Никола Статков: Президент комсомолец "плаче" за убити антикомунисти - ужас!

Никола Статков е писател и сценарист. Първият почетен гражданин на Вършец. Автор е на филмите „Господин за един ден”, „Неочаквана ваканция”, „Юмруци в пръстта”, „Темната кория”, „Момичето с хармониката”. Създал е романите „Ден като нощ”, „Белег без рана”, „Отмъщението”, „Стоте ключа ”. Автор е на 5 сборника с разкази и стихотворения. Работил е за кратко като съдия в столицата, четири години във в. „Вечерни новини” и повече от трийсет години в Българска национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция „Кино”.

- Скоро от печат ще излезе поредният ви роман. Прилича ли си с останалите?

- Имам три болни теми – едната е турското робство, другата е Македония, третата е социализмът. Дето се вика, от преди да се родя, съм привърженик на идеята на социализма. За съжаление и той не стана както трябваше. Продължавам да вярвам, че днешният свят не е отговор на въпроса ще се живее ли по-добре.  В този роман, който в момента е под печат, озаглавен „Сбогом на илюзиите”, пиша: Доброто винаги побеждава злото, което е непобедимо.

Голямата трагедия на българина е, че не обича ближния си. От баща ми знам следната притча: Българинът отива при Господ и му вика: „Господи, сиромах съм, гладен, гол и бос, направи ми нещо хубаво”. Господ му рекъл: „Може, но да знаеш, че това, което правя на тебе, двойно ще го направя на комшията ти. Българинът се замислил: „Аз ако поискам 1000 лева, другият ще получи 2000 лева, ако поискам 100 декара имот, на него ще даде 200. Тогава му рекъл: „Господи, извади ми едното око”. Та да извади и двете на комшията му...

Близо 200 години гръцко, 500 години турско робство, 7 века българинът, за да оцелее, трябва да лъже, да лицемерничи, понякога да предателства. Така се създава българската национална психология, тя става част от нашето ДНК. 

Малко история от робството. Пристига агата при българина на село, нашият човек му вика: „Айде бе, ага, откога те чакам! Много те обичам” – лицемерие и лъжа. Вечерта коли единствената си кокошка, мие му краката и му пие водата, а оня му вика: „Лани като бях тука, имаше една хубавица”. Българинът му казва: „Еее, ага, внучката ми отдавна замина при баба си през 9 села в десето” – отново лъжа. Сутринта като става агата, казва: „Нали знаеш за какво съм дошъл - за десятъка”. Българинът: „Падна градушка и съсипа нивата ми. Но на комшията не я съсипа и знам къде го крие.

Захари Стоянов в „Записките” има едно ужасно изречение: „Колчем бяха предавани български революционери, все българи ги предаваха”. Като убиват Бенковски на мостчето, Захари се хвърля в реката, излиза от нея и се качва на едно дърво. Стои на него и се моли да го хванат турци, а не българи. Хващат го обаче българи и го разхождат из наията, викайки, колкото могат: „Елате да видите долния враг на нашия падишах”. Когато един от агите му казва: „Абе, как го разхождате така свободен, ще вземе да избяга”. Тогава един българин намира едни букаи и ги слагат на краката на Захари.

Да не забравяме, че членове на ЦК на БКП преди 9-и също са били предатели. И забележете, това са хора идеалисти.

В тази връзка презирам сегашния президент - един прислужник, който беше не избран, а назначен. Този юнак е бил платен комсомолски секретар в Благоевград. Неговият баща е завеждал отдел в Окръжния комитет на партията. Този юнак, президентът, преди няколко дни, на събиране на хора, чиито близки са избити след 9 септември, държал невероятно слово против комунизма и социализма. Нали разбирате, че това е гадостия. Той няма право на това. Той е служил на онази власт, което означава и привилегии, и доходи по-добри. Декларира безброй имоти и 12 милиона в книжка. Па като си президент и правиш Българската Коледа, извади 1 млн. лева и ги сложи към събраните пари! Не го прави! Кой ли го прави!

Боката пък е завършил школата на ДС в Симеоново. Баща му е полковник в МВР, пожарникар. Идва 10 ноември, има нареждане в МВР и МНО - повече никакви партии. Който не е съгласен, да напусне. Който си остави хвърлия билет, остава на работа. Борисов напуска МВР,  за да остане в партията.

- Изповядвате социализма, а го критикувате сурово.

- Много неща не ми харесваха в него. Не ми харесваше, че социалистите повториха Френската, Английската и Октомврийската революция – много отмъщение, много кръв. Не ми харесваше, че ви дават една бюлетина и ви казват: „Избирайте”. Не ми харесва това, че искате да отидете до Букурещ или Париж – но не можете. Ами привилегиите на номенклатурата?

На 24 години бях съдия в София и партиен секретар на един голям квартал. Когато станаха унгарските събития - 56-та, се правеха събрания в страната, за да бъдат заклеймявани. Тогава станах и казах: „Разбира се, че западните държави искат да ни удавят нас, соцстраните. Но ние правихме всичко възможно да им помагаме". При тези мои думи събранието се вцепени.

- Арестуваха ли ви?

- Слава Богу, не. На следващия ден обаче сутринта рано ми се обажда секретарката на първия секретар на районния комитет на партията Делчо  Чолаков - бивш обущар, крайно прост човек. Отивам при него и като отварям вратата, той ме сочи с пръст и вика: Тебе ще те пратя в Белене.

Мене? - който бях най-младият комунист в университета, член съм бил на РМС, доказал съм колко обичам тази идея. Седнах на стола и изброих всички недостатъци на социализма. Той риташе, подскачаше... После ми вика: „Статков, тези неща ще отминат?” Едни неща ще отминат, но много други ще останат, отвърнах му. Лагерите в Ловеч и Белене не се забравят. Не се забравят обаче и онези партизански глави, отрязани и сложени на тревата, а до тях стоят полицаи. Не се забравят отрязаните гърди на Жечка Сюлемезова. Не се забравят онези 6 ястребинчета, които бяха избити, не се забравя от Никола Статков онова, което е станало с неговия вуйчо Иван Немилников, философ, поет, математик, цигулар, художник – уникално развита личност.

Аз бях десетина годишен, когато той идваше у нас за ден-два. Дойде един път и стоя месец-два. Спеше в мазето при двете крави. После разбрах, че се е укривал. За съжаление излъгали баща му, казали му: „Предай на Иван, че ако се върне, няма да го арестуваме”. Като един наивник на млада възраст той се прибира в родното село и веднага го арестуват. Връзван е надолу с главата на гара Левуново. Вследствие на тези инквизиции вуйчо ми умрял  на 30 години на 8 май 1948 година. Тези неща аз не мога забравя.

- Няма ли все пак бъдеще България?

- Преди години, след като Стефан Продев направи „Дума”, написах една статия, публикувана във вестника и озаглавена „Откъде идем, кои сме, къде отиваме”. Така е нарекъл Пол Гоген една от блестящите си картини, рисувани в Хаити. Там казвам, че България няма бъдеще. Това, което сега се говори, аз го написах преди близо 20 години. Написах го само заради това, че България намалява като население. Нямах аргумента, че 2 млн. българи я напускат. Всяка година населението на България се топи. Кои намаляват – българите, турците и циганите не намаляват, а се увеличават. И ето, идва ден, когато в НС стават по-малко българите. Повече са турците и циганите, които повечето се пишат мюсюлмани. Става един юнак и казва: "Тъй като българите са малцинство, предлагам да се присъединим към майката родина – на югоизток от нас – Турция”. Последните събития показват, че за тази идея се работи. Ердоган направи карта и каза, че част от Българи, Македония, Гърция и Албания са изконни турски земи.

На конгреса му кои отидоха?! Депутати от ГЕРБ, Касим Дал. Къде е Дал сега – в Реформаторския блок. Питам реформаторите защо го приемат?!  Той е слуга на Ердоган.

- Защо напуснахте съдебната система?

- За да отида да работя във „Вечерни новини”. Малко време бях в съда, това не беше работа за мен.  Когато напусках съда, министър Ради Найденов ме извика и каза: Статков, оставай тук, ценим те. Отвърнах му: Мен ме зове перото...

- Голям приятел сте бил на Иван Славков. С какво го помните?

- На поклонението му в Спортната палата имаше върволица от хора. Видях там стари жени и старци, с чадъри и цветя. Те не го познаваха, но го харесваха. Той завладяваше хората на втората минута. Беше магнетичен. На него не му пукаше да каже за американския посланик Пардю -пръдльо.   

- Защо спряха някои от филмите ви?

- Филмът ми „Юмруци в пръстта” телевизията отказва да излъчва, защото била неудобна темата за антифашизма. Филмът е за ястребинчетата, за онези 6 дечица, които през декември 1943 година един бивш учител поручик Йорданов избива в снега – нещо безпрецедентно в световната история. Този филм е вик срещу насилието, където и да е то, каквото и да е. Уви, не го излъчват! Такава е съдбата и на другите ми филми. Причината? Естествено – политическа. Тъжно и жалко. Ще перифразирам Левски: Толкова сме се парили, но не се научихме да духаме.