Адв. Спасов разкрива пред Фрог ”уловките” в новото ГПК

А.

С параграф 1 от ЗИД на ГПК се извършват изменения в призовавания и уведомления по дела.

Не е прието изменение в текстовете на обсъждания член 47 и на необсъждания член 42 от ГПК, които дават изключителни правомощия на частните съдебни изпълнителни по връчване на съдебни книжа и лишават държавните съдебни изпълнители от такива правомощия.

Необходимо е да се обсъди, дали в новата си редакция Гражданско – процесуален кодекс е съобразен с изисквания за предоставяне на държавна помощ, съгласно новоприетия Закон за държавните помощи/ обн. ДВ бр 85 от 2017г./

Б

С параграфи 5 и 6 от ЗИД на ГПК се въвежда изменение в правилата за размера на държавните такси, събирани само в изпълнителните производства по кодекса. Интересно е, че подходът при тяхното определяне е различен.

В параграф 5 е прието, че таксите за всички производства без изпълнителните, ще се определят от Министерски съвет само при две ограничения в определянето им

-  таксите да бъдат два вида „прости” и „пропорционални”

- максимален размер на сбора от всички такси по всяко изпълнително дело.

Относно определяне на максималния размер на този сбор са приети два подхода:

При по- големи размер на задълженията -  максималният размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от определен процент от самото задължение

При по - малък размер на задълженията -  максималния размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от определен процент от минимална работна заплата.

С тези текстове, съобразявайки липсата на преходна разпоредба в ЗИД на ГПК, отлагаща влизането им в сила означава, че правилата от параграфи 5 и 6 от ЗИД на ГПК се прилагат и по висящите изпълнителни производства.

В случай, че по тези производства сбора на таксите е достигнал сега определения максимум, всяка следваща такса по изпълнителните дела трябва да бъде за сметка на взискателя и да не бъде заплащана от длъжника по изпълнение.

 В.

С параграфи 10 и 21  трябва да се прилага от бъдещите ищци и заявители в съдебните производства след обмисляне, дали да посочат своя лична банкова сметка или да посочат друг начин за получаване на суми по делата.

Г.

Интересен е подходът в ЗИД на ГПК  към двете заповедни производства, обективиран в текстовете на параграфи  21, 27 и 29.

За производството по чл. 410, са приети изменения, едното от които е задължение на заявителя да посочи своя банкова сметка или друг начин за доброволно плащане. Неизпълнението на това задължение е скрепено с прекратяване на производството.

За производството по чл. 418 от ГПК, не е прието изменение, което да гарантира на длъжника в това заповедно производство възможност да заплати на заявителя суми в срока за своето възражение.

Съобразявайки обвързаността на производството с текстовете на чл. 417 от ГПК се установява, че тази възможност е отнета на лицата, срещу които са предявени заявления от държавните учреждения, общините и банките.

Текстът на параграф 29, точка 2 поражда два основни въпроса:

КАКЪВ е смисълът и обхвата на новата ал. 4 към чл. 422 от ГПК?

Ако по неизискуемо вземане е претендиранно издаване на заповед за незабавно изпълнение и впоследствие за това вземане заявителя, в качеството си на ищец, е водил исково производство, което е загубил, защо длъжника в заповедното производство, станал НЕ по своя воля длъжник в изпълнително производство, да не може да се снабди с обратен изпълнителен лист?

КОЙ е основният заявител в заповедни производства по вземания, заявени за изискуеми, за когото съдебната практика прие, че за да е изискуемо вземането му, трябва да го е обявил за такова и обявлението за това да е достигнало до лицето – длъжник в заповедно и в изпълнително производство?