М. Петреска: Все повече хора преодоляват страховете си в Македония

Маринела Петреска е българка, която вече 18 години живее в Битоля, където е омъжена. Преди две години става един от инициаторите на Сдружението на граждани "Македоно-българско приятелство" в Битоля. След дълго ходене по мъките то е регистрирано, а Маринела става негов председател.

интервю на Ана Кочева

‒ Маринела, ти си председател на Сдружението на граждани "Македоно-българско приятелство" в Битоля. Какви хора членуват в това сдружение и има ли сред тях такива, които не са с българско самосъзнание?

- Идеята да се направи нашето сдружение се роди по инициатива на няколко души в началото на 2009 г. Пътят, по който трябваше да минем, беше дълъг и тежък, но това не ни разколеба, нито уби волята у нас и на 16.09.2010 г. получихме официална регистрация от македонските власти за сдружение на граждани „Македонско-Българско приятелство“. В него членуват хора, които по различни начини са свързани с България. Някои от тях са българи, на които животът им е продължил в Македония, други са с български корени, трети имат българско самосъзнание, но има и такива, които членуват и помагат само поради симпатии към България и българския народ.

‒ А каква е твоята лична история? У нас се знае най‒вече, че си македонска снаха и живееш от 20 тина години в Битоля.

- Да, аз сам българка, родом от Царево, прекрасен град, разположен в най-южната част на нашето Черноморие. В Битоля живея вече 18 години, тук имам семейство и две деца, с които сам особено горда. Понастоящем работя в частна фирма‒ вносител на моторно масло за Македония. Работата ми е интересна, доста често пътувам, запознавам се с нови хора и места из Македония.

‒ Проблематично ли е човек да афишира приятелските си нагласи към България в Македония?

- Всичко зависи от това къде ги афишира и пред кого. Има хора, които не се плашат публично да изразят своето мнение и симпатии кам България. Повечето от тези, с които се срещам, разговарям и другарувам, са такива. Все повече и повече хора преодоляват своите страхове и по различни поводи коментират смело своите симпатии.

‒ Каква е всъщност дейността на вашето Сдружението, какво правите, къде се събирате?

- Ние сме едно от най‒младите сдружения от такъв характер в Македония, но за малкото време на нашето съществуване можем да се похвалим с доста дейност. В самото начало, когато се раждаше идеята на сдружението, целта беше една - чрез организиране на културни мероприятия, честване на празници и годишнини, които са общи за двете държави, да се представят културните и исторически ценности на България и Македония и да се сближи народа, който е разделен от двете страни на границата. Имахме няколко събития миналата година, сред които искам да отбележа тържеството, което организирахме по повод 24 май, Деня на българската писменост и култура и на което имахме специални гости от редакцията на вестник „Всичко за семейството“, концерта на ансамбъл „Гоце Делчев“ от София на 22.09.2010 г. на площада в центъра на града по повод 102 г. от независимостта на България. На 13.11.2010 г. в Битоля нашето Сдружение организира и проведе първата Македонско-Българска вечер.За наша приятна изненада дойјдоха много хора от различни градове в Македония - имаше от Охрид, от Прилеп, от Кочани и от Велес.Имахме и гости от България - наши приятели и от българската общност в Босилеград, Сърбия. За музикалната програма се погрижиха членовете на ансамбъл „Сите Българи заедно“ и ансамбъл „Гоце Делчев“ от София. Тази вечер всички ние поставихме началото на една хубава традиция и си обещахме, че това е първата, но не и последна Българска вечер в Битоля.

‒ Това са приятните неща, но сигурно има и доста трудности?

- Трудностите и проблемите не са спирали от самото начало, трудно беше да се регистрираме, трудно беше да получим тези помещения, където сме сега, просто пътят, по който сме поели, е труден. Радвам се, че вървейки по него обаче, срещнахме приятели и от Македония, и от България, които ни помагат при решаване на нашите проблеми. Трябва да отбележа присъствието на г-н Кайчев, по‒раншен генерален консул на България, тук в Битоля, при това още от самото раждане на идеята за нашето сдружение. Преди известно време имахме посещение от ръководството на ДАБЧ тук, при нас в Битоля. Разговорът, който проведохме, беше приятен, а надявам се и ползотворен. Запознахме ги с нашите проблеми и искрено се надяваме на помощ от тяхна страна. Благодарение на нашата дейност се запознахме с г-н Петър Колев -координатора на ВМРО за Македония. С него имахме няколко лични срещи и резултатите от тях вече са налице. Особено съм благодарна на него и на цялото ръководство на ВМРО за подкрепата, която ни дават и за това, че в тяхно лице виждам истински приятели.

‒ Как се живее в Македония понастоящем, какъв е стандартът, проблемите?

‒ И в Македония не ни подминават проблемите на всички страни в региона. Аз правя сравнение с живота в България на мои близки и виждам, че той навсякъде е труден, кризата е за всички и се усеща. Хора остават без работа, фабрики се затварят, но това се случва и с много хора в България. За всички нас животът е една борба, но в същото време и най‒ценният подарък за всеки човек.

‒ А как гледа на България средностатистическият македонец, който няма български корени? Кои са най-честите заблуди и преодолими ли са те?

- Не можем да поставим всички македонци под един знаменател. Има хора, които следят и се интересуват от развитието на България след разпадането на комунистическата власт, от пътя, по който тя пое, от нейните реформи и бързо приемане в НАТО и ЕС. Огромната информация, която се получава в днешно време, помага на младите хора да бъдат обективни, да живеят с настоящето и да мислят за бъдещето си.

‒ В Македония скоро ще има избори. Какви са нагласите засега и до какво ще доведат те?

- Да, в близко бъдеще се очакват избори в Македония. Една част са ЗА, една част са ПРОТИВ, но общото, което се забелязва, е разочарованието на народа и от двете досегашни правителства в Македония. Аз се надявам, че всички ние – българите, които живеем тук, и тези с българско самосъзнание да участваме активно ЗА и да дадем нашите гласове за човек, който може да промени нещо и най‒накрая Македония да тръгне по правилния пат към НАТО и ЕС.

- Изпитва ли носталгия една българка в Македония, въпреки че границата е наблизо?

‒ Мисля, че това е индивидуално за всеки. Аз изпитвам носталгия вече 18 години и едва ли тя някога ще спре. Няма да забравя една случка, имам приятелка от моя роден град, омъжена в Южна Африка, с която едно лято се срещнахме в Царево, аз току‒що пристигнала, а тя вече поседяла 10‒тина дни. При срещата започна веднага да ми разказва колко й е омръзнало и как не можела повече да стои в този скучен и досаден град. А аз я гледах и не можех да проумея думите й, но, след като свърши с монолога си, накратко само й казах „Толкова години не живея тук и всеки път, когато идвам, аз се радвам като малко дете, всеки път дните ми летят като минути и не ми стигат да се видя с всички близки хора“. Нищо, че ме делят само 200 км от границата с България, чуството е друго, когато не си в родината, емоциите в сърцето са други и както аз много пъти обичам да се шегувам и да казвам „дори въздухът е друг“.

- Къде прекара Новата година? Весело ли се празнува в Македония? Какви са традициите около тези празници?

‒ Искам да използвам възможността да поздравя всички Ваши читатели за Новата 2011 година и да им пожелая много щастие и късмет, вяра, любов и топлина в сърцата. Бъдете живи и здрави, преследвайте мечтите си и ги отстоявайте!
За съжаление, тази година нямах възможност за новогодишните празници да съм в България и затова празнувахме у дома с наши приятели. В последните години в повечето градове в Македония се организира посрещане на новогодишната нощ на площад с богата музикална програма, фойерверки и хората полека свикват с новия за тях начин на празнуване. В Македония православната църква е задържала Юлианския календар и според него тук отбелязват и празнуват. Точно затова Бъдни вечер и Божик (Коледа) тук предстоят и са на 6 и 7 януари. С наближаването на празника Божик в Македония се усеща празничен дух у хората, които украсяват своите домове, а празнуването започва още на Бъдник. Тази вечер жените подготват постна трапеза (сърми, боб, сухи чушки, орехи, плодове), а домакинът носи бъдниковото дърво в къщата. На Бъдни вечер се меси хлябче с пара и се поделя между всички членове в дома, а по едно парче се оставя за Бога и къщата. По Юлианския календар 14 януари е началото на новата година, но този ден е свързан и с празника на св. Василий Велики, чието житие е богато и има голямо място в православната църква. Традициите и обичаите, които се тачат тук в Македония, не се различават много от нашите в България. Но независимо по кой календар се празнуват тези празници, те спомагат за добруването между хората и предават християнския дух на младото поколение.