С.С.: Заради наркозависимостта на брат си, „бягам” от наркотиците

С.С. от малък живее с ужаса на наркотиците. Не защото ги взима, а защото брат му е наркоман и е отраснал с проблема. Бил е бит, преживял е опитите на родителите си сами да се справят, гледал е отблизо как се съсипва един човешки живот, без да може да помогне. Но е намерил други начини да се справя с трудностите, не като търси убежище в дрогата, подобно на брат си. Той е силен, разсъждава зряло и в много отношение е по‒различен от връстниците си. Но и като тях иска да има нормален живот и да му се радва.

интервю на Ju_18

‒ Кога и как стана първата ти среща с ужаса на дрогата?

‒ Беше отдавна .... Бях едва на 9 години, когато майка ми се опита да ми обясни, че брат ми е болен. В моите разбирания той беше болен от някакъв грип или нещо подобно, но за по-дълъг период.

‒ Има ли много наркомани в твоя град? От къде се снабдяват с дрогата?

‒ За съжаление, да. Снабдяването става от определени лица, всеки, който поиска, може да получи дрога, стига да питаш правилния човек.

– Как се бори твоето семейство с този сериозен проблем? Какви опити са правени да се помогне на брат ти?

‒ В началото родителите ми се опитаха да говорят с брат ми и да го вразумят, да го вкарат пак в правилния път. Този начин не даваше резултати, единственият ефект бяха непрестанните скандали, караници, викове, стигало се е и до бой ... Нещата, с които се опитвахме да помогнем на брат ми през годините, са много ‒ първо той започна групови терапии, болници, комуна ... Нищо не помогна. 1-2 месеца беше по‒добре, а след това всичко започваше отначало ‒ "старата песен на нов глас", както казва майка. През тези 11 или 12 години пробвахме всичко, а последният ни шанс се откри преди около година и той беше метадоновата програма. Веднага родителите ми записаха брата в нея ... Той вече я завърши, но ефектът е същият както при всички други неща.

‒ Ти самият изкушавал ли си се някога? Случвало ли се е нещата да са толкова черни, че да искаш и ти да „избягаш” по този начин?

‒ Пробвал съм леки наркотици (трева) ‒ нищо повече! Никога няма да се изложа на този риск, не бих причинил това на родителите ми ! Наистина, случвало се е всичко да изглежда безнадежно, но аз "бягам" по други начини: слушам музика, танцувам, излизам с приятели, спортувам. Всички тези методи за "бягане" са N‒брой пъти по-добре от наркотиците!!! Повярвай ми!

– Вярвам, разбира се. А ако можеше да върнеш времето назад, смяташ ли че си могъл да помогнеш с нещо?

‒ Ако можех да върна времето назад, бих го върнал още от самото начало на тази отрова ! Не искам да връщам времето просто с 11-12 години, когато започна тази история в семейството ми, би било прекалено егоистично, защото аз бих искал да залича всичко, свръзано с дрогата и всякъв вид наркотик и опиат!

– Ти самият понасял си по някакъв начин последиците от наркозависимостта на брат си? В състояние ли си да опишеш някоя от най‒ужасните сцени, на които си ставал свидетел?

‒ Бих отговорил по следния начин.... накрозависимостта на брат ми ме е направила това, което съм. Естествено, че имаше последици. Често брат ми ме биеше, без да знам дори защо, биеше ме, докато е под влиянието на поредната доза, или защото е взел днешната си доза, защото му е весело, защото му е тъжно - постоянно... Когато казвах на майка, тя му викаше и крещеше, но това не променяше факта ... той ме биеше още повече. Ще ти разкажа една от най-лошите случки ... Баща ми се беше прибрал от чужбина и реши да вземе инициативата в свои ръце. Изпразни една стая, остави в нея само едно легло и нищо повече, след това заключи брат ми вътре като използва сила, защото тогава брат ми не се подчиняваше и не разбираше, че баща ми иска просто да му помогне, въпреки че това не е начинът! Целта на баща ми беше организмът на брат ми да се изчисти от вредните токсини и всичко да бъде по старому....но това нямаше как да стане. На 1‒вия или 2‒рия ден брат ми започна да вика, да тропа по вратата, да крещи, да реве ... звуците, които чувах от тази стая, бях звуци на умиращ човек, но заръките на баща ми бяха каквото и да чувам, каквото и да става, вратата на стаята да не се отваря! След около половин час стаята, в която беше брат ми, утихна и аз реших, че нещо се е случило, а по това време бях сам, баща ми отиде до близкия магазин...Реших да вляза, защото тишината ме изяждаше отвътре, усещах, че нещо гадно ще се случи. Когато вече се реших да отключа и да вляза, брат ми започна блъска по вратата и да крещи неща, които не бях очаквал да чуя от него ... След около 5 минути баща ми се прибра и ме накара да изляза и да не се прибирам поне 2-3 часа, не знам какво се е случило през това време, но когато се прибрах брат ми спеше,а баща ми не го бях виждал никога така. В този ден наистина разбрах, че брат ми никога няма да е същото момче, с което си играех, докато бях на 5-6 години, с когото се смеехме до спукване за незначителни неща !

‒ Мислиш ли, че има „светлина в тунела”, защото казват, че бивши наркомани няма?

‒ Всички се надяваме братлето ми да спре тази зависимост ! И, да, смятам, че има "светлина в тунела", колкото и малка да е тя, аз все още е виждам! И ще я виждам до край, докато се излекува брат ми!!!