Чудомир наднича зад училищната сцена

Ju_17

Когато се заговори за българския ученик, обикновено се трупат едни и същи клишета в порядъка ‒ мързелив, демотивиран, наркоман, пияница и пр. и пр. Вчера по телевизията отново ни обясняваха как в голямото междучасие първа грижа на гимназистите, че и на по‒малките дори, била да се нашмъркат и напият...Сигурно има и такива, не оспорвам. Има обаче и друго. Затова веднага давам пример, защото не може махалото да е все в една посока.

Петък следобед в елитно столично училище. Кипи творчески дух, сценарии хвърчат, будни ученици трескаво репетират хумористични пиеси. Забележете! ‒ профилът на това даскало не е театрален, а езиков. Афишът му обаче е богат почти като на провинциален театър, а бъдещите постановки се правят с много желание, смях и амбиция.

Специално за целта е създадено така нареченото Theatergruppe (от немски театърална група), което подготвя едновременно една българска, една руска и една немска постановка. Екипът се състои от петнайсетина ученика и от три от най‒известните преподавателки по немски в училището, всяка нагърбила се като отговорничка на една от трите пиески, с други думи ‒ режисьор. Желаещите да играят винаги са много, но в крайна сметка до премиерата достигат доста по‒малко, от тези, които са се записали в началото. Има и ветерани‒актьори, които играят още от създаването на групата и ще продължат до завършването си.

Българската постановка е върху разказ на Чудомир ‒ „Урок по история”. Това всъщност е и идеален начин учениците да научат нещо повече за този така интересен и забавен автор, който за съжаление не се изучава в програмата по литература. И не само да научат, ами и да го изиграят, което автоматично означава да го наизустят. Оказва се дори, че в такива случаи учениците с удоволствие запомнят дълги откъси и реплики. Може би защото в съвременното училище няма практика да се учи наизуст, следователно мозъците са свежи. А пък Чудомировият разказ си е чисто ученическа ситуация ‒ даскалът по история изпитва един от учениците си върху Вавилония. Вместо обаче да го слуша, той си мисли за далеч по‒различни неща ‒ какво трябва да купи, какви сметки да погаси, с една дума, не присъства духом в час (тази ситуация впрочем май и днес си е валидна!). Училищните актьори обаче са решили вместо за Вавилония да говорят за Тракия, така ще се получи по българско, коментират те.

Руската пиеса представя „Смъртта на чиновника” на Чехов, в която се говори за кончината на един съвсем обикновен човечец, които умира от притеснение. Участниците в театралната група обаче ще се опитат да изиграят този разказ от името на две жени ( по принцип Чехов разказва за двама мъже‒чиновници и генерал). За целта текстът ще бъде пренаписан подобаващо, а главните герои, изключително даровити ученици, ще се превъплътят в ролята на жени.

Последната трета пиеса на немски език пресъздава небезизвестните Макс и Мориц от Вилхем Буш. За целта са избрани няколко двойки разбойници, които ще играят напълно жестомимично, докато четецът представя съдържанието. На фона на тъжната руска, немската пиеса е доста комична. В нея учениците ще проявят доста творчество и по отношение на декора. Нужно е да се импровизира дървен мост и ромолящо поточе, разказват участниците. Тежка е задачата и на разказвача, чийто единствен глас ще се извисява на сцената.

Трудно, трудно, колко да е трудно!, гласи много модното напоследък клише. По‒важното е, че тази трудност всъщност е приятна, забавна, креативна и е начин да се прекара ползотворно и по различен начин свободното време. А учениците всъщност точно това искат! И могат много да дадат, ако им е интересно и провокативно. Впрочем всички учители го знаят, но колко ли от тях излизат от Чудомировия образ на даскала от „Урок по история”?!

Впрочем ‒ за тези, които не са го чели ‒ ето го:

УРОК ПО ИСТОРИЯ

Чудомир

- Вавилония... тя, Вавилония, се намира на южната част на Месопотамия и е разположена между реките Тигър и Ефрат. Тя е била бедна страна. Жителите й се занимавали със земеделие... Тя, Вавилония... в нея растели само палми. От плодовете им правели брашно, вино и оцет, а от костилките - храна за добитъка. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Те били от турански произход и били големи звездобройци. Те... вавилоняните, знаели да правят и кирпичи...
Вий мислите, учителят по история Вельо Тънковратов, като се разхожда тъй замислен из класната стая и дърпа нервно рядката си брадица, че слуша какво говори изваденият на урок ученик? Нищо подобно! И как може изобщо да се мисли за вавилоняните, когато днес е пазарен ден, а следобед е последният срок на първата му полица?
Още сутринта рано жена му написа на листче да купи масло, лук, фасул, сапун, въглища, супен кокал, мушна му под мишницата и два чифта обувки за кърпене и го изпрати до вратата.
- ... Те, вавилоняните, не живеели сговорно помежду си и постоянно воювали - продължаваше ученикът. - Затова семитите ги нападнали и ги покорили. По-късно техният цар Хамураби успял да ги обедини и да закрепи царството им. Той турил в ред коритата на реките, поправил каналите, събрал разпилените жители и им създал поминък...
"... Хиляда лева за погашение на полицата, пресмяташе учителят, три месеца неплатен наем, на бакалина 930 лв., на фурнаджията 340 лв.... за осигуровка, дребни заеми, аванси от касиера...
- ... Най-великият цар на вавилоняните се наричал Новохудоносор... Той бил много богат и имал голям златен дворец... Там имало градини, които се наричали висящи... Имало и крилати бикове пред вратите...
"... За обърнатия костюм, за готварска печка, от старата сметка на акушерката... Събрани, чист дълг 12 000 лв. Да, чист дълг! Разход и приход. Вятър приход! Три месеца неполучена заплата и още кой знае колко няма да се получи. Кой ще я даде и ще я дадат ли изобщо някога? Ще я дадат ли?"
Ученикът отдавна бе привършил урока, мачкаше отчаяно гъбата с ръце и от време на време покашлюваше, за да обърне внимание. На третия чин един пущаше книжни топчета в гърба на другаря пред него, друг тихичко мяукаше като коте, а на крайните чинове няколко души си преписваха домашното по алгебра. Вельо Тънковратов обаче нищо не виждаше, нищо не чуваше, все по-нервно крачеше из стаята, като с едната си ръка продължаваше да скубе рядката си брадица, а другата, мушната в джоба, стискаше здраво единствената петдесетолевка. Изваденият на урок ученик кашля, киха, чака да му кажат да си седне на мястото и като не успя, започна наново да разправя урока.
Необичайното държание на учителя обаче спира най-после вниманието на учениците и те постепенно се смиряват. Млъкват всички и почват учудено да го наблюдават. Спря да говори и изваденият до черната дъска...
"... Това купи, онова купи, а дявол знае как може това да стане само с 50 лв. - мислеше учителят. - Килограм масло. Нека не е килограм, а половина. Нека най-после да не е масло, а мас... Половин килограм свинска мас 14 лева, за 10 лева сапун - 24 лева, лук, картофи - 10 лева. Значи - 34 лева. Половин килограм сирене 14 лева, ето ти ги 48 лева. Ами супен кокал, яйца, фасул... Поне килограм фасул да може да се вземе. Един килограм само, но как, като остават още само два лева свободни, а тези разбойници го дават 8 лева? Пфу! Скъпотия! Безобразие!?"
Учителят Вельо Тънковратов вече не може да се владее и още по-бързо почва да крачи и още по-нервно да скубе брадата си. След това с отчаян жест замахва във въздуха и без да иска, дрезгавият му глас прогърмява в тишината:
- Осем лева кило фасул! Скандал!
Изваденият на урок ученик се дръпва уплашено към стената. Другите, опулили очи, го гледат изумени. Той се сепва, надига смутено глава, мъчи се да се усмихне, но не може. После грабва дневника от катедрата, хлопва вратата и излиза бързо като подгонен.