаемият доход на глава от населението само в България е с нулев ръст от всички страни членки на Европейския съюз по данни за 2017-2018 на Евростат въпреки милиардите безвъзмездно усвоени фондове.

Няма как да има върховенство на закона при безконтролна прокурорска власт, паралелна частна съдебна система и безнаказана корупция, пропила всички обществени институции.

Калина:  С това, че са некомпетентни, че сме най-бедната страна в Евр. Съюз, с това че пред законите не всички са равни, с нефункциониращите държавни органи, с липсата за визия за България, с това че това е държава, която се управлява от организирани групи, а обикновените данъкоплатци се третират като феодали... много са причините. Чашата прелива вече.

Андрей: По този въпрос мога да изреждам с часове, но ето само някои от първите неща, които ми идват на ум.

С това, че безобразията не престанаха през последните 30 години и сме свидетели на все-по явни примери на беззаконие и арогантност. С това, че вместо да се надгражда на постигнатото до 89-та година в много сфери, всичко се разграби, раздаде и разруши. Стигна се до там, че единствения процъфтяващ бизнес са схемите с държавните поръчки и преразпределението на парите от Брюксел.

Политическата каста без оглед на цветове и партии се занимава изключително с това да нарежда себе си и приближените си в схемите и тотално забрави за това, че са наети на работа от Суверена, за да му служат и да защитават националния ни интерес. Всички структури на държавата се оказаха подчинени на „елита“ и на практика държавата започна да обслужва тесен кръг хора и болните им амбиции. Изчезнаха независимите медии, а към тези, които останаха, имаше жестоки репресии, като бухалките пак бяха различни държавни структури. Нищо не се прави за преодоляване на демографския срив в България и за създаване на условия младите да искат да живеят и да се развиват в България, да създават семейства и да отглеждат деца. Това, което се прави по-скоро прилича на следване на методична програма за затриване на България, суверенитета и във всичките му форми, армията, промишлеността, транспорта, селското стопанство, енергетиката, образованието, културата, здравеопазването, науката, спорта, социалната сфера, природата, раздават се националните ни природни ресурси... и най-вече, провежда се зле прикрит геноцид срещу нацията ни.

Това, което не си обяснявам е защо след като всички, които не са замесени в престъпните схеми са недоволни, защо всички те не излязат на улицата? Някои не вярват, че могат да променят нещо, други вече са се почувствали използвани от разни политици след протести в миналото, трети откровено ги е страх, а „най-начетените“ не отричат, че ни управляват мафиози, но не искат да ги сваляме докато не им се каже кой точно ще дойде след тях. Питам се къде са артистите и музикантите в този исторически момент?

Те от доволните ли са или от притеснителните?

Какво бихте казали на онези, които твърдят, че протестите у нас са платени?

Андрей: Бих им казал че са прави. Да, платени (контра)протести имаше и ние всички ги видяхме с автобусите и фланелките „Аз вярвам на Бойко Борисов“. Кой ще дава пари, когато има достатъчно хора с ентусиазъм да изпълват площадите?

Аз съм сигурен, че много политици ще се опитат да яхнат протеста и да извлекат политически дивиденти, но това не бива да се допуска. Моето поколение вече има горчив опит с това.

Калина: Теориите за конспирация са любими градски и селски легенди. Не се учудвам. Има платени, но това са контрапротестите.

Лично знам как раздават брашно и олио на малцинставата за да правят нещо, което им се казва. 

Надежда: Само във въображаемия свят на управляващия политически елит и съучастващите уж независими политически партии и опозиция достойнството и моралните ценности на хората е разменна монета с ниска стойност.

Вероятно има различни заинтересовани групи, които са стимулирани от материални и финансови облаги, но те не могат да бъдат отъждествявани с огромната част от завърналите се български студенти и млади експерти с личен житейски опит от отвореното западно/ европейско икономическо и образователно пространство, успешните служители в български и международни развойни и софтуерни фирми, родителите, чиито деца са израснали по протестите от 1996-7, 2013 и днес.

Липсата на справедливост и изход към нормален живот и развитие не може да се осребри за мнозинството от българите, които не се издържат от близки до управляващите фирми и администрации.

Калина: Не е лесно да се вземе отговорност за властта, особено в една нация била под робство векове наред, а после под комунизма. Ние не сме свикнали да вземаме нещата в свои ръце и все има някакви трети лица, които си мислим че дърпат конците, защото така сме свикнали.

Какво бихте казали на съранодниците си, които всяка вечер излизат по българските улици, за да поискат оставката на правителството и главния прокурор?

Надежда: Дерзайте, ние сме с вас, заедно сме и духом, и в мечтите си каква трябва да бъде България. Не могат да ни разделят, защото сме част от отворения взаимосвързан свят на независимите виртуални достъпни медии, носим общ компас за справедливост и представителна демокрация и искаме една България, в която да управляваме развитието си в името на общото благо.

Никой не е абониран за властта от избори до избори и не трябва да бъде защитен от прилагането на върховенството на закона, ако не упражнява представителните си правомощия в услуга на хората, а не на тесни свои интереси.

Калина: Браво и продължавайте. Само примера към младите може да промени нещата. Те са надеждата. Ако те виждат гражданска позиция и активност, те няма да се притесняват и да ги е страх и те да протестират когато нещо не им харесва. Ако и младите поколения се страхуват от това да заемат гражданска позиция в една уж демократична държава, тогава тази държава вече няма да е демократична.

Андрей: Горд съм с тези мои сънародници и в тях е цялата ми надежда за различно, по-добро бъдеще за България. Това, което правите ден след ден е писане на най-новата ни история и е достойно за уважение.

Интервю на Джесика Вълчева