33-гадишен извади кръста от езерото в Дружба

Днес отбелязваме един от най-древните празници – Богоявление. Свързан с кръщението на Христос във водите на Йордан, тогава Иисус се явил на света не само в плът и кръв, но и за да служи на хората.
В народния календар денят е популярен като




Йордановден
Бележи края на “мръсни дни” и е свързан с езически вярвания и обреди за здраве и берекет, с редица ергенски и момински ритуали.

Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Рано сутринта вярващите ходят на църква. След тържествената служба в храма, свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени.

Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през цялата година.

Именници днес са всички, които носят имената Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.

На 6 януари арменците посрещат
Нова Година

По стар обичай арменската църква отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне.
Още в навечерието на 6 януари в църквата се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени ламбади – символ на витлеемската звезда.

В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата, на която се нареждат постни ястия, както при всички православни.



На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет. С осветена вода се благославят всички вярващите.
След службата младежи обикалят къщите със запалени от свещеника фенерчета, а през следващите 40 дни свещениците посещават всички арменски семейства, за да им дадат своята благословия.