На 150-та годишнина БАН иска 20% по-високи заплати

БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи. Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен, каза акад.

Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е правоприемник на учреденото на 12-и октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно дружество.

Тържествата започнаха тази сутрин с изложба на Моста на влюбените на НДК, която показва постиженията на научните звена на БАН. Довечера млади учени ще бъдат наградени за своите постижения в научната област, в която работят.

„Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените“.

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.: "Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие“.

По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение:

„2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове“.

Акад. Ревалски посочи като най-голямо предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.