България - на ръба на бръснача, разкрачена между ЕС и Русия

Накъде след газовата криза от началото на януари, обсъждаха днес политолози, социолози, икономисити, юристи и други специалисти. Очерта се мнението, че Русия търси връщането си като определяща световна сила вече като основен енергоизносител преди всичко на базата на природен газ и нефт. Ораторите сочеха възобновяването на имперските й амбиции и доколко те са реалистични, “циментирането” на олигархичното статукво свързано с производството и дистрибутирането на синьото гориво и дали тя ще се ориентира към европейско-северно американската или азиатската страна. Стана ясно, че нашата страна в момента е в крайно неудобна позиция – на ръба на бръснача, разкрачена между НАТО и ЕС от една страна и единствената газова тръба, идваща от Русия от друга. Какво би трябвало да направи България в тази ситуация?

Доц. д.с.н. Огнян Минчев от Институт за международни и регионални изследвания:

Трябва да изградим своя енергийна стратегия, която да разчита на различни източници - и на енергия и на доставчици. На практика това, което прави България през последните 20 години и като наследство от комунистическия режим, и като корумпирана политика на българските правителства е да гарантира руския енергиен монопол в страната. Така всичките яйца се слагат в една кошница и могат да бъдат счупени наведнъж. Образно казано разпростирането на яйцата в лазлични кошници, разпростирането на българската енергийна стратегия спрямо различни източници ще създаде баланс, който може да бъде в основата на българската енергийна, ако не независимост, то поне автономност.

Доц. д-р Анатолий Тодоров от Българска асоциация за политически науки:

Необходимо е приоритетно включване в газопреносната мрежа на ЕС, приоритетно идграждане на връдката с Румъния и с Гърция. Второ – приоритетно решаване на въпроса с газовите запаси. Трето – изключително енергично приемане на енергоспестяваща стратегия. Четвърто – усилване на дейността по изграждане на АЕЦ “Белене” и пето – изключително въздържано и внимателно водене на преговорите за евентуално отваряне на двата блока на АЕЦ “Козлудуй”, което аз намирам за лошо решение в случая.

Проф. д.ф.н. Петър-Емил Митев от Институт за социални ценности и структури:

България трябва да свърже газопреносните си системи с близките си съседи, с Румъния и с Гърция. Трябва да има газов резерв – това, което се оказа, че съдържа нашия газов резервоар в Чирен, фактически е много недостатъчно. Ние се оказахме страната с най-малък газов редерев и същевременно – най-уязвимата страна. Но главното е това България да поддържа тесни партньорски връзки с ЕС, да вземе участие при изготвянето на европейската стратегия, която набляга и върху националната газова сигурност и сега предстои обсъждането й през месец март.

Проф. д.ф.н. Георги Карасимеонов от Институт за политически и правни изследвания:

Първо трябва да си променим представата за взаимозависимостите в този свят – става дума преди всичко за политическия елит – и след това да се включи енергийната сигурност като първостепенен, ако не и най-важен компонент като националната сигурност. Разбира се той не може да бъде откъснат от другите елементи – примерно той е част не само от икономическата структура, но и от политически взаимоотношения... Трето, разбира се, да се диверсифицират източниците – много се говори за това нещо, но освен тези, за които става дума, трябва да се помисли примерно и за такива страни като Катар, които са един основен износител на втечнен газ, за Египет и разбира се за възобновяеми енергии, нови енергийни източници и т. н. И разбира се – на последно място – ние сами нямаме ресурси, това трябва да стане съвместно с Европа, която сама трябва да осъзнае тази нужда, тази необходимост да превърне много от добрите предложения в реални действия и политики.

Стоян Колев