Стоян Панчев: Приличаме на страна, в която се борят няколко Уго Чавес-а

- По-малко от два месеца преди предсрочните парламентарни избори – икономически програми ли виждаме от партиите или празни обещания?

- На този етап виждаме състезания по икономическа неграмотност. Партиите се надпреварват коя точно ще измисли най-абсурдното обещание, за което разбира се ще трябва плащаме ние българските данъкоплатци.

Реално чак такава надпревара по предлагане на абсурда не сме виждали скоро, дори у нас. Започваме да приличаме на латиноамериканска страна, в която се борят няколко Уго Чавес-а.

- Как би се отразило в краткосрочен и средносрочен план на българската икономика ударно увеличение на бюджетните разходи за пенсии и заплати от публичния сектор?

- Зависи как решат да го финансират политиците. Със сигурност може да видим бързо покачване на държавния дълг – последните десетина години неговият размер спрямо БВП се е удвоил. С тези обещания, току виж отново се удвои, за един мандат, реално, ако това се случи, ще имаме дълг 60% от БВП до 2020-та.

Още по-страшно е, ако някой реши да пипа валутния борд и да монетизира дълг или държавни разходи. Реалистично, след като повече пари не могат да се съберат с данъци (които също вероятно ще скочат) и заеми, последната опция е печатане на пари. Това знаем как свършва от 97-ма година. Виждаме го и в момента във Венецуела.

Всичко тези прогнози ще са съпроводени с рязко обедняване, изтегляне на чуждестранни инвестиции, влошаване на бизнес средата. Вероятно ще се върнем много години назад, ако се тръгне по пътя на разхищението, което ни предлагат от основните партии в момента.

- Единното дясно за тези избори вече изглежда мираж. Коя от претендиращите за десни платформи обаче действително планира да въведе десни политики – ГЕРБ, РБ, „Нова република” или „Да, България”?

- ГЕРБ демонстрираха, че със сигурност няма да са те. Рязко поемат по пътя на харченето, вдигането минималната работна заплата, обещават да не пипат плоския данък, но самите те от години качват данъците през осигуровките – все пак 2017-та започна с 1% увеличение на пенсионните вноски от „десните“ ГЕРБ.

За програмите на РБ и „Нова република“ чувам смесени неща – макар че все още не можем да ги прочетем черно на бяло.

От РБ се дочуват някои добри идеи за дерегулация - копираното от Тръмп за всяка нова регулация, махане на две стари, адресиране проблема с дигането на данъците през осигуровките. В същото време по програмата им работят хора като Петър Москов и Димитър Бъчваров, които са известните „сини“ левичари – очаквам проблемна програма в здравеопазването, например.

Що се отнася до „Нова република“, ако съдим от думите на Радан Кънев, те ще се съсредоточат върху децентрализацията, което е добра дясна идея, имат и желание да махат данък уикенд.  В същото време изглеждат твърде склонни да финансират различни „социални“ обещания (като например заплатите на учителите) с нов дълг, което е точно обратното на дясна политика.

„Да, България“ са много внимателни да не дават конкретни обещания за политики. Основният им аргумент пред гласоподавателите е, че член на ръководството им е завършил в Харвард и, че като победят „мафията“ ще има много пари за други неща. А и както знаем те нито са десни, нито са леви – борят се за гласове с ум и красота.

 - Кое е най-абсурдното икономическо предложение, което чухте досега в стартиралата предизборна кампания?

- Тук конкуренцията е наистина жестока. Бих започнал с Патриотичния фронт, които искат да натоварят пенсионната система – която е във фактически фалит – с гигантски нови разходи, като направят минималната пенсия 300 лв. Абсолютно без никаква мисъл кой как ще плати за техния популизъм.

БСП трябва да влезе в полезрението ни, защото те наистина ни предоставят букет от абсурди. Строежът на АЕЦ Белене, създаване на държавен фонд, който да финансира близки до партията индустриални проекти, и разбира се това, че искат да разбият един от малкото ни плюсове пред инвеститорите – плоският данък

Като трето бих добавил и идеята на ГЕРБ за минимална работна заплата от 650 лв., която ще остави без работа и малкото заети в Северозападна България. Както и не мисля, че повече ще имаме функциониращи стажантски програми, където и да е било в страната. Просто наемането на хора, чиито труд струва по-малко 650 лв., ще стане невъзможно.

- Какво можем да очакваме за българската икономика на фона на геополитическите икономически процеси като протекционистката политика на Тръмп и предстоящите трудни избори във Франция и Германия, например?

- Протекционизмът на Тръмп ще има негативно влияние по-скоро върху самите американци и по-големите търговски партньори на САЩ, сред които не сме ние.

Много по-притеснително е какво ще се случи след изборите във Франция и Германия, особено във Франция. Една победа на Льо Пен и един завой към излизане от ЕС може да доведе до неговия разпад, което ще има много сериозни негативни последствия за нас тук – въпреки всичките минуси на Съюза, той остава цивилизационна котва и ни дава търговски и трудов достъп до едни от най-развитите икономики.