Литри кървища и падащи глави? YES!

Шестият филм за Хари Потър събра 58,4 милиона долара в първия си ден, с което постави рекорд по средата на седмицата, плъзна информация преди ден. „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ е най-големият дебют на филм, с премиера в средата на седмицата. По-рано филмът отбеляза и рекорд за премиера в полунощ, като събра 22,2 милиона долара, като дебютира на около 3000 екрана в 12:01 am. С това филмът от серията за очилатия магьосник надхвърли рекорда от 18 милиона долара, поставен миналата година от "Черният рицар", последният филм от поредицата за Батман.

В това, разбира се, няма нищо случайно. Цялата филмова поредица за момчето‒магьосник е култова, точно както и книжният й първообраз. Знам, че това заключение звучи почти еретично в някои родителски уши, но за моето поколение книгата беше като евангелие.

Тя се появи, когато бях на 13 години, горе‒долу на толкова, на колкото е и Хари Потър в първата книга. А потърманията тогава беше многократно по‒силна, отколкото е в момента.
Помните ли как висяхме пред книжарниците по нощите, когато излизаше преведен на български поредният том, как врънкахме родителите за сериозни суми, които с всяка следваща книга от поредицата ставаха все по‒сериозни, как четяхме на един дъх историите за Хари, Рон и Хърмаяни, как чакахме филмите, как събирахме албуми с лепенки, менкахме си какви ли не хартийки, свързани с магьосника, правехме всевъзможни тестове „До колко познаваш книгите”. . .



Спомням си, че беше въпрос на чест да си на премиерата на филма, а после да го дръпнеш от интернет на домашния си компютър и да го изгледаш още 10‒тина пъти най‒малко. Имаше един период от 2 години и повече, когато всичко живо се беше побъркало тотално по поредицата и поглъщаше страница след страница, без изобщо да си позволи да спре за малко. Малко ли хора тогава за пръв път отвориха книги. Някои и за последен...
Но, обзалагам се, че всеки, докоснал се до книгите за Хари Потър и до целия му магичен свят, знае със сигурност за какво говоря!

И сега все още съществуват онлайн фенклубове на книгите и филмите, а дори и на самите герои. В тях се организират така наречените фенсрещи, на които са поканени всички членове. По време на Хари Потър фен среща пък се провеждат конкурси за най-добър костюм и най-добра рисунка от поредицата, и се обявяват победителите от конкурси за есета и фенразкази по дадена тема. Повече от четири години феновете на Хари Потър направиха не просто едни обикновен фенклуб, а изградихме свое собствено общество ‒ място за почивка и забавление, място, където всеки намира нови приятели.

Впрочем тийновете са най‒добри именно във създаването на подобни фенклубове и популяризирането им. Нужни са им само я филм, я книга, в началото, за да създадат поредния си свой собствен свят, в който се чувстват най‒комфортно и изразяват себе си.

На всички им е много странно, но всичките книгомании на тийновете са свързани преди всичко с чудовища, с извънземни, с магии, заклинания и тайнства ‒ все от книги, които както казват дъртите, нищо не ти носели. Според нас обаче, за да се стигне и до по‒сериозните класики, несъмнено трябва да се мине през подобни свръхестествени романчета. Колкото по‒злокобно и тайнствено, толкова по‒добре. (Между другото, трябва да призная, че аз лично не си падам много по филми и книги, в които се лискат литри кървища и падат отсечени глави като круши. Предпочитам по‒елегантните тайнства, но имам приятели, които направо не могат да заспят, докато не изгледат някоя и друга история за вампири, смучещи кръв като цитронада или за ужасяващи динозаври, които трошат човешки кости като солети и насосват в огромните си усти тела, все едно, че хапват пуканки.)

Т.е. както се случва с всяка друга мания, и тази за очилатия белязан момък отшумя, макар че и до сега със удоволствие бих попрочела отново някоя друга глава.

На мода сега са истории, доста по‒различни, в които също присъстват фантастични същества, но за магия все по‒рядко се говори и е разбираемо, защото след „Хари Потър” летвата е вдигната твърде високо. Сега, както вече загатнах, все по‒често става дума за хора, които всъщност изобщо не са такива, а са станали вампири, върколаци или други странни митични същества, от които само можем да настръхнем ...

Някои истории са си направо пленяващи, тъй като разказват за чисто човешки животи, в които умело са преплетени добрички вампири‒вегетарианци (тоест такива, които не пият човешка, а животинска кръв), дружелюбни върколашки глутници или жестоки зомбита. И тъй като подобни теми досега не бяха дотам умело разработени, тези книги спечелиха милиони почитатели и десетки маниаци, подобни на харипотъровците. И милиони за авторите им, естествено...



Появиха се даже съвети „Как да се държим с фанатик на Здрач”, например. Има цели наръчници от правила, които гласят:
- „Първо, честичко напомняйте на вашия другар, че всичко е измислица и че няма как да се влюбиш във вампир във истинския живот;
- Второ, не се опитвайте насилствено да изземате книгите от вманиачилия се приятел, това само ще навреди още повече;
- Трето, опитайте се да скриете от маниака всякакъв блед грим, може да поиска да се направи на вампир (според книгата вампирите са с много бледа кожа);
- Четвърто и може би най‒важното, опитайте се да предпазите вашия обсебен другар от това да ловува мечки, подобно на главния герой в книгата;
- Пето и последно, опитай се да приемеш манията му, в никакъв случай не му казвай, че е странен, като се държи така, защото особеният си ти, понеже не харесваш „Здрач”.

Знам, че всичко това на някои им звучи абсурдно, наред с абсолютно всички други мании, и тук има драстични крайности, но докато не се появи нещо по‒нестандартно и провокиращо въображението, едва ли ще спрем да търсим подобни книги. Защото историите за индианци хич не ни харесват, а на някакво си овчарче Калитко отдавна му е минало времето, нищо, че е станало нарицателно.
Така че, радвайте се, дето все пак четем!

Ju_17