Стоян Сталев: В областта на външната политика и сигурност, ЕС е много неподготвен

Това каза в интервю пред "Фрог нюз" бившият наш посланик в Турция /1998 - 2005г./, външен министър и дипломат Стоян Сталев. Той е юрист, син на легендарния проф. Живко Сталев.

Г-н Сталев, преди дни коментирахте за вота в Турция, че победата на Ердоган е можела да е още по-убедителна. Като човек, който доста години бе посланик там, как си обяснявате резултатите от изборите и защо повечето граждани продължават да гласуват за настоящия президент?

Не трябва да се забравя, че турската политика от Ататюрк насам винаги е поставяла акцента върху личността на лидера и тази личност винаги е била много важна за електората като авторитет и гарант за определена политика. Дългите години във властта на Ердоган са укрепили извънредно много неговия образ на лидер, и на това се дължи и голямата разлика със следващия кандидат- 20%. При това Ердоган действително постигна много: постигна стабилизация на икономиката, макар и сега да има трудности, направи гигантски крачки за модернизация на инфраструктурата, мостове и тунели под Босфора, хиляди километри аутобани и не на последно място ликвидиране на политическата роля на армията. Не трябва да се забравя и подценява и силната подкрепа за Ердоган на религиозната инфраструктура на Турция, особено в провинцията, но и в Истанбул.

Моля за вашия прочит на следните данни: В Германия Ердоган печели 65%, а Индже - 21%. В България Ердоган печели 25%, а Индже 58%?

Този феномен е интересен, но и разбираем. В Германия от повече от 50 години живеят емигрирали турски граждани, някои от тях и с двойно гражданство, около 4-5 милиона те са обект на голямо влияние от Турция и от преди Ердоган, макар че той засили това влияние, защото те са и инструмент в двустранната политика на Турция с Германия. В България са гласували много малко хора - 7-8 000 души - вероятно това са представители на турски инвеститори, мениджъри и други, които не са сподвижници на партията му. А и българските турци са коренно българско население, а не изселници от Турция, доколкото такива с двойно гражданство са гласували тук.

Можете ли да направите щрихов портрет на избирателя на Ердоган - какъв човек е той, ако трябва да обобщим - религиозен?

Не трябва да поставяме религията на първо място, макар че кемализмът силно е атакувал религията. Вероятно е сега махалото да се връща в другата крайност и либерализирайки отношението към религията, Ердоган да се възползва от силната й подкрепа. Но аз не смятам, че Турция ще изостави изцяло секуларизма, и конфликтът на Ердоган с някои религиозни лидери потвърждава това.Той няма да отстъпи терен на религиозни лидери. Причината за голямата подкрепа на Ердоган е в това, че той създаде едно трайно, стабилно управление в продължение на 16 години. Не трябва да се забравя, че в периода 1960- 2000 години в Турция имаше три военни преврата и относително слаби и нетрайни правителства. А турският избирател е консервативен и иска стабилност.

Предвид настроенията в ЕС към политиката на Ердоган, какво ще стане с икономиката на Турция? Има ли заплаха за основните й пазари, които са на Стария континент?

Разбира се, колкото и да говори срещу Европа и някои от големите държави в нея /а и малки/  това е основният пазар на Турция и което е много важно, източник на основния ноу-хау и технологично модернизиране на производството. Основните източници за чужди инвестиции също са от Европа и Северна Америка. Така че една задълбочаваща се авторитарна и нетолерантна политика постепенно ще започне да влияе негативно на инвестициите, особено на средни и по-малки, както и на борсовите. Въведеният от президента конституционно - правен ред противоречи на европейските конституционни принципи, разделение на властите и пр.
Прекалено големите отговорности , които сега поема президентът, са и определен риск за него в бъдеще, защото той не е вече само арбитър.

В каква степен ценности като "свобода" и "сигурност" се разминават в Турция?

Турция е била подложена на силен терористичен натиск от много години, а напоследък и от конфликтите в Ирак и Сирия. Определено населението е готово да понесе жертви в сферата на демокрацията за сметка на по-голяма сигурност. Но не трябва да се губи и мярката в това отношение и не трябва борбата с тероризма да ограничава трайно човешките права.

Предвид различната степен на развитие на отделните държави, смятате ли, че ще настъпи момент, в който Европа ще се развива на няколко скорости? И ние в едно семейство ли ще бъдем с останалите Балкански държави, включително и Турция?

При нарастващият брой на държавите – членки е неизбежно да се стигне до определени различия и групови приоритети. ЕС не трябва да продължава с прекаленото налагане на общи законодателни политики. Не е нужно всеки законодателен проблем да се решава в Брюксел. И сега огромният брой и огромен обем на актовете на ЕС създава големи проблеми при прилагането им и не допринася за авторитета на ЕС. Там трябва да има по-голяма свобода на държавите-членки. Не трябва да се плашим от различията и конкуренцията вътре в ЕС. Това е естествено при толкова много държави. Решително трябва да се намали законодателството на ЕС и да се оставят повече сфери на преценката на държавите-членки. Пълното уеднаквяване не трябва да е цел на ЕС. Трябва обаче да се пазят основните принципи- 4-те свободи на движение, човешките права и обща външна политика и политика на сигурност и отбрана/последната съвместно с НАТО/.
А именно в областта на външната политика и сигурност ЕС е много неподготвен за бързи и ясни решения и действия . Това трябва да е акцента през следващите месеци преди евроизборите.

Интервю на Аделина Делийска