Вампири се кипрят до Малкия принц

Ju_18

Остава точно един ден до края на гласуването за любима детска книга на българските читатели. Точно един ден до края на кампанията „Малкото голямо четене”. Кампания, която ни накара отново да се пренесем в далечните детски години, когато родителите ни със зор и хиляди увещания се пазаряха с нас да прочетем по десетина страници на ден, пък чак после да излезем да играем. И все пак онези пазарлъци не са били безполдни. Те посяха в сърцата ни спомена от най-незабравимите детски книжки - безспорни класики в световната литература.

Останалите на финала на кампанията десет книжки, от които трябва да се избере първенецът, събраха най-много гласове от първите два етапа на състезанието. Това са: „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол,” Емил от Льонеберя”, „Карлсон, който живее на покрива”, „Пипи дългото чорапче” на Астрид Линдгрен, „Здрач” на Стефани Майър, „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери, „Мечо Пух” на Алан Милн, „Патиланско царство” на Ран Босилек,” Хари Потър” на Джоан Роулинг и „Ян Бибиян” на Елин Пелин.

Знае се, че всеки може да гласува на сайта на кампанията за своята любима книга по веднъж на ден, като общо се гласува за пет книги. А на 23 юни от 20.30 часа в ефира на БНТ1 ще стане ясно кой е големият победител.

Силно впечатление прави, че детската писателка на всички времена Астрид Линдгрен присъства в класацията с цели три романа, от които сигурно няма дете, което да не познава чаровната Пипи. Ободряващо е, че все пак налице са и две велики български произведения. Редом с тях е и гениалната книга „Малкият принц”, която миналата година заслужено присъстваше и в „Голямото четене” - намирам я наистина за невероятна книга, която трябва да бъде периодично препрочитана, тъй като детенце в първи или втори клас трудно може да я разбере. А тя се дава в летните списъци именно на най-малките. Спомням си как, четейки я на седем години, почти нищо не разбрах от нея по начина, по който това стана впоследствие, когато я препрочитах с голяма наслада.

Виж, смущаващо е какво място заема в класацията скоро излезлият „Здрач”. Всички помним вампироманията, която като че ли още не е отшумяла, но трябва ли тетралогии, "седмологии" и т.н., написани главно с комерсиална цел, да стоят редом с „Мечо Пух” и „Алиса в страната на чудесата”? Какво носи на децата кървава драматична любовна история за момиче, доживотно влюбено във вамир, пред чистите разсъждения за хората и света на малкия принц... Но все пак не трябва да забравяме, че тези десет са избрани именно от деца, чиито интереси явно се видоизменят с времето... А дали е така, всъщност?!

Най-обезпокоителна обаче е другата далеч по-тъжна равносметка, че все по-малко деца избират книжката пред мишката, все по-малко четат велики истории за мореплаватели, съкровища, индианци, принцеси и крале. Последни изследвания сочат, че по-висок е процентът на най-малките читатели (тези до 10 годишна възраст) отколкото на техните батковци (над 10). Колкото по-малки са децата, толкова по-чисто и неопетненено е тяхното съзнание, толкова по-лесно се поддава то на влияние. И ако всеки родител не подбутне сам детето си към книжката, ако не му изгради навика и удоволствието към четенето, толкова повече ще намалява процентът на онези подрастващи, които все още четат и изпитват нужда да го правят. Тогава такива кампании, които на практика подтикват тъкмо към четене, не биха били нужни. Може би постепенно и положението ни като цяло в държавата би било различно... Защото все пак всичко започва с „Пипи дългото чорапче” и уви не трябва да свършва там (както за много от моите познати, които дори се гордеят с факта, че не са прочели нищо през живота си). Да не говорим, че има и тийнове, които познават Пипи не от книгата, а от комиксите, а там тя е изобразена като някаква магистрална сексбомба с подбъзикната поличка.

Сега обаче Ви предлагам един малък откъс от „Малкия принц”, за да си припомним времето, в което и ние бяхме безгрижни...

Петата планета бе много особена. Беше най-малка от всичките. На нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия. Малкият принц не успя да си обясни за какво служат един уличен фенер и един фенерджия някъде в небето, на планета, където нямаше нито къщи, нито население. Все пак си каза: "Може би този човек наистина е смешен. Но е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава нова звезда или цвете. Угаси ли фенера си, приспива цветето или звездата. Това занимание е много красиво. То наистина е полезно, защото е красиво".
Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:
- Добър ден. Защо преди малко загаси фенера?
- Такова е нареждането - рече фенерджията. - Добър ден.
- Какво е нареждането?
- Да гася фенера. Добър вечер.
И пак го запали.
- Но защо сега го запали?
- Такова е нареждането - отговори фенерджията.
- Не разбирам - каза малкият принц.
- Няма нищо за разбиране - каза фенерджията. - Нареждането си е нареждане. Добър ден.
И загаси фенера.
После избърса челото си с червена карирана кърпа.
- Имам ужасен занаят. По-рано имаше смисъл. Гасях фенера сутрин, а вечер го палех. През остатъка от деня можех да почивам, а през остатъка от ноща - да спя...
- Промени ли се нареждането оттогава?
- Нареждането не се промени - каза фенерджията. - Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се променя!
- И? - рече малкият принц.
- И сега тя се завърта веднъж в минутата, ето защо нямам секунда почивка. Паля и гася всяка минута!
- Колко странно! На твоята планета дните са по една минута!
- Никак не е странно - отговори фенерджията. - Откакто приказваме, мина вече цял месец.
- Месец ли?
- Да. Трийсет минути. Трийсет дни! Добър вечер.
И отново запали фенера.
Малкият принц го погледна и обикна този фенерджия, който така добросъвестно спазваше нареждането. Спомни си слънчевите залези, които преди ходеше да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:
- Слушай... знам един начин да си почиваш, когато искаш...
- Винаги искам - каза фенерджията.
Защото човек може едновременно да е добросъвестен и мързелив.
Малкият принц продължи:
- Твоята планета е толкова малка, че с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато решиш да си починеш, ще тръгнеш... и денят ще продължи колкото поискаш.
- Няма да помогне особено - отвърна фенерджията. - Най-много обичам да спя.
- Не ти върви - каза малкият принц.
- Не ти върви - отговори фенерджията. - Добър ден.
И угаси фенера.
"Този човек - каза си малкият принц, продължавайки пътешествието - би бил презиран от всички други: от краля, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си."
Той въздъхна със съжаление и продължи:
"Единствено него бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двама..."
Това, което малкият принц не се решаваше да си признае, бе, че съжалява за тази благословена планета най-вече заради хиляда четиристотин и четирийсетте слънчеви залеза на денонощие.