България да не бърза с приемането на еврото

"Единствените три източноевропейски икономики с валутен борд биха постъпили по-добре, ако се съсредоточат върху подобряването на конкуретноспособността, отколкото да приемат еврото", заяви пред "Блумбърг" Ханке, който е преподавател в университета "Джон Хопкинс" и старши сътрудник в института "Катон" във Вашингтон.

Предложенията на Ханке служат като основа за валутния борд в Естония, приет през 1992 г., следвана от Литва през 1994 и България през 1997 г. Миналия месец Европейската комисия (ЕК) прие кандидатурата на Естония да се присъедини към еврозоната през януари. Литва се стреми към тази цел през 2014 г.

Валутният борд изисква парите в обръщение да са равни на чуждестранни валутни резерви при фиксиран обменен курс. "Не виждам никакъв проблем еврото да бъде прието в тези страни с валутен борд, но не виждам и причина да се бърза с това", заяви Ханке. "Технологичните ползи от това решение ще бъдат много малки или никакви и може да бъдат постигнати, ако валутните бордове бъдат направени по-ортодоксални и по-стриктни, отколкото са в момента", каза още прочутият икономист.

Естония и Литва се присъединиха към механизма ERM-2, двугодишна приемна стая преди въвеждането на единната европейска валута. Това стана след приемането на страните в ЕС през 2004 г. България е готова да кандидатства за влизане в ERM-2 следващата година, заяви вицепремиерът и финансов министър на страната Симеон Дянков в средата на миналия месец.