Теди Москов: Нашето поколение остана на дървото, а сегашното ни брули

Интервю на Ренета Попова

- Ако оприличим гражданските протести на пиеса, какъв театрален жанр й подхожда? Как оценявате действието - професионално, интересно, хаотично, наивистично...?

- Не можем да омаловажим протестите до пиеса. Би могло след време те да станат повод за написване на пиеса. За жалост, не се случи обратното - съвременна пиеса да стане повод за протест…

- А участващите актьори? Събуди ли се стадото?

- Няма участващи актьори, нито режисьори, нито певци, нито композитори. Имаше ги веднага след 10.11.1989 г. и тогава  свършиха доста работа. Може би, защото не им плащаха!  „Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави…“ (куплет от култовата песен "Развод ми дай" на Асен Гаргов - символ на синия протест - б.а.) И „Цариградско шосе“ беше пълно до 4-и километър на митинга против БКП.

- Режисьорите умело ли ни водят през сценария?

- Кажете ги кои са, явно знаете. Когато едно море е развълнувано, няма сценарист, нито режисьор! Флагът, който се вее, обаче е черен. „Спасителите“ ще ги разберем дали са професионалисти, когато почне „давенето“…

- Симпатизирате ли на някои от героите на протестите?

- Симпатизиране е доста елементарно да се каже. Умират хора. Чувствам вина - не заслужавам който и да било да се жертва за мен.

- Вие протестирате ли? Срещу какво?

- Протестът ми е отдавнашен и самотен. Сподвижниците ми се назначиха на добре платени длъжности. А в младостта ми всяко мое представление беше протест, умело забравен от колеги и политици. А в младостта ми всеки протест бе забраняван. Това също така умело го забравиха всички.

- Оптимист ли сте за България?

- От това не зависи нейното бъдеще.

- Постиженията на кабинета „Борисов” често бяха измервани в километри асфалт. Подобри ли се „настилката” в театъра през последните 4 години?

- „Настилка“ и „театър“ са две несъвместими понятия. А същността на театъра се изразява в това да оцелява при всякакви условия. А салоните са пълни…

- Какви са отзивите за вашата балканска "Шекспир чорба", както сам наричате спектакъла си „Ричард III”? В кой момент разбирате, че пиесата ви се е получила така, както желаете?

- Не съм го нарекъл така, това беше в някакъв предрекламен напън, който смятах, че няма да се публикува, но както винаги става, бе публикуван зад гърба ми. Нарекох  спектакъла си „комикс“. Я си вижте сами отзивите в интернет! А вестник „Телеграф“ лъже - никога половината зала не си е излизала с освиркване от мое представление. Ако това стане, няма да го приема фатално, а ще ходя да си търся публика. Или ще се върна при германската. От професионалистите получих отзивите, за които съм се надявал. Според тези, на които държа, „Ричард“ е най- хубавото ми представление. Сред изразилите това мнение освен колеги има лекари, инженери, приятели и врагове. Има и едни интересни хора, които се възмущават, че „това не било Шекспир“. А кое е Шекспир? Смятам, че самият той е нямал отговор на този въпрос. А ако някой отиде на спектакъл на афиша, на който пише „Комикс“ и „50 процента Шекспир, 50 процента Москов“ и  се възмущава, че не е съвсем Шекспир, е все едно да прочете в менюто на ресторант „Лозови сарми“, да си ги поръча и да се възмути, че са сарми и че са лозови, когато си ги получи. Или да отиде на спектакъла „McBeth“ и да се възмути, че не е „Макбет“. Извод: Въображението винаги дразни, най-вече тези, които го нямат.

- Като майстор на осъвременяването на класически произведения,  мислите ли, че то е важно, за да звучи една пиеса актуална?

- Зависи кой как разбира актуалността и злобата на деня. А Ричард е немислим без осъвременяване. Бих го направил в историческия му контекст само ако публиката, преди да го гледа, живее една седмица без парно, електроуреди и телефони в средновековен замък.

- Има ли потенциал в „Харлем клатенето”? Ако Ричaрд III ни беше съвременник, щеше ли да се включи?

- Хич не ме интересува!

- Основателен ли е натискът срещу учителя от Пловдив, организирал „Харлем шейк” с учениците си?

- Всеки педагог има право сам да си избере методиката. Аристотел е обучавал учениците си в движение, разхождайки се с тях между дърветата. А от учениците му само на Александър Македонски не му тръгна в учението, скъсват го и той, като Хитлер, скъсан в художествената академия, започна да отмъщава, поробвайки половината свят.

- Винаги  има разногласие между поколенията. В днешно време различаваме ли се с нещо?

- Моето поколение остана „на дървото“. Следващото слезе от клона, на който ние се люлеем, и започна да ни „брули“… Ще ни консервира в буркани и складира в мазетата. Веско Бранев (известен писател, режисьор и сценарист - б.а.) каза, че е време да отстъпим диригентската палка на следващите. Засега не виждам никой, който се е престрашил да го стори, а съм пред огледалото.

- По-тъп или по-умен е зрителят сега, сравнен с този от 90-те години?

- Никога не възприемам зрителя за тъп. Щях да правя по-бавни спектакли. Що ви е толкова груб езикът!? Освен това „тъп“ не е константна величина - винаги има възможност за поумняване…