DW: България на кръстопът-януари ще реши съдбата на новото правителство

Когато президентът Румен Радев връчи следващата седмица първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ-СДС, а той не бъде върнат, това ще означава, че министерските кресла вече са разпределени между преговарящите трета седмица ГЕРБ, „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП-Обединена левица. Само коалиционно споразумение обаче би показало дали в бъдещото управление ще доминират проевропейски, националистически или популистки  интереси предвид разноликите партии.

Предизвикателството

Големият въпрос е дали партията на Бойко Борисов ще задържи ключовите министерства на финансите и вътрешните работи – освен премиерския пост. Ще се осмели ли този път ДБ да поеме повече отговорности, отвъд познатото правосъдно министерство? Под чий контрол ще се окажат министерствата на енергетиката, земеделието и околната среда? Каква ще е коалиционната формула при назначенията във ведомствата и ключовите регулатори?

Скоро ще стане ясно – или пък няма, ако преговорите приключат с провал.

За България първият месец на 2025 г. започва с предизвикателството ще има ли редовен кабинет – все по-голямо изпитание за устойчивостта на парламентарната демокрация. От резултата зависи дали държавата ще поеме курс към някакво развитие или остава в застой. Но не толкова договорените министри, колкото бъдещите избраници за ключови позиции в регулаторите и в съдебната власт са гаранцията за бъдещо управление. Те са по-важни от временните компромиси, защото осигуряват дългосрочно влияние върху икономиката, конкурентната среда, енергийния сектор и съдебната система. Заради разногласия кой каква квота да получи се разпадна “сглобката”. Позиционирането в тези институции укрепва политическата власт за години напред – независимо дали партията участва в управлението.

 
Развръзката

В първия месец на 2025 г. се очаква да приключи битката около избора на нов главен прокурор от настоящия Висш съдебен съвет (ВСС). Единственият кандидат и настоящ и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов ще бъде изслушан на 16 януари. Междувременно в парламента ще опитат да блокират избора чрез законопроект за промени в Закона за съдебната власт. Но времето е ограничено – заседанието на правната комисия за първо четене е насрочено за 7 януари, а първото пленарно заседание е едва ден по-късно, на 8 януари.

Срещу избора на Сарафов за главен прокурор има силна политическа и гражданска съпротива

Надежди се възлагат на президента Румен Радев, който може да върне указа за утвърждаване на ВСС. Това би осигурило нужното време за парламента да гласува промените. Така президентът ще се окичи с лавровия венец на боец за върховенство на закона и силен политически фактор, с който си партнират същите, които ограничиха правомощията му да избира свой служебен кабинет.

Ако, разбира се, самият Сарафов не се оттегли при толкова силна политическа и гражданска опозиция срещу избора му. А би могъл да отвърне на удара и да продължи да бомбардира парламента с нови искания за сваляне на депутатски имунитети, създавайки напрежение между партиите - и особено по коалиционната ос между ПП и ДБ.

Разлом или синхрон

Най-засегната от действията на прокуратурата до момента е именно “Продължаваме промяната”, тъй като са поискани имунитетите на ключови за партията фигури - на съпредседателя Кирил Петков заради ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, и на Лена Бориславова заради документите на сдружението “Да запазим Корал”.

Въпреки уверенията на ДБ, че влизат в преговорите за правителство като част от коалицията ПП-ДБ - докато ПП избира да остане извън тях, крайният резултат ще предопредели бъдещето на съюза им. Ролите на „доброто и лошото ченге“ може да работят краткосрочно, но и увеличават риска от фрагментация и конкуренция между партньорите.

Ако ДБ постигне договорености с ГЕРБ, пред ПП има два пътя - остава в опозиция, за да запази образа си на реформаторска и принципна алтернатива и консолидира по-радикално настроените избиратели, или се качва на борда на властта, за да не остане в изолация от процеса на вземане на решения. Отношенията между двете политически сили са на кръстопът. “Продължаваме промяната” са в образа на борци срещу “дълбоката държава и бухалките на Пеевски”. “Демократична България” демонстрират по-прагматичен подход, стига да води до конкретни мерки срещу корупцията и в сферата на правосъдието (макар голяма част от конституционните промени, заради които бе сключен съюзът с ДПС и Делян Пеевски, да бяха отменени).

Нова опозиция

През януари се очакват и резултатите от повторното броене на бюлетините, разпоредено от Конституционния съд. Те могат да пренаредят състава на парламента заради партия „Величие“, тъй като ще се намалят мандатите на останалите сили. Тази националпопулистка формация не успя да премине прага след изборите на 27 октомври заради недостигащи двайсетина гласа. Но ако “Величие” влезе в 51-ото Народно събрание, ще е девета политическа сила - и опозиция срещу „Борисов и Пеевски“, каквато твърдят, че са и “Възраждане”, и МЕЧ.

Януари ще определи динамиката на цялата 2025 г. за България. Заложник на януарските събития е и присъединяването към еврозоната, за което се чака дата догодина. Януари ще са и първите реални тестове как българските власти се справят с граничния контрол, след като България вече е част от Шенген.

Предстои едно трудно ново начало. 

Анализ на Емилия Милчева: DW