Българският самурай на транспорта Гвоздейков сан се вихри при Горно Камарци. Бай Тошо би се възхитил

Гвоздейков ненапразно е звънял в Токио: японските влакове поставиха рекорд с скорост 603 км/ч, а нередности с железопътната мрежа са голяма рядкост. За спазване на графика да не говорим. От самураите трябва да се учим, защото имат железници за пример. Както и от гейшите, разбира се, но това е друга тема.

И ние можем да се похвалим с рекорди. Например преди дни и нашето БДЖ постигна цели 6 часа закъснение на бързия влак София – Бургас. И не само това, по част от трасето именно при Горно Камарци влакът се движил на заден ход цели 20 км…

Мдааа… За самураите това е задължително сепуко.

Наистина японците и назад да пуснат влак-стрела, пак няма да ни стигнат. Дето се вика: И ний даваме нещо на света. Движението дори и назад, все пак е движение, не е като да стоим на едно място.

Гвоздейков обаче е оптимист, че ако се трудим неуморно в близките една-две петилетки можем да доживеем и нашите влакове да се движат наистина бързо. Ще доживеят някои, разбира се. Други ще си отидат от този свят със спомените за студени купета, мръсни клозети и тъмни терористични субекти, които замерят композициите с камъни и дървье.

Хаос цари и в НК „Железопътна инфраструктура“. В компанията по традиция зее дупка като Марианската падина, в която потъват стотици милиони народна пара. Има сериозни съмнения, че на дъното има прокопан специален канал, който отвежда милионите до джобовете на едни хора, които от години казват кой да е министър и какво да прави.

Ще кажете: Прокуратурата не го е доказала. Ще отвърна: Прокуратурата не го е разследвала.

В последно време Гвоздейков вкара хиляди водачи в ново премеждие – минаване на технически преглед. Оказа се, че сравнително нови автомобили не издържат екологичния тест за горивото. Министър с широка усмивка обясни на простия народ, че трява да зарежда скъп бензин и дизел, защото по-евтините били некачествени. Каза го по бТВ, а Мария Цънцарова го попита най-логично, не е ли работа на държавата и нейните институции да следи и контролира качеството на горивата на бензиностанциите? Нова усмивка и Гвоздейков обясни, че това не било негова работа.

Прав е: всеки шофьор от утре да си носи автолаборатория към автоаптечката, с която да извършва замервания на горивото преди да зареди. Разбира се, наблизо трябва да е осигурена линейка, защото подобно замерване няма да се размине без ответна съпротива на доставчиците и продавачите. А в българската конституция няма втора поправка като в американската. Гвоздейков да пали свещ, че е така, защото иначе тия дето ги говори може да предизвикат онова, което се пее в „Хей, Джо“ на Джими Хендрикс…  „Хей Джо, накъде си тръгнал с тази пушка в ръка?“ По старите я помнят.

По същият начин Гвоздейков покрива в мъгла питанията кой има право да ползва правителственият самолет. Поводът е слухове, че някакви чиновнички летели до екзотична дестинация. Министърът шикалкави с обяснения, че можел да лети, който плати горивото и обслужването. Кой обаче определял правилата правото за подобни полети не било негова работа.

И за кадровите екшъни в НКЖИ, ДАИ и Авиотряд 24 министърът е твърде неясен в отговорите. Сякаш става дума за някакви лични неща, а не за институции и постове, които плаща данъкоплатецът. Нахалничко е някак това поведение, мнооого меко казано.

Още по времето на Тодор Живков министри се надпреварваха да обещават преизпълнение на плановете и повишаване жизненото равнище на трудовите хора. Те рапортуваха за рекорди във всички области, а генералният секретар Живков обобщаваше главозамайващия напредък на социализма и скорошното построяване на комунизма. Всички тези „успехи“ доведоха до купони за горивото и денонощни опашки на бензиностанциите за една туба на месец, а много стоки изчезнаха въобще от магазините. Но все пак трябва да признаем, че БДЖ-то бе в прилично състояние. Само по линия на ресторантите и бюфетите, не и по отношение на тоалетните...

Тодор Живков наистина би приветствал Гвоздейков, защото и той смяташе да станем като Япония, но по компютри. Не успя, защото Съветският съюз и Горбачов го спряха. Така беше.

От биографията на Гвоздейков изглежда, че той е амбициозен, образован мъж, който притежава знания и опит да бъде добър управленец. Какво обаче се случва с него и други негови колеги, които изведнъж се променят до неузнаваемост? Мистерия или закономерност?  

Евродепутатът Христо Петров, наричан още Ицо Хазарта, бе споделил по повод решението на Гвоздейков, с когото бил приятел, да остане в кабинета „Главчев“: „Тезата му е, че има да се свърши една работа, която е за българските граждани. Според мен, обаче, няма да го оставят да я свърши. Най-вероятно след месец, месец и нещо едни хора ще отидат при него да му кажат, че по едни договори трябва да бъдат направени анекси и едни пари да отидат нанякъде. За хеликоптерите ще го ръководят същите тези хора, които ги бавеха толкова години. Изключително много държа на него, тъжно ми е от това, което стана". 

Ако тъгата беше само за Петров, щяхме да го преживеем, но вече тъжни са много, много хора. До ядосани е една крачка.

Платон очевидно е бил прав, предупреждавайки ни: „Няма човешка душа, която може да противостои на изкушенията на властта“.

За другаде не знам, но в България със сигурност няма.

Някои историци твърдят, че Платон починал докато тракийска девойка му свирела на флейта. Ако е вярно, можем да му имаме пълно доверие.

Емил Азар