Юлия Владимирова за Фрог: За съжаление все по-малко се гледа на това какъв продукт се представя нa “Оскарите”

Това каза за ФрогНюз журналистът и културолог Юлия Владимирова.

Ето го и цялото интервю:

Г-жо Владимирова, какво впечатление остави във Вас тазгодишната церемония на филмовите награди “Оскар”. Сипят се обвинения, че е била доста скучна.

Да, определено беше така. Тази година церемонията с абсолютно нищо не направи впечатление. Нямаше скандали, дори и самият водещ Джими Кимъл, който е комик, се беше пошегувал, че ако стане някакъв инцидент като този с Уил Смит и Крис Рок, ще трябва някой от участниците да вземе награда за главна мъжка роля, което беше неуместна шега, според мен. 

Като цяло нямаше нищо неочаквано и нестандартно. Дори, когато говорим за самите победители, нямаше нищо изненадващо и беше предвидено от букмейкърите и всякакви хора, които преди това залагаха за това кои филми ще спечелят “Оскар”. 

Тенденцията е тези награди да стават все по-непопулярни, въпреки че отбелязаха лек ръст откъм зрителски интерес и рейтинг спрямо миналата година. Те стават все по-безинтересни заради липсата на хитови заглавия, заради това, че се дават все повече награди, които трябва да припокриват определени обществени норми. Вече няма нищо, което да ни изненада.

Споменахте, че не е имало нищо неочаквано в тазгодишните “Оскари”. За голяма част от зрителите обаче голямата изненадата дойде с филма “Всичко навсякъде наведнъж", който спечели цели седем статуетки. Той беше отличен в категориите за най-добър филм, режисьор, водеща женска роля, поддържаща женска и мъжка роля, оригинален сценарий и монтаж. Мишел Йео стана първата азиатска актриса с "Оскар" за водеща женска роля. Заслужени ли са всички тези статуетки?

Още преди “Оскарите” този филм взе доста награди. Той спечели много “Златни глобуси”, спечели и над 300 награди от различни други фестивали и в крайна сметка започна да се говори много за него. Това е филм на едно независимо студио - А24.

Никой не би подозирал, че филм на едно такова независимо студио ще придърпа вниманието на филмовите награди, на критиците, в това число и на публиката.

Аз обаче съм изключително критична, изобщо не ми хареса като филм, като кино и естетически качества нужни за един филм да изглежда цял и да има ясни послания. Точно обратното.

Това е един разхвърлян, неструктуриран филм, който дори и да има някакви хубави послания, те се изгубват в кашата, която всъщност представлява тази продукция.

Той имаше 11 номинации за “Оскар”, като взе 7 от тях. Това означава, че трябва да е филмът на века, а в случая не виждам как ще остане в историята на киното като някаква класика.

Защото когато дадеш 7 награди, това означава, че имаш наистина много силни послания - говорим за визуални послания, маниер на правене на филма и, разбира се, като някакви философски възгледи за света, в който живеем.

Във конкретния филм не виждаме такива и аз подозирам, че този избор подхранва новите правила на Холивуд, които са завоювани от тенденциите и политическата коректност, че трябва да има баланс между различните идентичностни групи, на азиатци, тъмнокожи, гейове и лесбийки и те да бъдат представени балансирано. За съжаление все по-малко се гледа на това какъв продукт се представя не “Оскарите”.

Сега например Мишел Йео стана първата носителка на награда за главна женска роля, която е азиатка. Другата жена, която е взимала “Оскар” и не е бяла, е Хали Бери. 

Тук искам да спомена, че е много важно наградите да се дават на различни по етнос, религия и сексуална ориентация хора, но все пак е важно да се гледа продуктът, и когато той е качествен - наградата е много по-заслужена, не звучи като евтина благотворителност. 

Не казвам, че филмът не заслужава да бъде на такова състезание като “Оскарите”, не казвам, че Мишел Йео не е заслужила актриса, все пак тя участва в “Тигър и дракон”, “Кунг-Фу панда”, “Винаги ще има утре", изобщо това е една голяма малайзийска актриса, но в крайна сметка 7 награди наистина са прекалено много. 

Същевременно филми като "Баншите от Инишерин" на Мартин Макдона и "Семейство Фейбълман" на Стивън Спилбърг не спечелиха нито една награда.

Да, за мен това наистина е голям скандал. Филмът на Спилбърг смея да твърдя, че е един от най-силните му от гледна точка на личната история, която разказва. Ние гледаме един Стивън Спилбърг, който се учи да снима и кани своите приятели в дома си да гледат неговите филми. Освен, че имаме неговата лична история с проблемите в семейството, ние реално виждаме раждането на един световен режисьор. Това е култов за Спилбърг филм, който някак мина покрай капките на “Оскарите”, не взе нито една награда. 

Относно "Баншите от Инишерин" на Мартин Макдона, това е кино пар екселанс, но на този филм също не беше обърнато достатъчно внимание, 

Една от изненадите на вечерта беше наградата за водеща мъжка роля, която беше присъдена на Брендън Фрейзър за изпълнението му в "Китът". Това е първият "Оскар" за Фрейзър. 

Аз се радвам за тази награда и тя е заслужена, защото в този филм той претърпява физически модификации. Поставени са му били някакви импланти, за да изглежда много пълен, той играе свръхпълен учител по литература, който се срамува да се покаже пред своите студенти и винаги камерата му е изключена. 

"Китът" също не е кой знае колко впечатляващ като кадри или начин на правене филм, но действително Фрейзър изиграва впечатляваща роля. Той е едно дете на Холивуд, който много дълго беше забравен и Дарън Аронофски буквално го извади от шкафа и го върна на червения килим. Холивуд обича подобни романтични истории за голямото завръщане. 

Едно от заглавията, които също се спрягаха за награда беше "Тар"  с невероятна роля Кейт Бланшет, но това така и не се случи. Каква е причината Бланшет да не вземе статуетка за главна женска роля?

Изключително възмутена съм, че този филм не получи награда. Кейт Бланшет изиграва страхотна и много сложна роля на диригентка на филхармония, която е и лесбийка. В същото време филмът е бавен, различен, има много симфонична музика в него, но това е киното в крайна сметка.

Все пак според мен Кейт Бланшет беше много по-заслужаваща главна женска роля и мисля, че я ощетиха, защото тя е бяла жена и просто защото вече има два “Оскара” и хората си казаха, че те са й достатъчни, ето Мишел Йео няма, да й дадем на нея. 

Изненада ли е, че филмът "Навални" с участието на Христо Грозев спечели приза за най-добър документален филм?

Не мисля, че е изненада, все още не съм го гледала, но мисля, че той е в контекста на актуалните събития, на това което се случва в Русия и Украйна дори. Това е гребена на вълната за такъв тип документални филми. Това, че има българско участие във филм спечелил “Оскар” и самият Христо Грозев държеше своята награда е достатъчно престижно и е много хубаво на такива форуми да виждаме българи, които участват и то именно с документални филми. 

Кои са най-големите разочарования и кои са най-големите положителни изненади, които ни предложиха филмовите награди тази година?

Отдавна не смятам, че “Оскарите” са световен форум за престиж, който показва доброто кино. По-скоро това са пазарно ориентирани маркетингови награди, където всичко е блясък и лукс.

Все пак “Всичко навсякъде наведнъж" наистина ме изненада, не защото не очаквах да вземе награди, а защото взе цели 7, а много малко филми на “Оскарите” са взимали толкова награди. 

Според мен една от хубавите изненади беше наградата в категория анимация на Гийермо дел Торо, който спечели с неговия филм “Пинокио”. Препоръчвам този филм на всички ваши читатели, той за пореден път ни доказва, че анимацията не е само за деца и точно това ни каза и Гийермо дел Торо, когато излезе да си вземе статуетката - че е крайно време да спрем да говорим за анимацията като за нещо странично за киното, нещо отвъд него и не подлежи на коментар на подобни форуми за награди или фестивали.

Симпатично ми е, че наградата за главна мъжка роля беше връчена на Брендън Фрейзър, макар че аз много харесвам и Остин Бътлър като Елвис и щях да се радвам и той да вземе награда.  

Интервю на Коснтанца Илиева