АСНС обяви мотивите си да остави Лиляна Деянова в ареста

Това пише в мотивите от 9 страници, с които през миналата седмица състав на Апелативния специализиран наказателен съд, председателстван от съдия Георги Ушев, остави Лиляна Деянова-Лилана за постоянно в ареста, където тя е затворена от 25 април 2020 г., информира КлубЗ.

Председателят на съд, на когото се падна делото, приема, че от фактите може да се направи обосновано предположение, че Лиляна Деянова, съдружникът й Мартин Димитров, Ася Йочева (бивша нейна колежка от дует Ел Ей) и брат й Александър Деянов "са съгласували волите си за участие в ОПГ".

Съставът приема, че има обосновано предположение, че са настъпили вреди за 1 354 990 лв. по обвинение за "евро измама" при покупка на софтуер.

На 4 юни бе издадено определението, с което тогава Специализираният наказателен съд за пръв път наложи на Деянова мярка, различна от "задържане под стража", а именно - "домашен арест". Апелативният състав смята, че това определение е немотивирано, защото се състояло от един лист и в него се съдържали предимно декларации, без да се обсъждат нито доказателствата по делото, нито доводите на страните.

В съдебното определение на съдия Ушев се обръща специално внимание на разпространеното вече от прокуратурата (под познатата форма - пускане на стегонограми от разпити на свидетели), че Лилана блъскала по вратите и уплашила чиновници от АПИ. За втори път АСНС приема, че това е несъставомерно, т.е. поведението им няма как да представлява престъпление.  Защото... "обвиняемите не притежават властнически правомощия да реализират заплахата си".

Интересное, че на финала съдът говори и за "политическа полемика", най-вероятно визирайки защитникът на Деянова адвокат Николай Хаджигенов:

"В заключение, извън полето на политическа полемика и опитите за лични нападки срещу конкретни съдебни състави или съдии, настоящият състав като въззивна инстанция отбелязва, че както по сегашното дело, така и по всяко друго дело се придържа само и единствено към закона и доказателствата по делото при формиране на вътрешното си убеждение. Предвид естеството на процеса, а именно наказателен, е обяснимо, че това вътрешно убеждение няма как да се очаква да съвпада с интересите на всички страни, а и не трябва да е така. Важно е и според Конституцията на държавата ни е така, то да съвпада с разбирането на съда за законосъобразност и справедливост.", пише в определението на АСНС.