На 74 години почина големият блус и рок музикант Крис Риа

Крис Риа е известен с дрезгавия си топъл глас и със своята слайд китара. Номиниран е за множество награди, включително Grammy и Brit, и има продадени десетки милиони албуми. Макар и никога да не отнася почетната статуетка, печели нещо, което той самият цени много повече – любовта и верността на публиката си. Тя се вижда с внушителните продажби на най-успешните му албуми, като “The Road To Hell” (1989) и "Auberge" (1991), които застават начело на британските класации.

В негово неотдавнашно интервю Крис Риа казва: „Чувствам се сякаш съм имал три кариери едновременно.“ И наистина – той започва като софт рок изпълнител в средата на 70-те, преминава към по-поп звучене през 80-те, за да вплете по елегантен начин дълбочината на блуса в меката и радиофонична музика и да излети високо в класациите и световна популярност с албума “The Road To Hell” и заглавната песен от него. В този втори етап кариерата на Крис Риа го превръща в звезда, а албумът става шесторно платинен само в родната му Великобритания.

Следват години на албуми с повече блус насоченост, преди през 2001 г. Риа да премине през спешна животоспасяваща операция за премахване на панкреаса. След бавно и трудно възстановяване, той се връща на сцената и продължава да записва. Някои от изданията му са едновременно музикални и художествени албуми – Крис Риа рисува много живопис, а по време на „синия му период” идва и на концерт в София през 2008 г. за пръв и, уви, единствен път.

Днес семейството му публикува кратко съобщение, в което съобщава за смъртта на певеца: „С неописуема скръб искаме да съобщим за смъртта на обичния ни Крис. Той почина спокойно в болница по-рано днес, след кратко боледуване и обграден от семейството си.”

Крис Риа е със съпругата си Джоан откакто се запознават на 16 години в родния им Мидълзбро и имат две дъщери, Джозефин и Джулия. Именно на семейството си той отдава заслуга за това, че се справя след влошеното си здраве преди 25 години. „За мен това са музиката и семейството. Аз съм само един от четиримата и в групата, и у дома. Аз съм 25% от всички. Винаги е било така.“