Реклама / Ads
0| 5949 |01.03.2008 НОВИНИ

Баба Марта бързала - наденички вързала...

.
Не, не сме в грешка. Така пееха на шофьорите две циганета снощи на кръстовището до Семинарията в мегаполиса София. Там те причакваха колите за замацване на стъклата срещу левче.
Бяха накичени като ветерани от войната с мартенички от всякакъв калибър. „Мартенички" при тях бе преминало в „наденички" по разбираеми причини. А и кой ли би се отказал Баба Марта да му "върже" чифт топли, ароматни и хрупкави наденички...

Днес отбелязваме един от най-колоритните традиционни български празници
БАБА МАРТА
В някои медии се написа, че румънците се опитали да си присвоят Пижо и Пенда и ги кръстили с някакви си свои имена и съчинили някаква си своя история. Разбира се, че е тъпо. До мига, в който Европа не ги признае и тогава... Граф Дракула накичен с мартенички със сигурност ще докара добри пачки на туризма в северните ни братя по съюз. Засега обаче Баба Марта е наш патент, макар и не регистриран по еврозаконодателството. Затова вероятно в Китай почнаха да произвеждат някакви бяло-червени неща, продавани у нас за "традиционно български" мартенички. Берем плодовете на глобализацията, както се казва. В същите цехове китайците "произвеждат" оригинали на Пикасо и Дали, но французи и испанци си траят.

babamarta.jpgНо да си дойдем на думата. По стар български обичай на 1 март всички си подаряват мартеници. Пожелават си здраве и благополуче, щастие и късмет през годината. С мартеници се закичват вратите на къщите, дърветата в градините, агнетата и овцете в кошарите, телетата и кравите в оборите за здраве и плодовитост.
Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или Марта и го свързват с пролетното затопляне и възраждането на природата. За него има много легенди, свързан е с различни ритуали, в които неизменно присъства молитвата за здраве и берекет, надеждата за хубава и спорна година, за дълъг и щастлив живот.
В народния приказен фолклор Баба Марта била своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя - Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили три бъчви руйно вино. Разделили си го по равно - на всеки по една бъчва.
Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка от чудния елексир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на милата си сестрица, като се надявали Марта да не забележи това. Когато дошъл месец март, Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве. Отворила своята бъчва и с почуда видяла, че в нея нямало и капка от виното. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на двамата си братя. Много скоро гневът й преминал, разсмяла се от все съце, па казала: "Е, какво пък толкова, нали моите мили братя са го изпили, не са някои чужди хора..." Затова старите хора нарекли март "женски месец" и вярвали, че времето се мени така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.
Още призори стопаните палели голям огън в двора на къщата. Когато започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.
След този ритуал жените изваждали от домовете си червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите на къщите, по клоните на дърветата, постилали ги на двора, за да ги огрее слънцето и прогонят всички болести. Едва тогава подарявали мартеници, приготвени специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен конец, който осуквали и връзвали в двата края. Белият цвят символизирал чистотата, невинността и красотата, а червеният бил символ на здраве, жизненост и любов. В някои райони мартениците се изработвали от много цветове, най-често зелен и син. В народните представи зеленият цвят символизирал възраждането на природата, а синият бил белег на божествената вечност.
Мартениците връзвали винаги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. С мартеници стопаните закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни. Обичаят се изпълнявал за здраве, щастие и плодовитост.
По традиция мартениците се носели девет дена или през целия месец. Сваляли се, когато чуят кукувица, когато видят първия щъркел или лястовица. Мартениците криели под камък, в мравуняк или в полог - за да се плодят домашните животни. Връзвали ги на млади дръвчета с наричания за берекет. В други краища ги хвърляли във вода - за да си отиде злото като по вода.
babamarta1.jpg На Първа Марта гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината е с рогата към морето - лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм - годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.
Изпълнявали се много ритуали, гарантиращи хубаво време, добра реколта и плодовитост сред животните. Най-често оставяли на двора пъстри черги, червени престилки и пояси, за да измолят от Баба Марта топло и слънчево време. Стопанките не изнасяли на открито бели дрехи, за да не падат градушки през годината. За да е хубаво житото на полето, жените не тупали, не перели, не простирали, не предели, не плетели, не шиели с игли, за да не изгние зърното на посевите. В някои селища на Първа Марта допирали сито или крина до овошки, които не раждат плод, или ги заплашвали с брадва, като наричали: "Не го сечи, то ще роди". Жените не режели с нож и ножица, не сечали дърва, за да се родят здрави и силни животни. За да предпазят добитъка от болести, изпълнявали ритуала добиване на млад огън. Извън селото, близо да река, двама мъже търкали две сухи хвойнови вейки. Когато хванели новия огън, през него прекарвали всички животни, за да не ги ловят болести.
Според народната митология на Баба Марта излизат от дупките си разни животинки - змии, гушери и смоци. Те били опасни за хората и животните, затова жените изтупвали всички тъкани и дрехи. Премитали къщата и двора и събраната смет запалвали. Най-напред жените прескачали огъня, за да не ги хапят лошите животинки. С пушека от добития огън кадяли стаите и стопанските постройки. Обикаляли по три пъти, от дясно на ляво, дрънкали с тенекии и метални предмети, като наричали:
"Бягайте змии, гущери и поганци, ча баба Марта иде с железния топуз и желязната патеричка и където удари, син сок пуска!"
В добруджанския край на този ден гонели бълхите. Две момченца заставали от двете страни на прага - отвътре и отвън, вземали по едно камъче. Първото дете почуквало по вратата и казвало: "Вън бълхи", а второто му отговаряло: "Вътре е Марта". Заклинанието се повтаря три пъти. След това камъчетата се изхвърляли във вода, за да прогонят бълхите от дома. 

Тази година 1 март съвпада с първата за годината
ЗАДУШНИЦА
grob.jpgПо традиция денят на мъртвите се отбелязва в събота. В навечерието на задушницата жените варят жито, към него прибавят захар, орехи и стафиди. Те лягат рано и още призори отиват на гроба на своите починали близки, преливат го с вино и със светена вода, почистват го от треви и плевели. В памет на мъртвите раздават жито, ябълки и хляб. После вярващите християни ходят на черква, палят свещи и се молят за душите на умрелите. Някога задушниците и поминалните ритуали били дни за равносметка на сторените добрини. Това било време, в което мъжете преставали да пият, всички спазвали благоприличие, за да не накърнят паметта на хората, които са напуснали земния живот.

ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВДОКИЯ
Монах, на име Герман, се връщал от поклонение и спрял да пренощува в синайския град Илиопол. Нощта прекарал в дома на беден християнин. По време на молитвите му го чула една непозната жена. Казвала се Евдокия и била известна в града със своята красота и греховен живот. Проповедите му били толкова искрени, че трогнали духа на грешницата. Тя сама поискала да се разкае, за да получи от Господ милост и вечен живот. Впечатлен от желанието й за поякаяние, св.Герман убедил Евдокия да се покръсти в Христовата вяра. Седем дни тя прекарала в усамотение, пост и молитва. На седмия ден светецът се върнал при своята послушница. Пред него стояла една млада жена, с бледо лице, сиящо от небесна радост. Изпълнена с надежда и безпределна обич към Бог, Евдокия била готова да започне нов живот. Раздала богатство си на бедни християни и станала монахиня в един манастир, в който я отвел св.Герман. По-късно била избрана за негова игуменка.
Жителите на Илиопол не забравили красивата Евдокия и скоро започнали да я преследват. Изправили я на съд, но със силата на божието слово тя убеждавала управниците в истинността на Христовата вяра. За тази дързост управителят на града подложил светицата на страшни мъчения. Чудото, което видял с очите си, го накарало да падне на колене пред нея, изричайки думите:"Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш". Преподобномъченица Евдокия доживяла до дълбока старост и била посечена с меч през 126 г.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 6281 |29.02.2008 Петър Димитров потвърди, че турска фирма иска Кремиковци . 1| 5525 |29.02.2008 Сметната палата ще одитира СУ и Държавен вестник . 0| 5347 |29.02.2008 В БСП нямало политика от европейски тип, твърдят леви . 4| 7760 |29.02.2008 Рязаха уши и чупиха пръсти в страховит търкал в "Дружба"

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads