Адв. Волева за Фрог: Новият ГПК е обида за хората

Правосъдният министър непрекъснато говори за реформи, но аз питам - за това безобразие необходима ли е промяна на Конституцията, за да не се случи. Замазването на очите с тези безсмислени и палиативни предложения за промяна на ГПК цели да скрие истината. Писания на коляно ГПК от 2007 година има нужда от основна и цялостна промяна в няколко посоки. Първо трябва да се променят текстовете, които дават право съдебно да се безчинства над гражданите, които не са намерени на адреса. Лепенето по стени и стълбове на изключително важни съдебни книжа по отношение на потърпевшите е анахронизъм от миналия век. По този начин стотици хиляди граждани останаха без защита и без дори да знаят какво се извършва срещу тях. Има случаи когато човека се връща от чужбина, а в жилището му живеят други хора без дори да е разбрал, че срещу него има каквото и да е производство. Институтът на особения представител или на служебния защитник е измислен отдавна, но се прилага там, където властта мисли държавнически, а не се държи с населението като пладнешки разбойник. Това изключително "достойнство" на "демократичния"  ГПК от 2007 година продължава да съществува, но за него от Министерството на правосъдието не казват нищо, въпреки че много държат на формулировката  за "по-големите гаранции за защита на страните в процеса". Аз не виждам такива гаранции.

Защо не променят текстовете така, че да казват, когато не те намерят на адреса как да получиш защита?!, посочва къде трябва да се коригира ГПК адвокатът.

Защо не променят текста, в който първо ти отрязват главата, а след това "евентуално" съдът решава дали това е правилно? Казвам евентуално, тъй като когато нищо не спира продажбата на жилището ти, имагинерната справедливост не ти е нужна. Защо тези хрантутници в парламента не си направиха труда или не възложиха на някой да проучи къде в Европейска страна има такъв текст. Дадоха народа си на кучетата. Това ли е съдебната им реформа - съдът да бъде обикновен регистратор на волята на банките крадци, дошли от богатите държави да ни крадат и след това да изнасят парите и богатството ни извън България. И да не можем да им хванем кражбите, защото изнасят парите чрез паралелни фирми!, възмущава се Волева

От всичко това прозира, че има лобита. Те са навсякъде във властта, те са и  в правната комисия. Първия път 100%  гласуваха за премахване на чл. 417 от ГПК, отнасящ се за банките. С него те бяха приравнени с държавата и общините, без никакви задължения. Сега същите хора вкупом гласуват  обратно. Какво друго да си помисли човек, освен че обръщането на 180 градуса е подплатено с нещо. Иначе  е необяснимо това израстване в правото до такава степен и в такава посока. Затова предполагам, че им се раздават куфарчета с пари!

Решение на Люксембург ни задължава да премахнем този член, категорична е адв. Волева. Договорът за присъединяването ни към Европейския съюз ни задължава за това. И това рано или късно ще се случи. Но още малко крадене все е от полза....

Волева обрисува какво се случва с длъжника на банката, когато се прилага чл. 417 от ГПК:  

Банката решава, че ти дължиш еди-колко си пари. Тя междувременно е вдигала, вдигала незаконно лихвата. Ти си в просрочие, защото не можеш да платиш това, което са ти увеличили. Даже е трябвало да бъде намалено дължимото, защото обективните индекси /софибор, юрибор, либор/, които са били около 4% в момента са около 0 /нула/. Независимо от това банката не само че не намалява лихвата, а я увеличава. Тя те е докарала до невъзможност да плащаш и казва на съда: „На този мой длъжник издайте изпълнителен лист”. Само че длъжникът не е уведомяван за това, няма къде да  каже възраженията си, няма защита отникъде. Съдът узаконява искането на банката, без да преценява нищо. Той даже не уведомява длъжника.  Уведомява го съдия-изпълнтеля, но след като е започнал процедурите по продажбата. А ако не го намери на адреса, по описния по-горе сценарий, прилага към делото съобщение с изсъхнало лепило на гърба, залепено уж на вратата му.  Със същият успех и правилност може да се каже, че съобщението до длъжника е залепено на стената, на стълба, на външната тоалетна..... Правосъдие !!!!???? Започват да продават имуществото на длъжника. Тогава той може да подаде възражение, но вече нито има пари да плаща, нито има сили да се бори. Казва си, защо да се боря 3 години, след като нищо не спира действията на съдия- изпълнителя. Съдът е тотално елиминиран – той изпълнява чужда воля, убедена е правозащитничката.

По горния мръснишки сценарии у нас банките-крадци "отпуснаха" заеми в швейцарски франкове, каквито те никога не са имали, или поне не в количства, които да им позволяват да раздават кредити. Именно поради това швейцарските франкове  се "отпускаха" по БЛОКИРАНА сметка, т.е. сметка, до която кредитополучателят няма достъп и не може да тегли. След удобно превалутиране, нещастникът получаваше друга валута, която може да усвои, а разликата от удобното превалутиране се връща отново в банката. Разбира се, лихвата, която се заплаща по заема, се определя върху  сумата от швейцарски франкове, която изобщо не е получена.  Знаейки прогнозата за швейцарския франк в сравнение с еврото, банките излъгаха нагло кредитополучателите си. Те бяха задължени да закупуват швейцарски франкове не само по много по-висока цена, но още на втория месец вдигнаха и цифрата на "дължимите" франкове.  Монополът на банките направи невъзможна конкуренцията между тях. Увеличаването на лихвата растеше, защото конкуренция отсъства. Няма битка за клиенти. Печалбата им е гарантирана.  Няма риск за банките, той се носи от потребителя. Няма съд, който да  постави нещата по местата им, няма аргументи, няма възражения.  Има съд чиновник, регистратор на волята на банките и на ламтежа им за пари.  В този водевил съдът е лелката на гишето, която бие печатите, но която не знае какво пише в документа.  Важно е да види подписа на директора... Другото не е нейна работа.

Само бившите соцстрани подложиха населението си на това унижение. Докато не се усетиха. Сега вземат мерки - Унгария,  балтийските републики, чувам и Румъния. Ние обаче сме бавно развиващи се - такива сме изпратили и в парламента. А може би не са бавно развиващи се, може би причината е друга. Трудно ми е да се досетя. Именно на това се казва "дефицит на справедливост". Това е съдебната ни реформа, завършва правозащитникът.