Лятото си отива, зимата иде на Св. Петка

След смъртта й я погребали в гробището за страници. Св. Петка е родена в гр. Епиват на брега на Мраморно море. Тя тръгва по пътя на добродетелта като се отказва от привлекателността и удобствата на светския живот. Заминава на поклонение в Йерусалим, след което се заселва в пустинята. Само на Бог са известни подвизите, които извършва там.

По Негова повеля светицата се завръща в родния си град. Живее като чужденка в него неразпозната от близки и приятели. Бог я прославя след смъртта й заради смирението и себеотричането. През 1238г. цар Иван Асен принася мощите й в гр. Търново. Св. Патриарх Евтимий съставя житие на Преподобната и превежда името й като започва да я назовава Петка. След като турците завземат Търново мощите на св. Петка са в Константинопол, а от 1641г. се намират в гр. Яш във Влашко.

Според народните поверия с настъпването на Петковден идва краят на лятото и започва зимата. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка е покровителка на брака и плодовитостта.

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.