Иво Сиромахов: Обидно ми е да живея в държава на глупостта
- Г-н Сиромахов, преди няколко дни стана ясно, че трябва да се съберат още 150 000 подписа, за да може да се инициира референдум. Възможно ли е за оставащия един месец до края на кампанията това да се случи?
- Разбира се, че е възможно. Да се подпишеш за правото си да бъдеш питан по важните въпроси не изисква огромни усилия. А ползата ще е за цялото общество. Ако това се случи, в България ще се проведе първият референдум, иницииран от граждани. Досегашните референдуми винаги са били назначавани от властта. Ще разберем дали искаме сами да управляваме съдбата си или предпочитаме да я оставим в ръцете на негодници.
- Хората от кои градове са най-активни? Къде кампанията върви най-вяло?
- Навсякъде има активни хора. Разликата е, че в малките градове има повече страх. Там всички хора се познават и властта ги рекетира. Когато кметът ти каже “ако се подпишеш в подписката, ще уволня жена ти от общината” как ще постъпиш? Смешно е, когато някой каже, че вече нямало мутри. Има ги, само че вече не са на улицата, а в парламента и в общинските администрации.
- Сценаристите от „Шоуто на Слави” се срещнаха с жителите на различни градове. Какво споделят те за провеждането на референдума, имат ли опасения, от какъв характер са?
- Хората са отчаяни, защото много пъти са били лъгани. Опасенията им са, че политиците ще подменят въпросите, че ще бламират референдума с някакви административни шашми.
- Стана ли ясно къде най-много го стяга чепика българина? Усеща ли се страх, че ако се опълчиш срещу статуквото, може да пострадаш?
- Да, хората, които са на държавна или общинска служба се страхуват. Не знам с какво ги плашат, но страхът е факт.
- Ако трябва да агитирате българите с три изречения да се подпишат, кои ще бъдат те?
- Достатъчно е едно изречение – изхвърлете боклуците от властта.
- Вие лично защо се подписахте?
- Защото ми е обидно да живея в държава на глупостта.
- Притеснява ли ви клеветническата кампания, която върви в медиите на Пеевски среще вас и по-специално срещу Слави Трифонов, заради опасенията им, че той ще влезе в политиката?
- Не. Ние сме свикнали. Изпитвам съжаление към хората, които работят в такива медии. Самите те не вярват в лъжите, които са принудени да пишат, но го правят заради жалките си заплати. Тъжна история.
- Какво е усещането ви след срещите със студентите?
- Оптимистично е. Това са хора, които са родени в свобода. Те не помнят тоталитарните времена. Освен това информационните технологии ги свързват лесно с нормалния свят. И те искат да са част от него.
- Кои са най-запомнящите се лица и моменти? Искат ли младите хора промяна? Имат ли смелост да се борят за нея?
- Много са тези моменти и съм щастлив, че ги видях. Студентите искат да живеят почтено и достойно. И това неизбежно ще се случи. Дните на корумпираната политика са преброени, защото срещу нея застават все повече хора.
- Харесват ли премиера Бойко Борисов? Всъщност разбрахте ли кой български политик харесват?
- Не харесват никой български политик. Как да харесваш необразовани байганьовци? Как да се довериш на хора, които те лъжат и ограбват?
- За какво най-много ви питат? На кой техен въпрос се затруднихте да отговорите?
- Студентите си задават същите въпроси, каквито си задава всеки нормален българин. Най-сложният въпрос е “кога най-после ще заживеем нормално?” Ами от нас зависи. Не е толкова трудно колкото изглежда. Нужни са малко усилия и ще го постигнем.
въпросите зададе Катя Илиева
Моля, подкрепете ни.