Ретро музеят във Варна напуска България. Създателят му пред Фрог: Ако затваряш някой и не му даваш средства да живее се нарича геноцид

Това са думи на създателя и собственик на „Ретро музей“ и музей „Восъчни фигури“ във Варна Цветан Атанасов.

Това, което ни „накара“ да го потърсим за коментар, е негова „прощална“ публикация във Фейсбук:

„Здравейте, приятели!

Трябва да Ви призная нещо много важно.

Поради ужасната изминала година и очертаващата се тази да е същата и при пълната липса на помощ от държавата и Община Варна, "Ретро музей" напуска България. И не само той. Музей "Восъчни фигури" също напуска, в който има вече над 70 фигури“.

Защо едни от най-колоритните музеи у нас са на път да затворят врати? Пука ли му на някого за културата у нас?

На тези и още въпроси отговаря създателят и собственик на „Ретро музей“ и музей „Восъчни фигури“ Цветан Атанасов в откровено интервю за Фрог Нюз.

Преди дни чрез Фейсбук Вие обявихте, че "Ретро музей" и  Музей "Восъчни фигури" напускат България. Защо взехте това крайно решение?

Поради невъзможност вече да се живее дори тук, камо ли да се работи. И причината не е само пандемията. И преди нея имах същите намерения, но пандемията просто сложи край на всичко. Неадекватно и враждебно отношение от Министерството на културата и пълното безхаберие на Община Варна към нас са само част от поводите за това решение. Първите не ни приемат като музей и нито един министър на културата не ни е посетил, въпреки че имаме повече посещения на година от 5-те общински музея във Варна взети заедно. А Община Варна ни лъже вече 6 години за едни рекламки, които са позволили на Делфинариума, например да ползва, но Делфинариумът е собственост на Петя Славова. За едни може, за други не.

Виждаме как премиерът Бойко Борисов редовно прави обиколки из страната. Стигна ли някога той до вашите музеи?

Не! Вероятно и никога няма да дойде, по подобие на почти всички български политици. Те се страхуват да не ги обвинят, че поддържат така лошото, хулено и дамгосвано близко минало, може би? Те не са смели като министър-председателя на Израел - Бенямин Нетаняху, който ни посети преди две години и остана очарован от видяното. А съпругата му Сара ни посети два пъти за 3 дни.

С какво си обяснявате тази незаинтересованост от страна на властите?

Със сервилното, угодническо и предателско поведение пред новите ни господари. Във Франция има площад, носещ името на Георги Димитров, както има и улица на негово име в Австрия, например. Но тук историята се заличава, изопачава и унищожава. Пример е мавзолеят на Димитров, който можеше да бъде музей, а не така да бъде брутално взривен.

Властта всеки ден се бие в гърдите с редица мерки, предприети уж в полза на бизнеса. Вие обаче казвате, че за вашата дейност няма финансиране от никъде? Защо? Кои са препъни камъните?

Трябва властимащите да отговорят на този въпрос. Първият локдаун взехме незначителна сума, с която платихме осигуровки за два месеца. Пак е нещо, не взехме пари пак, но платихме поне осигуровки. Вторият локдаун ни казаха, че не фигурираме в кодовете за помощи. Без обяснения повече, не сме в тези кодове и толкоз. Като цяло държавата у нас е абдикирала откъм помощи за хората в каквото и да е. Без нормални заплати, пенсии, детски, образование, здравеопазване, правораздаване и въобще нормален начин на живот. У нас всички държавни и общински институции и агенции само пречат и са против хората, а не обратното както е в белите държави.

Ежедневно, дори ежечасно се променя мнението на здравните власти у нас. Ту затварят, ту отварят. Ту няма проблем, ту идва краят на света. Вие също сте потърпевши от принципа „отвори-затвори“. Колко опасен може да бъде вашият музей за хората?

Това говори само и единствено за невежество и незнание. Музеят е хиляди пъти по-безопасен от големите хранителни вериги, примерно, където има десетки хиляди души на ден. Ние сме с площ от 4000 кв.м. Ако се разхождат 4-5 човека вътре дали е опасно за тях?

Пука ли му на някого за културата у нас?

На никого! Щом дори нито един министър на културата не е дошъл на живо да види най-хубавия ретро музей на тази тематика, какво да отговоря друго. Получавал съм поклон от трима собственици на музеи. Но Тодор Колев беше абсолютно прав за нашата култура. Може да го опишем с една дума – МАНТАЛИТЕТ.

А сега накъде? Накъде ще отведете ретро експонатите и восъчните фигури?

Където и да е, но само не и тук. Получавам доста предложения сега след този мой пост и предстои да преценяваме. Едно такова местене не е лесно, но оставането е още по-трудно и невъзможно. Ще видим.

До кога хората могат да се насладят на изкуството в „Ретро музея“ и в музея на „Восъчните фигури“?

До края на тази година, разбира се стига да издържим дотогава и ако не ни затварят повече.

Как накратко бихте описали ситуацията с коронавируса у нас и каква е оценката ви за справянето с пандемията?

Като с всичко тук - първо се действа, после се мисли, ако въобще се мисли. Неадекватно спрямо мерките за помощ. Ако ще затваряш някой и не му даваш средства да живее се нарича геноцид. Болници нямаме, лекари нямаме, здравеопазване нямаме въпреки, че се дават 5 млрд. за него. Имаме обаче избор и той е да избягаме оттук. Промяна няма да има, въпреки предстоящите избори. 32 години чакам промяна. Начаках се достатъчно.

Интервю на Веселка Иванова