България – предупреждение за Европа. Защо сме врата за руската дезинформация?

Тези социални тенденции имат институционални корени, на които Брюксел трябва да обърне внимание при прилагането на новия Европейски акт за свобода на медиите (EMFA). Българският случай показва, че дезинформацията процъфтява там, където институциите са слаби и демократичните процеси изглеждат формални. В такава среда не стига ново законодателство – нужно е реално прилагане на вече съществуващите стандарти.

Политическа нестабилност и замразена борба с фалшивите новини

България излиза от продължителна политическа криза – седем парламентарни избори за три години и правителства със сменящи се коалиции. Тази нестабилност отслаби медийната свобода и усилията срещу дезинформацията. Липсва национална стратегия, а работата на ключов орган – Българската коалиция срещу дезинформацията – е блокирана от 2023 г.

През юли Съветът за електронни медии отново не успя да избере нов генерален директор на Българската национална телевизия. Така на поста остава Емил Кошлуков, често обвиняван в обслужване на управляващата партия и в неправомерни уволнения на журналисти. Телевизията беше критикувана и заради излъчването на документален филм за руската дезинформация в късен час, когато аудиторията е минимална.

Тези примери не са единични. Те показват по-дълбока ерозия на институциите, започнала след неуспеха на властите да откликнат на антикорупционните протести от 2020 г., когато гражданите настояваха за съдебна реформа, която така и не се случи.

Каптирани медии и политическа пропаганда

В тази среда дезинформацията се разпространява не като спонтанна гражданска реакция, а като продукт на медийно овладяване и имитация на демократични процеси. Политици и прокурори използват крайни твърдения, за да печелят краткосрочни битки. Това превръща традиционните и социалните медии в оръжие на постоянна „война за доверие“, където истината е жертва.

Мрежи от политически свързани собственици отдавна използват медиите за атаки срещу опоненти. Схемите често се прикриват чрез офшорни компании и непрозрачни структури. Днес същите механизми действат в социалните мрежи – Facebook, Telegram и TikTok – усилени от същите финансови канали.

Фактчекърите в България не могат да се справят с обема на дезинформацията, която платформите разпространяват. Самите проверители вече са мишена на атаки, редом с журналистите.

България като канал за чуждо влияние

Политическата нестабилност отвори и друга уязвимост – страната се превърна в проводник на външно влияние. Миналата година групата BG Elves разкри мрежа от 51 български компании, които са улеснили голяма руска кампания в социалните мрежи. Според анализа тя е била насочена към изборите през октомври 2024 г. и е следвала тактики, вече приложени в Румъния.

Приемането на еврото през пролетта на 2025 г. също стана мишена на дезинформация. Руските мрежи и една от най-бързо растящите крайно десни партии разпространяваха неверни твърдения, че спестяванията на българите ще бъдат „откраднати“. Последваха протести.

Така България се оказа и жертва, и източник на дезинформация. Този „преливен ефект“ не остава ограничен в границите ѝ – той се разпространява през регионални медийни пазари, алгоритми на социални мрежи и транснационални движения, които споделят симпатии към Кремъл.

ЕС между законите и тяхното прилагане

Европейската комисия вече реагира. През май България получи официално предупреждение за неспазване на изискванията на Акта за цифровите услуги (DSA). Но липсва механизъм, който да гарантира отчетност при нарушения на DSA или на EMFA. Такъв механизъм е особено важен в страни като България и Румъния, където институционалната слабост увеличава риска за целия европейски информационен пазар.

Актът за свобода на медиите има потенциал – ако бъде приложен сериозно, може да предпази медиите от политическо овладяване, да спре финансирането на дезинформация и да осъвремени устойчивостта на медийната среда. Но за да се случи това, ЕС трябва да инвестира в капацитета на местните институции и да ги държи отговорни.

България – предупреждение за Европа

Брюксел трябва да гледа на България не само като уязвимост, а и като предупреждение. Днес страната е „задната врата“ за кремълски послания към ЕС, но също така показва как би изглеждала липсата на устойчивост на информация в други държави от Западните Балкани.

Пример е Черна гора – „лидер“ сред кандидатите за членство, която наскоро излезе от политическа парализа, заплашила да провали европейския ѝ курс.

За ЕС истинският тест не е приемането на закони, а способността да ги прилага. Дезинформацията няма да бъде спряна от нормативни актове сами по себе си, а от изграждане на институционална надеждност в най-уязвимите държави.