Яко бачкане, луд купон и малко фалшименто

със soundtrack и jameson,

на лафче, мезенце и по питиенце;

сутрин с кафенце, денем бичим бирите,

ако довечера ни стигнат силите,

ой милите, говоря за текилите,

пак ще се напиеме...”

Струва ли ви се доста познато? Откъсчето от популярната песничка най-точно изразява нашите дълги, горещи, летни, пуберски дни. Почти никакъв сън, припичане на плажа до изнемога, кафета, дискотеки, нощни барове, скитосване и пак никакъв сън. След дългата и скучна учебна година всички се заричат: „Сега, като отида на море - пълният RELAX!” Relax ли? Колкото повече занимания, лудории и неспане, толкова по-голям кеф... Е, вярно, че от време на време се чувстваш сякаш си си удрял главата в стената, ама... нали е лято - всичко е на max!

Лятото е сезонът на многото бачкане, но и на големите купони, на морето и на неприбирането вкъщи. Всички тийнове сме единодушни по въпроса, че първо ще побачкаме някъде, да съберем кинти за морето и после заминаваме. Кратко, ама размазващо лято с много музика, алкохол, забивки и далеч, далеч от старшите.

Първата и най-важна стъпка за лудо и яко прекарване е намирането на работа, което, както се оказва напоследък, хич не е лека задача. Ако нямаш някой познат, близък или просто приятел, който да ти уреди нещичко, си загубен в повечето случаи. Ако мама и тате имат я пицария, я фирма, я строеж - смятай се за уреден,... ама ако трябва сам да скитосваш магазините и ресторантите да се червиш и да питаш дали има свободни работни места, едва ли ще е толкова лесно. Пък и заплатите са смешно ниски за бачкане 8 - 9 часа на крак! Всички викат: „Влез в jobs.bg и си готов.” Ама като влезеш, киснеш в сайта с часове, звъниш на сумай ти номера, отрязват те 5-6 пъти и какво?: хем никъде не те взимат, хем си навъртял сметка на мобилния си, която трябва да платиш от собствения си джоб. Така че май и това отпада. В големите градове работата-мечта е промоутър, за което плащат добре, пък и не е по цял ден. Но именно защото всички са промоутъри, доста трудно можеш да си откриеш някое свободно местенце. Най-често срещаното бачкане е класически продавач, сервитьор или камериер, но някои работодатели искат и години (над 18), което също е ограничител. Търсят и квалифицирана работна ръка: готвачи, бармани, спасители. Тия трите са от най-предпочитаните, но и най-сложните, тъй като ти трябва бая опит, но и парите си ги бива. Не така разпространената у нас работа на аниматор също е доста просперираща и занимателна. Става дума за хора, които забавляват най-вече чужденците в скъпите хотели. Създават игри, организират състезания, грижат се за доброто настроение на гостите. За тази работа ти трябва идеално владеене на чужди езици, но и комуникативност, чувство за хумор. Ако питате мен, идеална работа за лятото с наистина супер заплащане!

Има, естествено, и други работи, за които не ни трябват кой знае какви умения и способности: приготвяне на понички, палачинки, продаване на праскови или на разни дрънкулки по сергийки - голям избор от всевъзможни упражнения. Друго какво? А-а-а, да: събиране на такса за клозет, продаване на варена царевица, късане на билетчета по кина и луна паркове, забърсване на маси и събиране на боклуци в крайбрежни капанчета. Тия последните са най-малко предпочитани, щото много свалят реномето... И все пак, ако яко си го закъсал, нямаш избор. Изводът е, че работа и желание от страна на пуберите има, но някой трябва да даде гръб, пък и да се спазари за кинтите, че на места заплащането бая куца.

А като побачкаш малко, идва и най-яката част от лятото - плажа, купоните и дискотеките. Какво по-гот от това да си със суперската компания ден и нощ навсякъде. Разрешението от вашите да те пуснат сам за седмица-две все някак с обещания и молби, а понякога със сълзи и клетви, го измуфтваш, дори накрая ти дават и доволна сумичка, с която да изкреташ дните на морето, ако, разбира се, не я изгубиш на покер, което също се случва. Доволен и щастлив, заминаваш, знаейки, че тепърва всичко предстои. Хубаво е предварително да си си уредил и местенце за пренощуване, за да не се окаже, че първата нощ трябва да останеш на плажа, докато си намериш квартирка, която хем да не е скъпичка, ама да си има и тоалетна. В повечето случаи местенцето е доста соц ама какво от това, на море си, няма да се забиваш в стаята. На плажа си е адският кеф: хващаш бронзов тен като от рекламите (като преди това хубаво изгаряш, но пък какво толкова), разхлаждаш се в морето (което по това време бъка от медузи, ама и това не може да ни уплаши), пийваш по някоя разхладителна биричка, цъкаш белотче, покерче или сварка и си готов да останеш цял ден там.

По някое време обаче стомахът се обажда и се сещаш, че умираш от глад. Грабваш партакешите и бягаш при първия, също така добре загорял, циганин, да ти приготви едно дюнерче. Първо, че не е много скъпо, пък и е вкусно. После пак се кльопваш на плажа, докато направо не умреш от жега и прегаряне. Тогава и морето не помага. Лениво се измъкваш от плажа, едвам-едвам се бухваш под душа и разгеле идваш на себе си, готов за нови подвизи. Естествено не се застояваш много в квартирата, щото става време за следобедно кафе. Правиш, струваш и пада вечер. Преди дискотеката посещаваш с компанията кръчмица с жива музика, изпълнявана от някоя климактерична мадама с пищен бюст, но въпреки т’ва нали става веселбата. Оставяш тлъст бакшиш на певачицата, за това че се имал честа да ти попее на ушеце и се отправяш към дискотеката, която за повечето младежи трябва да е чалготеката, щото друга музика не ги въодушевява. За денс и хаус маниаците това не е лошо, защото им остава повече пространство за танцуване.

Доста честичко обаче изниква друг проблем: как аджеба да те пуснат в дискотеката, ако нямаш 18? Споко! И той отдавна е разрешен напълно, до такава степен, че даже има няколко варианта.

За момичетата най-лесно е да се нагримосат обилно, да сложат цайски-бъбреци, къси полички и високи токчета и да минат без въпроси през face control-a. Ако обаче някак си тая идея не те влече, има хора, които без никакъв проблем само за 5 лева могат да ти фалшифицират личната карта, че да изглежда съвсем достоверно, Питате как по точно? Аз лично имам съученичка, която се занимава с този скромен бизнес. Ама и вие имате, нали? Знам най-основните неща за подправянето, защото все пак такива „производствени” тайни не се издават: та, нужни са баркод и лепило. Изрязват се необходимите числа за промяна на годината на раждане и се залепят съвсем внимателно. Например, ако си роден 93 година, лесно залепяш миниатюрно изрязаната 0 от баркода и си готов 18 годишен пич или мацка. На пръв поглед лесно, но всъщност не е чак толкоз, защото си е голяма играчка да се изреже и лепне толкова малко нещо. А колко карти е направило това момиче ... Изкара си кинтите за морето! Face control-ът абсолютно нищо не забелязва (или се прави), пуска те в диското и купонът тече. А ако случайно някой нещо забележи, бързо изчопляш нуличката и пак си си на твоите години. Определено идейно, ама май и незаконно?!

Но какво да ви разправям, знам, че пак няма много-много да ме разберете. Та да го кажа по вашему: нямаше ли един пенсионерски хит „Нека да е лято!Само да е лято!”? И вие значи сте го разбрали, когато сте били млади!

снимки и текст: ju_16